Решение № 13591 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5856/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник-министъра на младежта и спорта, чрез главен юрисконсулт М. Маркова против решение 510/11.04.2024 г., постановено по адм. дело 19/2024 г. по описа на Административен съд - Габрово. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Моли решението се отмени и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата пред първоинстанционния съд. Ответникът М. В. Б. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав е постановил правилно решение, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С решение 510/11.04.2024 г., постановено по адм. дело 19/2024 г., Административен съд Габрово е отменил по жалба вх. СДА-01-147 от 16.01.2024 г. на М. В. Б. Заповед РД-09-928 от 29.11.2023 г. на заместник-министъра на Министерство на младежта и спорта в частта й по т. 14, с която е разпоредено вписване в регистъра на треньорските кадри на Б. като инструктор по Таекуон-до Ай Ти Еф, както и издаденото въз основа на същата Удостоверение рег. 5764 от 29.11.2023 г. на същия административен орган, върнал е преписката за ново разглеждане и произнасяне, съобразно спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в несъответствие с материалноправните разпоредби основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление от 28.11.2022 г. Б. е поискал вписване в регистъра на треньорските кадри на основание чл. 97, ал. 5 от Закон за физическото възпитание и спорт (ЗФВС) и чл. 16, ал. 3 от Наредбата, предвидена да регулира условията и редът за това вписване. На 11.12.2020 г., до Министерство на младежта и спорта (ММС) е подадено и заявление по чл. 97, ал. 5 от ЗФВС и чл. 16, ал. 3 от Наредба 1/2019 г. от Българската Федерация по Таекуон-до ITF за вписване на лицата, посочени в приложен към същото списък в регистъра за треньорските кадри, сред които лица е и М. Б.. За него федерацията е заявила наличие на професионален треньорски опит от 2006 г. до 2022 г. и състезателен такъв от 1997 г. до 2004 г. Притежава диплома за висше образование степен бакалавър с придобита специалност Учител по физическо възпитание от 20.10.1998 г.; диплома за висше образование с ОКС магистър по специалност Публична администрация от 27.09.2007 г., сертификат за инструктор 4 дан от 19.05.2018 г.; треньорски лиценз БФТ ИТФ от 2021 г. На 10.03.2019 г. е получил сертификат за съдия от Международната федерация по Таекуон-до, от който също е видна присъдената му степен 4 дан от предходната година. Притежава и удостоверение за класически, спортен и китайски масаж. Б. е осъществявал функциите на треньор по Таекуон-до, видно от представените граждански договори със Сдружение Спортен клуб Тервел 2006, Севлиево от 2015 г. до 2023 година; Декларация по §.4, ал. 2 от Наредба 1/2019 г. относно това, че за периода 2006 г. 2020 г. е заемал длъжността помощник-треньор, треньор и старши-треньор по същия спорт; свидетелските показания; Удостоверение РД-04-05.1 от 05.03.2024 г. на заместник - кмета на Община Севлиево за постиженията на спортисти от спортен клуб Тервел 2006 и връчен плакет треньор на годината като треньор с най-голям принос за 2016 година; Удостоверение от 05.03.2024 г. на Българска федерация по Таекуон-до за това, че Б. е участвал и като треньор на националния отбор по този спорт в периода от 2011 г. до 2017 г., вкл.; приложени публикации от пресата относно треньорската дейност. Предоставена е информация и извлечение от Регистър на спортно-педагогическите кадри по чл. 6, ал. 2 от ЗФВС /отм./, от които е видно, че лицето е било вписано в същия регистър като старши-треньор при спортен клуб Тервел 2006. Административният орган не е изложил мотиви за изясняването на причината поради която на М. Б. е призната най-ниската треньорска длъжност - инструктор. По делото пред Административен съд - Габрово са представени протоколи от заседания от 2022 г. и 2023 г., съгласно изискванията на Наредбата. В т. 21 от Протокол 22 на Комисията е посочено, че е извършена проверка в деловодството на ММС. От това е установено, че Б. отговаря на изискването на чл. 11 от Наредба 1/2019 г. за треньорските кадри по отношение на заявения вид спорт и същият следва да бъде вписан като инструктор по него в регистъра. Не са отразени мотиви, от които да е видно по какви причини той не може да бъде вписан като помощник-треньор, треньор, старши или главен такъв. В резултат на това е било взето решението лицето да бъде вписано като инструктор. Правилно административният съд е отменил обжалваната в първоинстанционното производство Заповед РД-09-928 от 29.11.2023 г. на заместник-министъра на Министерство на младежта и спорта в частта й по т. 14. Решението на Административен съд Габрово се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта. Правилна е преценката на първоинстанционния съд,че липсата на мотиви не може да бъде санирана от документите, приложени към административната преписка. Изискването за мотивиране на акта, произтича от чл. 59 АПК и нарушаването му в хипотезата на пълна липса на мотиви обосновава наличието на порока по чл. 146, т.2 АПК. Необходимостта от излагането на мотиви е свързана с обезпечаването на правото на защита на засегнатите страни и точно реализиране на последващия административен и съдебен контрол. Изискването за мотивиране на акта, изведено от конкретно установените факти във фазата на административното производство се явява една от гаранциите за законосъобразност на същия. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а предвид липсата на такава от ответника такива не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,