Решение № 9748 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2016 г.

Решение № 9748 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. К. от гр. П., чрез пълномощник адвокат С. Д., против решение № 172/27.04.2016 г., постановено по адм. дело № 148/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 4909093940 от 17.02.2016 г., на директора на Териториално поделение П. при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-5 от 18.01.2016 г., на жалбоподателя, срещу Разпореждане 4909093940 от 26.10.2015 г., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена в минимален размер 131.33 лева, както и поради обективна невъзможност е отказано да се определи в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като по вина на самоосигуряващото лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. П., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 172/24.06.2016 г. по адм. дело № 148/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на С. С. К. от гр. П. срещу Решение № 4909093940 от 17.02.2016 г., на директора на Териториално поделение П. при НОИ и потвърденото с него разпореждане Разпореждане № 4909093940 от 26.10.2015 г., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена в минимален размер 131.33 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда, правилно е определена пенсия в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 8 КСО, тъй като непредставянето на заверена осигурителна книжка за целия период на упражняване на дейност, като самоосигуряващо се лице и невнасянето на дължимите осигурителни вноски в пълен размер, препятстват определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер. Липсата на данни за целия осигурителен доход, върху който се дължат и внасят осигурителни вноски за период след 01.01.1997 г. и конкретно за дейността на жалбоподателя в периода 1999 г. - 2007 г. прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, със Заявление № МП 16262 от 29.06.2015 г., настоящия жалбоподател е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил два броя трудови книжки № 118 от 08.07.1966 г. и № 166 от 20.06.1990 г., военно - отчетна книжка и осигурителна книжка № 14803 от 09.07.1990 г. - удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход, подробно описани в раздел "А" - документи за осигурителен стаж и раздел "Б" - други документи. С декларация № 1004-13-15 от 14.07.2015 г., настоящия жалбоподател е декларирал, че не може да представи заверена осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице в "Тандем - СК" ООД. С Разпореждане № 4909093940 от 26.10.2015 г. на ръководителя на "ПО" е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.05.2015 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, за общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд на основание чл. 104 от КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 8 от КСО в размер на 131.33 лева, а от 01.07.2015 г. съгласно чл. 9 от ЗБДОО в размер на 133.82 лева, съответно поради обективна невъзможност е отказано да се определи в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като по вина на самоосигуряващото лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № 4909093940 от 17.02.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - П., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на това решение е уточнено, че лицето няма внесени осигурителни вноски и не е представило заверена осигурителна книжка за периодите. 1999 г. - . 2017 г., за които е бил в качеството си на самоосигуряващо се лице. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, административния съд е извел извод, че направените изчисления са хипотетични - "в случай, че при определяне размера на пенсията се включи доходът, върху който са внесени осигурителни вноски". Същите са ирелевантни за правния спор, доколкото в хода на административното производство жалбоподателят не е представил заверена осигурителна книжка, която да послужи за изчисляване на пенсията му в реален размер като се включи и осигурителният доход от упражняваната от него дейност като самоосигуряващо се лице, за периода от 1999 г. до 2007 г. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за този период. В подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст С. К. не е заявил посочения период за зачитане на осигурителен стаж. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения се преценяват като основателни. В разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на С. К. не е зачетен периода от 01.01.2003 г. до 02.01.2004 г., за който от него, като самоосигуряващо се лице, не са внесени осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на съответния вид лична пенсия осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорният период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, след като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по приложимите правила на КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на С. К. е достатъчен, за да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст което и е направено. След като този стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Това, че лицето не е внесло осигурителни вноски за определен период, не означава че органът не следва да определя индивидуален коефициент и съответно да отпуска пенсията в минимален размер. Логичното разрешение в случая е, че за този период не следва да се завери осигурителната книжка на лицето, съответно доходът за този период няма да участва в определяне на действителния размер на пенсията, но същата следва да се изчисли в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО. Определяйки пенсията в минимален размер и като не е формирал индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 3 КСО, както изисква за конкретната пенсия, пенсионният орган е постановил незаконосъобразен акт. Достигайки до изводи различни от изложените, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,