Решение № 108 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 885/2010 г.

Решение № 108 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 885/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Б. М. от [населено място], област Л., чрез процесуалния представител - адвокат К. против въззивно решение № 62 от 25.02.2010 г. по в. гр. д. № 399 по описа за 2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 781 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 516 по описа за 2008 г. на Районен съд Ловеч и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлена молбата на М. Б. М. за признаване на установено по отношение на [община] и М. Й. Н., че П. Й. Д., б. ж. на [населено място], [община]-чин с ЕГН [ЕГН], е починала в 22.30 часа на 14.09.2005 г. в [населено място] и са присъдени следващите се такси и разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на направеното искане. С определение № 1119 от 16.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения въпрос за начина на установяване, че в издаден акт са вписани неверни данни, по смисъла на чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, в хипотеза, когато вещите лица са дали заключение, че с медицинска експертиза не могат да бъдат установени датата и часа на настъпване на смъртта на убитите лица и е налице влязла в сила присъда, с която извършителите на убийството са осъдени и в хода на наказателното производство те са дали обяснения във връзка с начина и времето на извършване на деянието. В съдебно заседание касаторът се явява лично. Като поддържа както изложените съображения, така и направеното искане в касационната жалба, желае същата да бъде уважена. Ответникът не се явява и не изразява друго становище освен изложеното в писмения отговор, с което я оспорва. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗГР - актовете за гражданско състояние, съставени по установения в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Възможността да бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в съответния акт за гражданско състояние са неверни е предвидена в чл. 38, ал. 4 от ЗГР. Данните, които се имат пред вид са изброени в чл. 25 от същия закон и съгласно т. 22 -такива данни са датата/съответно часа/ и мястото на настъпване на смъртта Понятието данни е дефинирано в чл. 2 от Закона за защита на личните данни / и Директива 95/46/ЕО на ЕП и на Съвета/ като -"всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано". Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. Касае се до предявен установителен иск за факт, поради което се изисква наличие на правен интерес. Установяването, че в издаден акт са вписани неверни данни става по общите правила за доказване, като са допустими всички предвидени в ГПК доказателствени средства. В конкретния случай-ищецът/сега касатор/ е искал да установи по отношение на ответниците, че П. Й. Д., б. ж. на [населено място]-мец е починала в 22.30 часа на 14.09.2005 г. в дома си [населено място] вместо отразените в издадения акт за смърт № 0010 от 17.09.2005 г. данни, за които твърди, че са неверни, а именно, че смъртта е настъпила в 9.30 часа на 16.09.2005 г. Правният си интерес е обосновал с това, че при посочен един и същ час на настъпване на смъртта /22.30 часа на 14.09.2005 г./ на убитите съпрузи П. Й. Д. и М. М. Д. /в актовете за смърт № 0009 и № 0010-двата от 17.09.2005 г./, пред вид възрастта им - автоматично, по силата на нормата на чл. 10а от Закона за наследството /съгласно която-когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия/- призовава към наследяване наследниците на П. Й. Д. -каквато е ответницата М. Й. Н.. Ако бъде уважен иска и бъде прието за установено, че П. Й. Д. е починала преди съпруга си - то тогава останалото от съпрузите имущество ще бъде наследено от наследниците на М. М. Д., какъвто е ищеца. Така изложените факти обосновават наличие на правен интерес. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд се е позовал на заключението на приета тройна експертиза /след оспорване на единична/, съгласно което - пред вид конкретиката на случая - по медицински критерии не е възможно да бъде установена датата и часа на настъпване на смъртта на убитите лица. На базата на така даденото заключение-съдът е приел, че твърдения факт не може да бъде установен. Отразил е в мотивите си, че независимо, че посочените в молбата дата и час - са такива на извършване на деянието, за което е постановена влязла в сила присъда и са осъдени извършителите, то за тях не може да се приеме, че съвпадат с точните дата и час на настъпване на смъртта, тъй като жертвите са намерени с "еднаква степен на трупна разложеност, с давност два дни", причината за смъртта им е еднаква /механична афикция/ и извършителите са използвани средства за запушване на външни дихателни органи, които са удължили в значителна степен времето за настъпване на смъртта, пострадалите са изпитвали значителни по обем болки и страдания, което допълнително затруднява точността на преценката. Независимо, че с оглед дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав споделя становището на касатора, че медицинската експертиза е само едно от възможните доказателствени средства, което може да бъде използвано за доказване на предявения иск - в случая подадената касационна жалба е неоснователна, тъй като предя-веният иск правилно е бил отхвърлен от въззивния съд като недоказан. Вярно е, че с разпита в съдебно заседание на един от извършителите /свидетеля Д./ са приобщени показанията му, съгласно които първа П. Й. Д. не е давала признаци на живот и че в постановената присъда като дата и час на извършване на деянието са приети 22.30 часа на 14.09.2005 г., но - в конкретния случай само въз основа на тях не може да се изведе извод, че точната дата и час за настъпване на смъртта на П. Й. Д. е 22.30 часа на 14.09.2005 г. Това е така, защото извършителите на деянието нямат медицински познания и относно момента на настъпване на смъртта техните показания не са достоверни, а други доказателства, установяващи в каква последователност и към кой момент е настъпила смъртта на всяка една от жертвите - не са ангажирани. Безспорно е, че смъртта на двамата пострадали е настъпила в кратък интервал от време и че е предизвикана от еднакво по вид увреждане -"механична афикция", която се характеризира с определена закономерност, протичаща в пет фази, всяка от които е с различна продължителност. Вещите лица, изготвили тройната експертиза сочат, че в този случай - точното "диагностициране и отбелязване времето на настъпване на смъртта" може да стане в здравно заведение след прилагане на клинични и апаратни изследвания като Е. - Е., каквито в случая няма. С оглед на горното, поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на въззивния, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение