Решение № 9043 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2010 г.

Решение № 9043 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Гарабед Нубар Екмеджиян от гр. Варна срещу решение № 1304 от 25 юни 2010 г., постановено по адм. д. № 2667/2009 г. по описа на Административен съд Варна в частта му, с които е отхвърлена жалбата на Екмеджиян против заповед № РД-18-98/10 ноември 2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), както и в частта чу, с която е прекратено производството по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - изпълнителния директор на АГКК, Петранка Балева Иванова, Станислава Георгиева Иванова, Александър Сашков Ташев и Петър Сашков Ташев, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението в обжалваните му части е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Гарабед Нубар Екмеджиян срещу заповед № РД-18-98/10 ноември 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район "Одесос" - Варна (без територията на жп гара Варна и 11, 12 и 14 микрорайон). Предмет на жалбата е поземлен имот с идентификатор 10135.1507.479 относно вписването на собствениците на имота в кадастралния регистър, като в тази си част заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с дадени указания. В тази си част решението на административния съд като необжалвано е влязло в сила. Съдът е отхвърлил жалбата на Гарабед Екмеджиян в частта й, с която е претендирано вписване на четвъртия, тавански етаж на сграда с идентификатор 10135.1507.479.1, а в частта, с която се иска вписване в кадастралния регистър на собственика на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.479.1.3, е намерил жалбата за недопустима поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото. Решението в обжалваните му части е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липсата на отменителни основания спрямо заповедта на изпълнителния директор на АГКК в обжалваната й част е законосъобразен. Установено е по делото, че четвъртия етаж от сградата с идентификатор 10135.1507.479.1 представлява таванско помещение - обща част, от което собствениците на жилища притежават идеални части. При това положение и съобразно т. 5 от Приложение № 4 към чл. 17, ал. 8 и чл. 45, ал. 5 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, това общо помещение не следва да бъде изобразявано и номерирано, както правилно е приел и административният съд. Последният подробно е обосновал липсата на предпоставки за нанасянето на таванското помещение като самостоятелен обект. Правилно е решението и в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Екмеджиян и е прекратено производството по делото в тази част относно вписването в кадастралните регистри на името на собственика на самостоятелен обект - жилище на трети етаж, в сградата с идентификатор 10135.1507.479.1. По делото не са представени доказателства, а и липсват твърдения относно наличието на някакви собственически права на жалбоподателя по отношение на този обект. При това положение законосъобразно съдът е приел, че за него не е налице правен интерес от оспорване на заповедта на изпълнителния директор на АГКК в тази част. Това е така, защото никой не може да упражнява чужди права. Липсата на правен интерес е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,