Решение № 1589 от 14.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Димитров от гр. Русе, против Решение 8 от 13.04.2022 г., постановено по адм. дело 121/2021 г. на Административен съд (АС) Русе, Втори състав. С решението е отменено Решение 409/02.07.2019 г., постановено по преписка 353/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) петчленен състав, в частта, с която е оставена без разглеждане жалба с вх. 44-00-2892/2015 г. по описа на КЗД, подадена от М. Димитров и вместо него съдът е постановил оставяне без уважение на същата жалба като неоснователна и недоказана, както и е отхвърлена жалбата на М. Димитров против Решение 409/02.07.2019 г., постановено по преписка 353/2015 г на КЗД, в останалата му част като неоснователна, съответно същият е осъден да заплати разноски на КЗД и на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе (ОДМВР Русе) за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до необоснованост, неправилност и непълнота на решението на АС Русе. Оспорва се изводът на съда, че КЗД не е допуснала съществено нарушение на административно производствените правила чрез произнасянето си преди да е изтекъл дадения срок на страните в производството за представяне на заключително становище. Твърди се, че допуснатото от КЗД нарушение е съществено, тъй като ако Комисията не се бе произнесла преди изтичане на срока за представяне на становище, същата би могла да се произнесе по писменото възражение от жалбоподателя с вх. 44-00-2303 от 15.07.2019 г., в което се съдържа искане за продължаване на производството и попълване на преписката с нови доказателства и допълнително конституиране на страни. Твърди се, че и първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е дал възможност на жалбоподателя, настоящ касатор, да събере необходимите за разкриване на обективната истина доказателства - трикратно му е отказал да му бъде дадена възможност да зададе въпроси на заинтересованите страни и да получи техните обяснения, двукратно му е отказано да бъде допуснат до разпит свидетеля Г. Буюклиев. Друго допуснато от съда нарушение е необсъждането на всички събрани по делото доказателства, в това число и показанията на тримата разпитани свидетели по приобщеното адм. дело 506/2019 г., което е довело до необоснованост на съдебното решение. Подробно в касационната жалба са развити и доводи за нарушение на материалния закон, като се твърди, че от доказателствата се установява извършването на дискриминационни действия от страна на заместник-областния управител Я. Янчев и от посочените полицейски служители, като касаторът е третиран по-неблагоприятно от други лица Д. Тачев и П. Митев, именно на основата на защитените признаци "политическа принадлежност" и "убеждения". Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отмени решението на КЗД и преписката да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния орган, с указания за конституирането на посочените от касатора трима нови ответници, или алтернативно след отмяната на решението на АС Русе настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество, като уважи жалбата на М. Димитров и установи извършването на дискриминация по чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр от страна на посочените в нея ответници по защитените признаци "политическа принадлежност", "убеждение" и "обществено положение". Касаторът претендира направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представя писмена защита, изготвена от пълномощника адв. З. Златанов. Заявените в касационната жалба основания и искания поддържа в съдебно заседание, на което се явява лично. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Главчев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Областна дирекция на МВР Русе, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Йорданова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Ялама, чрез назначения особен представител адв. Я. Николова, в писмено възражение заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Назначеният особен представител моли да му бъде определено възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците С. Бурджиев, Я. Янчев, Д. Димов, Е. Григоров не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните и сам извърши проверка на оспореното съдебно решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС Русе е цитираното по-горе решение на КЗД, с което е установено, че С. Бурджиев, Я. Янчев, Д. Димов, А. Ялама, Е. Григоров и ОДМВР Русе (диапозитиви поотделно за всеки от тях) не са извършили нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по отношение на М. Димитров на основата на признаците "политическа принадлежност", "убеждение" и "обществено положение". С отделен диспозитив, жалбата на М. Димитров е оставена без разглеждане като неоснователна и недоказана. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че административното производство пред КЗД е образувано по жалба на М. Димитров против ОДМВР Русе, областен управител на област Русе, заместник-областен управител на област Русе, полицаи от ОДМВР Русе и дежурен полицай в ОДМВР Русе. Твърденията в нея са, че на 04.06.2015 г. от 16.30 часа в зала Канев Център на Русенския университет Ангел Кънчев се е провела среща със заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Ф. Тимерманс на тема Граждански диалог Да си поговорим за Европа, организирана от Главна дирекция Комуникация на ЕК", чрез представителството на ЕС в България и представителството на ЕК в България. На срещата присъствали президентът на страната Р. Плевнелиев, заместник-министър председателят М. Кунева, министърът на правосъдието Х. Иванов и др. Срещата се охранявала от НСО и ОДМВР Русе, като при пристигане на жалбоподателя за участие в нея полицаите Димов и Ялама му казали, че не може да бъде допуснат в залата, тъй като има заповед и го насочили към заместник-областния управител Янчев, който потвърдил, че има такава заповед, но отказал да му я връчи. След 30-40 минути, преминали в разправии, автоматичните врати се затворили и жалбоподателят и още 50-60 граждани останали извън залата и не успели да вземат участие в срещата. Твърди се, че с посоченото е осъществена дискриминация по признаци "политическа принадлежност", "убеждение" и "обществено положение". Димитров се обадил на спешния телефон 112 с искане за съдействие. При повторно обаждане е насочен към дежурния в ОДМВР Русе, който поел ангажимент да изясни въпроса. Изчакал до края на срещата, около 19 часа, като очаквал да му бъде обяснено защо не е допуснат до залата и да му бъде връчена изрична заповед, но не получил никакъв писмен акт, с който да е постановена забрана да присъства на срещата. Съдът е проследил проведеното административно производство, като е приел за установено, че по образуваната пред КЗД преписка с 353/2015 г., разпределена на петчленен състав, са изискани доказателства от жалбоподателя относно твърденията му, както и са изискани обяснения, становища и представяне на доказателства от конституираните ответници. С решение 27/23.01.2017 г. КЗД е прекратила производството по преписката с доводи, че не е компетентна да прави самостоятелна преценка на посочените от жалбоподателя факти, свързани с изключителната преценка на органите за обществен ред, което решение е отменено с влязло в сила Определение 7/15.05.2017 г., постановено по адм. дело 63/2017 г. по описа на АС Русе, като преписката е върната за продължаване на производството. С разпореждане 336/22.06.2017 г. на председателя на КЗД производството е възобновено, изготвен е доклад-заключение, на 03.07.2018 г., 07.11.2018 г., 16.01.2019 г. и 20.03.2019 г. са проведени заседания на 5-членния състав на КЗД, допуснато е събиране на доказателства, след обявяване на преписката за разглеждане е даден 14-дневен срок на страните за представяне на заключителни бележки. Протоколът от последното заседание е изпратен на оспорващия на 28.06.2019 г. С отделно Решение 132/26.02.2019 г. КЗД не е допуснала искането на жалбоподателя за конституиране на нови ответни страни по преписката, съответно на 02.07.2019 г. е издала процесното решение, с което е приела, след като са обсъдени доказателствата в преписката, че не са налице данни за различно и по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо други лица. Не са посочени и не са установени лица за сравнение. Прието е, че изначално липсват данни за целенасочено поведение от/на длъжностни лица спрямо жалбоподателя, които да попадат в дефинициите на § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр, липсват данни М. Димитров да не е допуснат до залата, в която се е провела срещата, именно поради заявените от него защитени признаци. Установено е, че групата граждани, сред които се е намирал и жалбоподателят, не са били допуснати тъй като сред тях е имало създадено напрежение. От събраните в административното производство множество доказателства не може да се направи категоричен и безспорен извод за извършването на действия, бездействия или демонстриране по друг начин от ответните страни на поведение, което може да се квалифицира като по-неблагоприятно третиране, с оглед на изложените твърдения за дискриминация. Жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗдискр да представи факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. За пълнота КЗД е посочила, че самият факт на недопускането на М. Димитров до организираното събитие на 04.06.2015 г. вследствие действията на органите на реда по осигуряване безопасността и реда за провеждане на мероприятието не може да бъде преценявано от гледна точка на своята целесъобразност, доколкото КЗД не разполага с правомощия за това. В рамките на съдебното дирене, съдът е приел заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза по дело 506/2019 г. на АС Русе относно съдържанието на представените от жалбоподателя видеофайлове, както и е събрал гласни доказателства, в това число и относно авторството на представените по делото видеоматериали. Направен е и оглед на веществените доказателства видеофайлове. От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на регламентираните в чл. 66 от ЗЗДискр изисквания за неговото съдържание. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по чл. 50 и сл. от специалния закон след образуване на производството председателят на комисията е разпределил преписката на състав, който е определил между членовете си докладчик, проведено е проучване и събиране на писмени и гласни доказателства, изискани са обяснения, разпитани са свидетели, изготвено е заключение по чл. 60 от закона и са проведени редовни открити заседания. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя относно неуваженото му искане за конституиране на нови страни, като е посочил, че предходният отказ на КЗД е бил оспорен пред АС Русе. По образуваното адм. дело 478/2019 г. съдът се е произнесъл с определение от 29.08.2019 г., т. е. след издаването на крайния акт на КЗД, поради което е недопустимо преразглеждането на процедурни въпроси след приключване на производството. Отхвърлил е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от КЗД чрез постановяване на процесното решение преди да е изтекъл дадения на страните срок за заключително становище. Съдът е приел, че нарушението не е съществено, тъй като не би довело до постановяване на краен акт с различен резултат, а и с писмените становища не могат да се навеждат нови факти по спора, съответно не могат да се установяват нови обстоятелства, неизяснени преди приключване на устните състезания. Съдът е приел, че Решение 409/02.07.2019 г., постановено по преписка 353/2015 г на КЗД, е съобразено и с материалния закон. Съдът е споделил изводите на КЗД, че не е осъществена дискриминация. Посочил е, че съгласно чл. 9 от ЗЗДискр страната, която твърди, че е дискриминирана, следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. За посоченото жалбоподателят е бил уведомен с уведомление от 02.09.2015 г., че негово задължение е да представи доказателства в подкрепа на фактите, изложени в жалбата. По отношение на оплакванията, че областният управител на област Русе и неговият заместник са издали заповед, въз основа на която жалбоподателят не е бил допуснат до процесното мероприятие на 04.06.2015 г., съдът е посочил, че същите остават недоказани. От една страна, това е така, тъй като пред АС Русе е било образувано адм. дело 285/2015 г. по жалба на М. Димитров против заповед на областния управител на област Русе и заповед на ОДМВР - Русе, с правно основание чл. 64, ал. 7 от ЗМВР относно недопускането му в сградата на Канев център при Русенски университет Ангел Кънчев за участие в мероприятие на 04.06.2015 г. По делото са постъпили становища от ОДМВР Русе и областния управител, че такива заповеди с твърдяното съдържание не са издавани. При тези данни, с влязло в законна сила определение 31 от 09.07.2015 г. по адм. дело 285/2015 г. по описа на АС Русе жалбата на Димитров против твърдяната от него заповед е оставена без разглеждане поради липса на предмет и производството по делото е прекратено. При тези обстоятелства решаващият състав по адм. дело 121/2021 г. на АС Русе е приел, че с влязъл в сила съдебен акт е установено, че такива заповеди не са били издавани от тези органи по такъв повод. На второ място, съдът е посочил, че и въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства не се установяват данни за съществуването на такава заповед, нито на списък с пропускателен режим за мероприятието. Твърденията за дискриминационни действия не са доказани и чрез соченото от жалбоподателя електронно записване за мероприятието във фейсбук-страницата на представителството на ЕК, тъй като по делото не са представени електронни разпечатки от такова записване, както и не са събрани доказателства досежно обвързващия и задължителен характер на записването по отношение на достъпа до залата. Отхвърлен е и доводът на жалбоподателя за наличие на забранителен списък за достъп до мероприятието, включващ и неговото име, тъй като не е подкрепен от никакви доказателства, като в тази връзка съдът е обсъдил показанията на свидетеля Никифоров, установеното от заключението на вещото лице и неговото изслушване в съдебно заседания. Изводът от анализа на всички допуснати и приобщени по делото доказателства е, че не се установява наличието на такъв списък. Съдът се е позовал и на констатациите от допуснатия оглед на веществените доказателства 6 видеофайла, от които също не може да се направи предположение за извършени дискриминационни действия. На следващо място решаващият съд е обсъдил разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр, съответно разпределението на тежестта на доказване, като е посочил, че още при образуване на производството пред КЗД липсва посочване от жалбоподателя спрямо кои лица/уравнители жалбоподателят счита, че спрямо него е приложено по-неблагоприятно третиране. Приобщени са доказателства, че други лица с неговата политическа принадлежност са били допуснати до залата, а същевременно недопуснати до мероприятието, освен жалбоподателя, са били още 50-60 граждани. Съдът е оценил като хипотетични твърденията на Димитров за извършена разпоредителска дейност от страна на заместник-областния управител на област Русе към полицейския екип, свързана с недопускането му до мероприятието, същите не се потвърждават от приобщените по делото доказателства. Жалбоподателят не оспорва факта, че НСО и ОДМВР работят по протокол, гарантиращ сигурността на участниците в мероприятието, който може да включва и действия по недопускане на групи участници. Не се спори, че освен жалбоподателя в залата не са допуснати и други граждани. По тези съображения съдът е постановил оспорения понастоящем резултат. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не се доказват сочените от касатора касационни основания за отмяна. Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да се е отразило или да е могло да се отрази на постановения с решението краен резултат. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, обсъдил е всички доводи и възражения на страните, като им е дал възможност да представят становища и доказателства по делото, както и да правят доказателствени искания, като по всяко едно от направените искания съдът се е произнесъл с конкретни съображения защо то бива уважено или оставено без уважение. В хода на съдебното дирене са събрани всички относими и необходими за изясняването на спорния предмет доказателства, които решаващият състав е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, вследствие на което е установил подробно и коректно фактическата обстановка по спора. Неоснователен е касационният довод, че съдът е попречил на установяването на обективната истина и не е изяснил важни обстоятелства по делото, като с определение от 30.09.2021 г. не е допуснал искането на жалбоподателя за даване на обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от заинтересованите страни по делото Е. Григоров, Я. Янчев и Д. Димов. Доколкото определението не подлежи на самостоятелно обжалване, а контролът върху преценката на съда за допускане или недопускане на доказателствени искания се осъществява в рамките на инстанционния контрол върху крайния съдебен акт, въз основа на изрично наведени оплаквания (каквито в настоящия случай се съдържат в касационната жалба), настоящият касационен състав приема, че определението от 30.09.2021 г. е правилно. Съображенията, с които съдът е мотивирал въпросното определение, се споделят изцяло от касационната инстанция. В допълнение следва да се има предвид, че както формулираните въпроси по повод на искането, така и като цяло релевираните пред КЗД оплаквания, доразвити в производството пред АС Русе, имат в по-голяма степен характера на искане за установяване на незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, отколкото на аргументи в подкрепа на твърдение за евентуално извършена дискриминация. Както бе установено по делото, несъществуването на заповед, издадена от областния управител и от заместник-областния управител на област Русе за недопускане на М. Димитров на въпросното събитие, е факт, доказан с влязъл в сила съдебен акт. Наред с това, всички останали, приобщени по делото с административната преписка и допълнително събрани от съда писмени и гласни доказателства, изясняват по категоричен и безпротиворечив начин фактическата обстановка по спора, поради което правилна е преценката на състава, че така поставените въпроси към заинтересованите страни няма да допринесат за изясняване на релевантните за случая факти и съответно недопускането им няма да попречи на разкриването на обективната истина по делото. Предвид изложените съображения, не съставлява процесуално нарушение и оставянето без уважение на последващите молби на М. Димитров, съответно от 15.11.2021 г. и от 25.02.2021 г., съдържащи идентично искане за допускане на обяснения от заинтересованите страни, тъй като макар и с известни промени във формулировката на въпросите, по същество те носят същото съдържание и насоченост. На следващо място, неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение от съда с постановяване в открито съдебно заседание от 17.03.2022 г. на определение за оставяне без уважение искането на М. Димитров за допускане до разпит на свидетеля Г. Буюклиев за установяване на обстоятелствата във връзка с твърдението на жалбоподателя за съществуване на забранителен списък с имена на около 20 души, между които и неговото. И по отношение на това искане са налице основанията за отхвърляне, на които съдът се е позовал в определението си от 30.09.2021 г. по повод на предходното (обсъдено по-горе) доказателствено искане. Искането на жалбоподателя касае установяването на факти, които не са били предмет на проверка в производството пред КЗД и които се отнасят пряко до действията на трето лице, което не е участвало в това производство. Срещу това лице жалбоподателят по същество развива сходни оплаквания на тези, предявени срещу другите трима полицейски служители, конституирани по делото, т. е. твърдението е, че Г. Буюклиев е взел пряко участие във фактическото му недопускане до залата на мероприятието, като е давал сигнали на заместник-областния управител на Русе кои са лицата, идващи към залата, които да не бъдат допуснати, съгласно въпросния забранителен списък, чието съществуване се твърди от жалбоподателя Димитров. Искането за разпит на това лице като свидетел по делото се явява недопустимо, предвид заявените срещу него твърдения, които имат характера на предмет на самостоятелна жалба, а не на искане за установяване на факти по вече предявения с първоначалната жалба до КЗД предмет на делото. Макар и мотивирано на друго основание, произнасянето на съда по това доказателствено искане е правилно като резултат и с него не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна на първоинстанционния акт. Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение с назначаването на вещото лице, което според жалбоподателя било свързано с една от заинтересованите страни по делото ОДМВР Русе и следователно даденото от него заключение трябвало да се кредитира с ниска степен на доверие. От значение за преценката на този довод като неоснователен е обстоятелството, че назначената, извършена и приета по делото техническа експертиза по своето естество не поставя такива въпроси, които да дават възможност на вещото лице да изрази субективна, пристрастна оценка или мнение в своето заключение. Задачата на вещото лице е била единствено да възпроизведе на хартиен носител съдържанието на предоставените му веществени доказателства 2 бр. CD-RW, което той е извършил коректно и в съответствие с възложеното му задание. Доводът на касатора е неоснователен и поради това, че заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е прието по надлежния ред по делото, в проведеното на 24.02.2020 г. съдебно заседание, като процесуалният представител на жалбоподателя е заявил изрично съгласието на своя доверител с изготвената експертиза, а направените искания за поставяне на допълнителни въпроси на вещото лице и за поставяне на допълнителна задача по формулираните въпроси към вещото лице са оставени без уважение като неотносими към разглеждания правен спор. Решението на АС Русе е постановено при правилно приложение на материалния закон. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на изискванията за съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са доводите на касатора, релевирани и пред първоинстанционния съд, че КЗД е допуснала съществено нарушение на процедурните правила, като се е произнесла с решението си, преди да е изтекъл даденият на страните срок за представяне на заключително становище. Правилно съдът е посочил, че съобразно трайната съдебна практика с писмените становища не могат да се навеждат нови факти по спора, съответно страните не могат да се позовават на нови обстоятелства, неизяснени преди приключване на устните състезания. Поради това неоснователно е оплакването, че така допуснатото процедурно нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяването на краен акт със съдържание, което би било различно, ако органът бе взел предвид заключителното становище на жалбоподателя. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и доводът за нарушение на административното производство поради недопускане на искането на М. Димитров за конституиране на нови ответни страни в производството по преписка 353/2015 г. по описа на КЗД. По това искане органът се е произнесъл с отделен акт решение 132/26.02.2019 г., с което е приел искането за недопустимо, тъй като е направено, след като е изтекъл предвиденият в чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр тригодишен срок, считано от датата на депозиране на инициативния документ в КЗД жалба вх. 44-00-2892/29.07.2015 г. по описа на КЗД. Посоченото решение на КЗД е неизменна част от производството по преписка 353/2015 г. и защитата срещу него се осъществява посредством оспорване на крайния акт, постановен от КЗД по преписката Решение 409/02.07.2019 г., с оглед на което за правилността на решение 132/26.02.2019 г. е без значение изходът от производството по адм. дело 478/2019 г. по описа на АС Русе. Последното е образувано по възражение вх. 44-00-2303/15.07.2019 г. по описа на КЗД, подадено от М. Димитров, с искане за отмяна на протоколно решение на КЗД от 20.03.2019 г. в частта, с която преписката е обявена за изяснена от фактическа страна и е приключено събирането на доказателства по същата, както и с искане КЗД да конституира допълнително като нови ответници по жалбата му поименно посочени трима полицаи. По искането за конституиране на нови страни, с чието участие да продължи производството по попълване на преписката с нови доказателства, КЗД се е произнесла с нарочен акт - решение 132/26.02.2019 г., чиято законосъобразност се потвърждава от данните по делото искането е предявено след преклузивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр и е недопустимо. Относно съответствието на административния акт с материалния закон правилно съдът приема, че още при образуване на производството пред КЗД липсва посочване на лица за сравнение, спрямо които жалбоподателят счита, че е бил по-неблагоприятно третиран. Пряка дискриминация (каквато Димитров твърди, че е осъществена спрямо него) е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. В случая оплакванията за дискриминация не съдържат данни, от които може да се извърши съпоставка на начина, по който е третирано лицето, твърдящо дискриминация, спрямо начина, по който е/са третирано/и друго/и конкретно/и лице/а. Напротив, от приобщените в хода на административното производство доказателства, предмет на извършена самостоятелна оценка от страна на първоинстанционния съд, се установява, че извън факта на недопускане на жалбоподателя до зала Канев Център на РУ Ангел Кънчев на 04.06.2015 г., друго действие или бездействие, обективиращо по-неблагоприятно му третиране в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства, не е извършено. Посочените в касационната жалба две лица за сравнение - Д. Тачев и П. Митев не са били ясно заявени като такива от жалбоподателя в хода на административното производство. Предположение за това, че жалбоподателят търси съпоставка за неравно третиране спрямо тези лица, се извлича от мотивите, с които М. Димитров обосновава искането си за разпит на Д. Тачев пред КЗД, както и от дадените от друг свидетел по преписката Б. Никифоров показания, съдържащи известни сведения за лицето П. Митев. Въпреки това, твърденията на Димитров в тази посока остават неясно структурирани и неподкрепени със съответни доказателства за това, че и двете лица са се намирали в сходна сравнима ситуация да са били част от групата, към която се е числял и Димитров, скандираща оставка и създавала напрежение и шум пред залата, както и че за тях не са били налице други относими към достъпа до залата обстоятелства, каквото например се установява за Д. Тачев (докторантски пропуск). Наред с горното, не се спори по делото, че освен М. Димитров, в залата не са допуснати още около 50-60 души, както и че Национална служба Охрана, подпомагана от служители на ОДМВР Русе, е бил органът, гарантиращ сигурността на участниците в мероприятието, което съгласно изготвения протокол за действия включвало и действия по недопускане на групи участници, както в случая е станало с групата граждани, сред които Димитров, които са създали напрежение пред входа на сградата и поради това не са били допуснати. Правилно първоинстанционният съд констатира, че твърденията за извършена разпоредителна дейност от страна на заместник-областния управител към полицейския екип за недопускането на М. Димитров до мероприятието са недоказани. Дадените пред административния орган свидетелски показания в тази насока (от св. Б. Никифоров и от св. Г. Атанасова) не установяват безспорно, обективно и безпротиворечиво наличието на дискриминационно поведение спрямо жалбоподателя нито от страна на заместник-областния управител, нито от страна на полицейските служители, участвали в дейността по опазване на реда пред залата преди започване на мероприятието. Твърденията за съществуване на забранителен списък и за преднамерено отношение спрямо жалбоподателя (и негови съпартийци) от страна на областната управа на област Русе и на ОДМВР Русе във връзка с достъпа до мероприятието се базират основно на предположения и хипотези, повлияни от субективната оценка и възприятията на жалбоподателя относно обстоятелствата по случая. Твърденията му не се подкрепят с факти, доказани въз основа на представените по преписката и в съдебния процес доказателства. Не представлява дискриминация и установената вследствие извършения оглед на веществените доказателства по делото реплика на заместник-областния управител на Русе: Не ви пускаме, защото това, което направихте тука, ще го направите и вътре. Правилно съдът приема, че репликата не е насочена към конкретно лице, а визира насъбралите се пред залата множество граждани, сред които жалбоподателят, които при приближаването на вицепремиера М. Кунева започнали да скандират за нейната оставка, с което се е създало напрежение, провокирало въпросното изказване. Последното не представлява израз на дискриминационно отношение. Не се установява друго конкретно деяние от страна на областния управител, неговият заместник или на служителите но ОДМВР - Русе, конституирани като ответници пред КЗД, което да изпълва състав на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗдискр. В допълнение следва да се посочи, че не всяко различно третиране е неравно третиране, още по-малко дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с § 1, т. 7 от ЗЗДискр, въпреки субективното усещане за наличие на такова от страна на лицето, което твърди, че е било неравно третирано. В случая не се установява дори различно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства, предвид безспорно установения факт по делото, че освен М. Димитров, до залага на мероприятието не са били допуснати още около 50-60 човека, сред които и такива със същата политическа принадлежност. Освен това, неравно е само онова третиране, което е осъществено поради обективното наличие на защитени признаци, като следва да се установи и пряка причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения/те признак/ци. В случая липсват доказателства за неравно третиране на основата на заявените защитени признаци "политическа принадлежност", "убеждение" и "обществено положение. Доказва се единствено, че жалбоподателят наред с десетки други граждани не е бил допуснат до залата порази създалото се напрежение, за овладяването на което действията на ангажираните органи на реда, свързани с ограничаване на достъпа до залата на определени лица, не съставляват сами по себе си проява на дискриминация и правилно КЗД е преценила, че целесъобразността на същите стои извън предмета на спора, с който е сезирана, и извън компетентността, с която разполага. В заключение, за да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр да е установено различно третиране на лицето в сравнение с друго/и лице/а при сравними сходни обстоятелства, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая, жалбоподателят не се позовава на обстоятелства и не представя доказателства, от които да може да се направи обосновано предположение за осъществяването на всички елементи от сочения от него фактически състав на нарушение на антидискриминационното законодателство. Не е изпълнено условието на чл. 9 от ЗЗДискр за обръщане на доказателствената тежест в производството, така че ответната страна да трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е бил нарушен. Като е достигнал да горния извод и е приел жалбата на М. Димитров срещу Решение 409/02.07.2019 г. по преписка 353/2015 г. на КЗД за неоснователна поради липса на основанията за незаконосъобразност на акта по чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с установените по спора правнорелевантни факти и приложимите към тях материалноправни норми. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, изградени при спазване правилата на формалната логика, като установените факти обосновават правните изводи. Решението е обосновано. Не са налице и основанията по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които съдът следи служебно. Предвид всичко гореизложено, решението на АС Русе следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което следва да бъде определено на основание чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер от 150,00 лева, като се осъди касаторът да го заплати. Назначеният по делото особен представител на ответника в производството А. Ялама адв. А. Николова, претендира възнаграждение за касационната инстанция, предвид осъществената процесуална защита пред тази инстанция. Претенцията следва да бъде уважена на основание чл. 137, ал. 6, изр. второ, във вр. с чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК, като с оглед фактическата и правната сложност на делото възнаграждението на особения представител се определя в минималния размер за този вид дела, а именно 1500,00 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, което касаторът следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,