Решение № 130 от 13.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 406/2019 г.

Решение № 130 от 13.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 406/2019 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия М. Н. Б. против решение по внохд № 179/18 г. на Апелативния съд-София. Възразява се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му – адв. В. Б., поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 4296/17 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия за деяние, извършено на 18.03.2017 г., на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 от НК на седем години и седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Времето, през което подс. Б. е бил задържан с мярка за неотклонение "Задържане под стража", със заповед по ЗМВР за срок от 24 часа и с постановление на СГП за срок от 72 часа, считано от 29.05.2017 г. е приспаднато по реда на чл. 59 от НК. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на З. С. М. обезщетение за имуществени вреди в размер на 90 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане. Разноските по делото са възложени в тежест на подс. Б.. С решение № 207 от 21.05.2018 г. по внохд № 179/18 г., образувано по жалба на подсъдимия, САС изменил присъдата като намалил наказанието на подсъдимия Б. на шест години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Не се установява наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При правилно установени факти от кръга по чл. 102 от НПК, разкриващи признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК съдът е имал основание да ангажира наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия. Посочи се вече, че жалбоподателят е недоволен от размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и иска намаляването му. Наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл. 54 от НК – в рамките на предвиденото от закона – от пет до петнадесет години лишаване от свобода. ВКС не намери причини за критично отношение към това решение на САС. Данните по делото не разкриват наличието на многобройни и/или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което правилно е отказано приложението на института на смекчената наказателна отговорност. Всички обстоятелства относими към определяне на наказанието, в това число и тези, на които е поставен акцент в жалбата – ниска стойност на предмета на престъплението, здравословно състояние на подсъдимия и негов родител, са оценени адекватно на обективното им значение, което е и предопределило намесата на въззивния съд, намалил наказанието на жалбоподателя. В размер на шест години наказанието е малко над минимума предвиден в закона, и като такова не е очевидно несъответно, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Водим от изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК