Решение № 5844 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2013 г.

Решение № 5844 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Северен централен район, срещу решение № 625/20.12.2012 г., постановено по адм. д. № 597/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-02-СЦР-40/01.07.2011 г. на н-к РДНСК, Северен централен район. Ответникът, Христо Тодоров Начев от гр. Велико Търново, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Велико Търново, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Христо Тодоров Начев, Заповед № ДК-02-СЦР-40/01.07.2011 г. на н-к РДНСК, Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Ремонтно-възстановителни работи на съществуваща пристройка", находящ се в ПИ 727, кв. 276 по плана на гр. Велико Търново. За да постанови решението си, съдът приел, че се касае за текущ ремонт на пристройката, поради което не се изисква издаване на строителни книжа съгласно чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Решението е правилно. Решението е постановено след изпълнение на дадените указания на касационната инстанция по отменителното решение, като е дал възможност на страните да представят допълнителни доказателства, за твърдяни от тях факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решение на спора. След приключване на делото, съдът е обсъдил поотделно и съвкупно събрания доказателствен материал при първоначалното разглеждане на жалбата и в производството след връщане на делото за ново разглеждане, като правните изводи кореспондират на тях. От събраните по делото доказателства - разпит на свидетели и приложени писмени доказателства, безспорно се установява, че е извършен текущ ремонт на пристройката в посочения в заповедта имот, която не е културна ценност, поради което за нея е неприложима разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗУТ. Културна ценност е жилищната сграда, която не е предмет на процесната заповед. Установено е също така, че извършеният ремонт не засяга конструкцията на сградата, не са премахвани или премествани зидове, засягащи конструкцията й, не е променяно предназначението й, поради което съгласно чл. 151, ал. 1 ЗУТ за такива строително-монтажни дейности не се изисква разрешение за строеж. С оглед изложеното при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че не се касае за незаконен строеж и отменил процесната заповед като издадена в противоречие на материалноправните разпоредби. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК