Решение № 15126 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1048/2017 г.

Решение № 15126 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1048/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. К. К. от гр. Б., подадена чрез адв. М. Ц., срещу решение № 1535 от 3.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2493/2015 г. от Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО-за земеделски земи" за кампания 2014 г. с изх. № 02-020-6500/9943 от 20.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). С касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяната му и за постановяването на ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесният административен акт. Претендира и разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", действащ чрез процесуалния си представител ст. юрк. М. Л.-Т., в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Прави и искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Бургаския административен съд е образувано по жалба на П. К. К. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. с изх. № 02-020-6500/9943 от 20.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което му е отказано финансиране по "Натура 2000". С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, оспореният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на административен орган, комуто със заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г. изпълнителният директор на фонда е делегирал правата си по чл. 20а, ал. 1, и 2, т. 2 от ЗПЗП. Приел е също, че в акта изрично били посочени правните и фактически основания за постановения отказ, като същият бил издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. При издаване на административния акт не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила В хода на извършената административна проверка на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане били установени площи, заявени от повече от един земеделски производител, за изясняване на принадлежността на правото на ползване върху които на оспорващия била предоставена възможност да попълни нарочна декларация, с която да потвърди или откаже застъпването и да представи доказателства, установяващи правото на ползване върху посочените парцели. Оспорващият потвърдил само част от посочените като заявени парцели и като основание за тяхното ползване приложил договори за наем, а за друга част заявил доброволен отказ от претенции. Въз основа на изложеното и като се е позовал на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) съдът е стигнал до извод, че констатациите на административния орган са в съответствие с изискванията на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. Законосъобразни били констатациите на административния орган и по отношение на площите, посочени в колона 6 от таблицата в оспорения акт, представляващи площи, установени след извършването на всички проверки по заявлението, установили за част от парцелите наличие на голям брой мозаечно разположени дървета и храсти на хектар, което правело невъзможно свободното пашуване на селскостопански животни, като правилно било съобразено и изискването на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за минимален размер на парцела от 0,1 ха, поради което законосъобразно цялата площ на парцелите била санкционирана. В резултат на извършените проверки на подаденото заявление за подпомагане като недопустима била определена площ от 9.54 ха по група А по мярка 213 "Плащания по Натура 2000". Установен бил и процентът наддекларирана площ в размер на 24.64%. Въз основа на това съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, в частност нормата на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. във връзка чл. 16, т. 5 от Регламент 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г., като не бил отпуснал помощ за съответната група по правилата на тези разпоредби. Допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза изцяло е потвърдила изводите на административния орган. При постановяване на своето решение първоинстанционният съд е кредитирал заключението от нея като неоспорено от страните и съответно на приетите по делото писмени доказателства. Обжалваното решение е правилно. Условията и редът за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са уредени с Наредба № 3 от 23.02.2011 г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от нея се подпомагат земеделски стопани, които стопанисват земеделски земи в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с издадени съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗБР заповеди за обявяването им, обнародвани в "Д. вестник" не по-късно от 1 януари на годината на кандидатстване за подпомагане. Ал. 3 на чл. 2 определя, че Министерството на земеделието и храните предоставя на ДФЗ-Разплащателна агенция (РА), в срок до 1 февруари всяка година географски цифрови данни за физическите блокове, чиито площи са допустими за кандидатстване по мярка 213 от ПРСР 2007 - 2013 г., а според ал. 4 на същия текст допустими за подпомагане по ал. 2 са земеделски парцели, които попадат изцяло във физически блок, пресичащ се със защитена зона от Натура 2000. Условията за намаляване и отказване на изплащането на финансова помощ по мярка 213 са уредени в Г. шеста от Наредба № 3/23.02.2011 г. Съгласно чл. 12 ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че: 1. кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него; 2. кандидатът за подпомагане не е спазил срока за подаване на заявлението за кандидатстване по Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. кандидатът за подпомагане не спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (УПЗДЗЕС) за съответните площи; 4. за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен; 5. кандидатът за подпомагане не отговаря на условията за предоставяне на финансова помощ съгласно чл. 2 от тази наредба; 6. кандидатът за подпомагане или негов представител възпрепятства извършването на проверка на място; 7. кандидатът не спазва правилото на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 28.01.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 65/2011). Видно от данните по делото, със заявление с УИН 02/240614/97514 П. К. К. е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП и Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК - за земеделски земи (Натура 2000) 32 парцела с обща площ от 48.25 ха, находящи се в землищата на с. Г. Я., с. Д. Я. и с. Ф., община С., област Б. Ч. от парцелите са били заявени и по НР2. Процесното уведомително писмо не касае мерките: СЕПП, СПП и НР2, поради което те не са предмет на обсъждане. П. Н. 2000 всички земи са заявени като постоянно затревени площи (пасища и мери за паша), попадащи в обхвата на защитена зона BG0002066 - З. С. На данните в заявлението са извършени административни проверки, при които са били установени площи, декларирани за подпомагане от повече от един кандидат, за които жалбоподателят е бил уведомен и е отстранил част от тях, а по отношение на останалите е приложена процедурата по чл. 17 и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В колона 3 от таблицата към уведомителното писмо са отразени площите на БЗС, установени след спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.), за които кандидатът е доказал правното основание за ползването им въз основа на представените документи по чл. 2а, ал. 2 от същата наредба. В акта изрично е посочено, че за констатираните при кръстосаните проверки двойно заявени площи кандидатът е уведомен с уведомително писмо с изх. № 02-020-6500/8719 от 8.08.2014 г. Като правно основание в оспорения акт е записан чл. 12, т. 4 от Наредба № 3/23.02.2011 г., според който ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. По делото са приложени както уведомителното писмо за отстраняване на застъпванията, така и декларацията, с която П. К. е посочил от кои заявени от него площи се отказва и кои потвърждава като ползвани от него, за което е представил и доказателства под формата на договори за наем. От това става ясно как точно административният орган е разрешил застъпванията. Неговите констатации по отношение на двойно заявените площи се потвърждават напълно и от заключението на приетата по делото СТЕ. Видно от таблицата към уведомителното писмо на площите, заявени от жалбоподателя за подпомагане не са били извършвани проверки на място. Няма отбелязвания и за правени проверки за спазени забрани за земеделски дейности. Липсват и данни за неспазени такива забрани. В колона 6 от таблицата към уведомителното писмо са записани резултатите след извършване на всички административни проверки, включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Като правно основание на постановения отказ е записан чл. 12, т. 1 от Наредба № 3/23.02.2011 г., съгласно който ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. От данните по делото се установява, че на заявените за подпомагане от П. К. парцели са извършени специализирани теренни проверки, резултатите от които са отразени в протоколи: № BGS-22-VB-14218 от 27.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на ФБ от 29.08.2014 г. в землището на Г. Я.; № BGS-22-VB-14221 от 27.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на ФБ от 01.09.2014 г. в землището на Д. Я.; № BGS-22-VB-14222 от 27.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на ФБ от 2.09.2014 г. в землището на Д. Я.; № BGS-22-VB-14223 от 27.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на ФБ от 03.09.2014 г. в землището на Д. Я.; № BGS-22-VB-14224 от 27.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на ФБ от 05.09.2014 г. в землището на Д. Я.; № BGS-22-VB-14226 от 27.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на ФБ от 08.09.2014 г. в землището на Д. Я.; № BGS-4-GD-12180 от 21.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на ФБ от 1.10.2014 г. в землището на Ф. В протоколите за част от парцелите като причина за недопустимост е отразено следното: намаление на ФБ, чл. 2, неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност/трайно пустеещи, необработвани земи. За друга част от парцелите е записано следното: корекция на ФБ, чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 - установено наличие на голям брой мозаечно разположени дървета и храсти на хектар/не е възможно свободно пашуване на селскостопански животни. За БЗС № 22914-214-4-2 в протокола е записано: площи с угари, чл. 9 - земеделска площ, недостъпна за извършване на земеделска дейност, нов ФБ на север от измерената линия с НТППЛМ. На тази база административният орган е приел тези площи за недопустими на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3/23.02.2011 г. Вещото лице е потвърдило фактическите констатации, направени от органа. Всичко изложено дотук опровергава твърдението в касационната жалба за немотивираност на акта. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства, поради които е отказано финансово подпомагане по мярка 213. Словесната и табличната част на писмото представляват едно цяло, като изводът е, че в административния акт се съдържат както правни, така и фактически основания за неговото издаване. Затова същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят на акта е приел, че процесните площи са недопустими за подпомагане. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2014 г. като част от СИЗП. Срещу тази заповед от данните по делото не се установява жалбоподателят да е подал възражение. Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. В тази връзка следва да се отчете, че с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. В случая жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. В резултат на извършените проверки на подаденото заявление за подпомагане и административният орган и вещото лице са приели за недопустима площта от 9.54 ха. Съобразно нормата на чл. 16 от Регламент 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., административният орган е определил и процента наддекларирана площ в размер на 24.64%. До същия резултат относно определянето на процентното съотношение е стигнало и вещото лице. Тук е мястото да се отбележи, че е невярно твърдението на касатора, че този процент е бил неправилно определен. Процентът, който той твърди, се получава от съотношението между декларираната и установената площ. Процентът обаче се определя като съотношение между установената и наддекларираната площ. Това води до извод, че процентното съотношение от 24.64% е правилно определено. По силата на чл. 16, т. 5 от Регламент 65/2011 г., когато разликата между общата установена площ и общата площ, декларирана в искането за плащане е над 20% от установената площ, не се отпуска помощ за съответната група култури. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Неоснователно се явява и възражението, че тъй като в уведомителното писмо липсвали част от заявените за подпомагане парцели, не ставала ясна причината поради която същите са санкционирани, както и защо по отношение на тях не били извършвани проверки. Това твърдение не е вярно. В уведомителното писмо са включени само парцелите, за които са установени несъответствия с декларираната от кандидата площ за подпомагане. Другите парцели обаче, макар и да не фигурират в писмото формират общата сума на декларираните от кандидата площи. Общата декларирана площ за подпомагане, както е установено и от вещото лице е 48.25 ха. Общата декларирана площ на отразените в акта БЗС е в размер на 38.72 ха, а разликата се явява в сбора на площта на точно тези парцели, за които жалбоподателя твърди, че не са включени в общата сметка. Видно и от протоколите за извършени специализирани теренни проверки, такива са извършени и по отношение на физическите блокове, част от които са БЗС с №: 22914-134-11-1; 22914-134-9-1; 22914-198-4-2; 22914214-5-1; 22914-216-9-1; 22914-224-4-3; 22914-224-7-3; 22914-38-1-2 и 22914-44-1-1. По отношение на довода в жалбата, касаещ теренните проверки, следва да се отчете, че тези проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. При същите установявания и правилно приложение на материалния закон административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на процесуалния представител на ответника по делото се явява основателна по отношение дължимите му се разноски за касационната инстанция, тъй като пред първоинстанционния съд такива са му били присъдени. При това положение основателно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,