Решение № 6078 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5684/2016 г.

Решение № 6078 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5684/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 176, ал. 2 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С. против решение № 7441 от 30.11.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. д. № 3600/2015 г., с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на решение № 5981/12.10.2015 г., постановено по същото дело. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда по приложението на чл. 160 от ДОПК и счита, че след прогласяване нищожността на ревизионния акт, поради некомпетентност на органа - издател, съдът е задължен да изпрати преписката на компетентния административен орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК. Искането е за отмяна на допълнителното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение, с което искането с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК да бъде уважено. Ответникът - "В. К." ЕООД - в несъстоятелност чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решение № 5981/12.10.2015 г. постановено по адм. д. № 3600/2015 г., Административен съд С.-град е прогласил за нищожен ревизионен акт № 141403219/17.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град С. потвърден с решение № 323/05.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С. Това решение е влязло в сила, като необжалвано от страните. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил искането на решаващия орган по чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на съдебния акт за обявяване нищожност на оспорения ревизионен акт. 3а да се постанови този резултат е прието, че съгласно чл. 160, ал. 4 ДОПК съдът не разполага с правомощие да отмени ревизионния акт и върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания. Според административния съд в случая не се касае за празнота на закона. Уредбата по чл. 160 ДОПК е специална спрямо АПК, поради което нормата на чл. 173, ал. 2 АПК не намира приложение. По аргумент за по-силното основание, съдът е обосновал извод, че след като в хипотезата на чл. 155, ал. 5 ДОПК не се допуска връщане за нова ревизия от решаващия орган, то и съдът не разполага с такова правомощие. Решението е правилно постановено. По смисъла на чл. 176 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и е извършил проверка по законосъобразността на атакувания ревизионен акт, съобразно правомощията си по специалния закон - чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ДОПК. Законосъобразен е изводът, че правомощието по чл. 160, ал. 3 ДОПК за връщане на преписката на компетентния орган по приходите не се прилага за ревизионните актове. Това следва от изричната норма на чл. 160, ал. 4 ДОПК и се отнася и за случаите, когато ревизионният акт е обявен за нищожен, а не само до хипотезите на отмяна на акта, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Тази норма е специална за производството по оспорване на ревизионни актове по ДОПК, поради което правилото на чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган в случаите на нищожност на акта, не намира субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. По тези съображения, решението, с което административният съд е отхвърлил искането с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., следва да се остави в сила. Искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства ответникът да е направил разходи за защитата си по настоящото дело. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,