Решение № 7729 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2013 г.

Решение № 7729 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началника на група "АНД" при отдел "Пътна полиция", представлявано от юрисконсулт Кр. Чакова, против решение № 6194 от 19.11.2012 г., постановено по адм. д. № 4204/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 68725 от 13.10.2011 г. за прилагане на принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за управление на МПС на Пламен Василев Мишинев от гр. София на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Пламен Мишинов жалба бъде отхвърлена. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Пламен Василев Мишинев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. Правно основание за издаване на оспорения пред АССГ индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.), респ. на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з - 1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила в случаите, когато не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Относимата разпоредба за връчването на наказателните постановления е чл. 58 от ЗАНН, съгласно която препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя (чл. 58, ал. 1), а когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Първоинстанционният съд е приел, че върху представените по административната преписка наказателни постановления с номера 139256/2005 г.; 122607/2005 г.; 156121/2006 г.; 172871/2007 г. и 134810/2009 г. е извършено ненадлежно отбелязване. Не са представени доказателства за редовното им връчване на адресата. Не са приложени обратните разписки, удостоверяващи редовността на уведомяването. Според съда, липсват доказателства жалбоподателят да е търсен на известния адрес и да не е намерен, поради което е нарушена процедурата по редовно връчване на наказателните постановления. Пред касационната инстанция е представено цитирано в оспорената заповед НП № 68150/2005 г., с което на Пламен Мишинев са отнети 9 контролни точки за извършени административни нарушения по Закона за движение по пътищата, което е връчено лично на жалбоподателя, със съответното отбелязване, че е влязло в сила. Административният орган не е представил доказателства във връзка със съобразените в заповедта наказателни постановления № 5506/2005 г. и № 2212/800/05 от 8.02.2006 г. Предвид представените по делото писмени доказателства и изложените правни съображения следва да се приеме, че оспорената заповед № 68725 от 13.10.2011 г. за прилагане на принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за управление на МПС на Пламен Василев Мишинев от гр. София на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което я е отменил като незаконосъобразна. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. В случая представените от административния орган доказателства сочат на неизпълнение на изискванията на закона и правят недоказано твърдението за редовно връчване на наказателните постановления. Поради това изводът на съда, че тези постановления, съобразени от административния орган при издаване на оспорената заповед, са влезли в сила и следователно са породили правни последици, е правилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чиито правопораждащ факт не е установен. При това положение оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са осъществени предпоставките от фактическа страна, с които нормата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва настъпването на конкретните правни последици. Предвид изложеното, касационната жалба по наведените в нея съображения се явява неоснователна. Решението на Административния съд София - град като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд