Решение № 12410 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2013 г.

Решение № 12410 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Мария Никова Чипева от гр. Калофер срещу решение № 649 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 372/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Велева, моли решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 649 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 372 от 2013 г. Административният съд - гр. Пловдив, Х състав, е отхвърлил жалбата на Мария Никова Чипева от гр. Калофер срещу решение № 405 от 18.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № К-50219 от 30.10.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на правилен и обоснован прочит на събраните доказателства в тяхната съвкупност. По първоначалното дело е било установено, че със заповед № 2 от 28.07.2008 г. на Мария Никова Чипева от гр. Калофер, от работодателя й - Едноличен търговец Костадин Костов, е било разрешено ползването на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ от 28.07.2008 до 7.11.2009 г. Приложена е молба-декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, с която осигуреното лице декларира, че детето не е настанено в детско заведение. Друга декларация за промяна на това обстоятелство не е била подадена, независимо че Чипева е отразила в молбата-декларация, изпратена от осигурителя на ТП на НОИ на 17.10.2008 г., че при промяна на обстоятелствата в 3-дневен срок ще подаде нова декларация. По първоначалното дело е било безспорно установено също така, че детето Михаела Костадинова Костова е настанено в ОДЗ "Радост" - гр. Калофер, от 9.06.2009 до 31.10.2009 г. включително, т. е. през целия процесен период, през който майката Мария Чипева не е уведомила нито работодателя си, нито органите на ТП на НОИ - гр. Пловдив, като същевременно е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете. При тази фактическа обстановка правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липса на добросъвестност. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към нея майката прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ - чл. 46, ал. 2 от НРВПО. Освен декларацията към молбата се прилага и справка съгласно приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от наредбата. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняването на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично през този период малкото си дете. При промяна на последното обстоятелство отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото обезщетението цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако не бе отглеждала детето си самата тя. А когато е поверила отглеждането му на детско заведение, липсва законово основание както за продължаване на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗЗ, изрично е казано, че те са здравно-профилактични и възпитателни заведения. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, в редакцията й обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г., изрично сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. От изложения преглед на нормативната уредба, приложима за спорните правоотношения, става ясно, че и преди изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, обн., ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г., както и допълнението на чл. 46, ал. 7 НРВПО от 15.03.2011 г., настаняването на дете в детски ясли е основание за прекратяване на отпуска за отглеждане на малко дете, както и на свързаното с него обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Извършените по-късно допълнения към цитираните нормативни актове целят да уточнят волята на законодателя и несъмнено са предизвикани от необходимостта от еднакво и безпротиворечиво тълкуване на тази воля. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното изрично искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 150 лв. съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - VI отделение,