Решение № 15646 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2010 г.

Решение № 15646 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 30, ал. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София, против решение № 1882 от 10.06.2010 г., постановено по адм. д. № 6721/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът Валентин Фиданов Филизов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил искането на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за налагане на административно наказание на Валентин Фиданов Филизов съгласно изискването на чл. 30, ал. 1 от ЗПУКИ и за произнасяне по чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ. По несъмнен начин по делото е установено, че с решение № РД-01-560/19.08.2009 г. административният орган е установил наличие на конфликт на интереси по отношение на Валентин Фиданов Филизов. Решението е връчено на последния на 19.08.2009 г. и не е обжалвано. В изпълнение на задължението си по чл. 30, ал. 1 от ЗПУКИ изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е изпратил решението на първоинстанционния съд за налагане на ответника на административно наказание и за произнасяне по чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ. За да постанови обжалваното решение съдът, позовавайки се на нищожност на решението, с което е установен конфликт на интереси е приел, че не са налице основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Изводът за нищожност на решението, с което е установен конфликт на интереси поради противоречието му с материалния закон е незаконосъобразен и необоснован. Обсъдените в решението пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение, на които съдът не дължи произнасяне поради липса на жалба. Нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. В мотивите си съдът е обсъждал наличие на предпоставките за наличие на конфликт на интереси по отношение на лице неучастващо в административното и съдебното производство, а именно Черкезова. В нарушение на процесуалните правила съдът не е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело до незаконосъобразност на решението поради противоречието му с материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда за неприложимост на нормата на чл. 30 от ЗПУКИ, тъй като административния орган само е установил наличието на конфликт на интереси, без да посочи основанието за това. Съдът е обсъждал преимуществено незаконосъобразността на решението, с което е установено наличие на конфликт на интереси, но не и относимите в производството по чл. 30, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 и 3 факти и обстоятелства, за които не са събрани доказателства. Не е взето предвид, че всички забрани, предвидени в разпоредбите на чл. 5 - чл. 11 от ЗПУКИ представляват уредени частни хипотези на конфликт на интереси, съдържащи елементите на общата категория, посочени в ал. 1, 2 и 3 на чл. 2 от ЗПУКИ. Съдът само е посочил, че в случая били неприложими чл. 33, ал. 2 и 3, без да изложи съображения за неприложимост на правилото на чл. 33, ал. 2, след като в административният акт е установено, кога е извършено нарушението на ЗПУКИ. Липсата на мотиви за неприлагане на разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ, препятства настоящата инстанция да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение. С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите доказателства за прилагане на чл. 30, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ, а око счете, че не са налице предпоставките за налагане на някое от административните наказания да изложи съображения за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,