Решение № 6461 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2017 г.

Решение № 6461 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. (ОД на МВР-Ст. Загора) срещу решение № 262/31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 235/16 г. от Административния съд-С. З., както и по частна жалба от Н. К. против определение № 328/29.11.16 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение, административният съд е уважил предявения пред него иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ, като е осъдил ОД на МВР-Ст. Загора да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП), ведно със законната лихва върху обезщетението от 02.04.16 г. до окончателното му изплащане, както и е осъдил дирекцията да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лева, представляващи заплатена от последния държава такса по делото. С обжалваното определение, съдът е отказал за уважи молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане и на 300 лева адвокатски хонорар. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ж. Г. Ч. чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му и присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Към частната жалба се представя пълномощно за адв. Колев. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалба като допустими. Те са подадени от надлежни страни в процеса и в рамките на законоустановения срок. По основателността им приема следното: За да уважи предявения иск, съдът е установил, че издаденото на ищеца НП е обжалвано от него пред съда, в резултат на което е отменено като незаконосъобразно. Съдът е установил, че по делото жалбоподателят е бил представляван от адвокат, за който има договор за правна помощ и пълномощно, във които е отразено, че е изплатен адвокатски хонорар в брой, в размер на 300 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. За да не уважи молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатския хонорар, съдът е приел, че се е произнесъл със самото решение по този въпрос, поради което не е налице нужда от допълване на решението. В самото съдебно решение, съдът е приел в мотивите си, че съществуващото по делото адвокатско пълномощно не индикира по кое дело е, поради което не можело да се приеме, че именно по това дело са направените разноски. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователна касационната жалба и за основателна частната жалба. Обжалваното решение е правилно. Съдът е съобразил приетото в тълкувателно решение № 1/17 г., постановено по т. д. № 2/16 г. на ВАС По делото са налице данни, които обективно са възприети от съда. Установено е, че адвокатското възнаграждение за осъществената адвокатска защита е реално заплатено и то в претендирания размер. Съдът е формирал правилни и обосновани изводи. Решението е правилно. Частната жалба е основателна по следните съображения: По делото, на лист 9 се намира договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Н. К., а на гърба е пълномощното от ищеца за същия адвокат. Както правилно е посочил административния съд в решението си, нито договорът, нито пълномощното посочват номера на делото по което се предостави адвокатската услуга. Частният жалбоподател е представил в касационното производство пълномощно от Ж. Ч. за адв. Колев от 17.01.17 г., което в една част има характер на декларация относно обстоятелствата, че сумата от 300 лева е заплатена на адв. Колев именно във връзка с процесуалното представителство по делото пред административния съд, както и че се потвърждават всички действия извършени от адвоката до момента. Именно с оглед направената декларация от частния жалбоподател, не са налице основания да се откаже присъждане на разноските по делото, изразяващи се в заплатения хонорар за адвокатската защита. Определението следва да се отмени, а вместо това се уважи молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане и на адвокатския хонорар. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд