Решение № 258 от 25.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1437/2011 г.

Решение № 258 от 25.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1437/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 344/2010 г. на Апелативен съд Пловдив е подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Л. И. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия Е. М., с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, както и оплакване за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбата на частните обвинители и граждански ищци Л. И., за себе си и като законен представител на И. Г. И. се поддържа в писмено становище от повереник. Повереника на гражданските ищци и частния обвинители М. И. и И. И. е на становище, жалбата на частните обвинители и граждански ищци да се уважи, а жалбата на подсъдимия като неоснователна да се остави без последици. Подсъдимия М. и защитата му поддържат жалбата си, пледират за оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане, по отношение на жалбата на гражданските ищци и частни обвинители да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а подадените жалби неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 19.11.2010 г. постановено по внох д. № 344/2010 г. на Апелативен съд Пловдив е изменена присъда по нохд. № 1001/2009 г. на Окръжен съд Пловдив, като е увеличен размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди дължими от подсъдимия на М. Малинова И., И. Г. И. и Л. Н. И. от по 20 000 лв. на по 30000 лв. и на Л. Н. И., като майка и законен представител на малолетния И. Г. И. на 35 000 лв. В останалата й част, с която подсъдимия М. е признат за виновен в това на 5.08.2006 г. на Републикански път II-56 П. баня-Р. - Пловдив, при управление на лек автомобил с дк [рег. номер на МПС], нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Г. И. И. и средни телесни повреди на В. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "а" и "б" вр. с ал. 1, б. "б" и "в" вр. с ал. 4 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години присъдата е потвърдена. На основание чл. 343Г НК с присъдата подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на частните обвинители и граждански ищци Л. И. за себе си и за малолетния И. И.: Единственото оплакване е за занижен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и е неоснователно. Въззивния съд законосъобразно е преценил степента на понесените от съпругата и малолетния син на пострадалия щети, увеличил е размера на обезщетенията до 30 000 лв. за съпругата и до 35 000 лв. на малолетното дете и законосъобразно е приел, че в тези размери, биха могли да репарират търпените неимуществени вреди. ПО ЖАЛБАТА на под. М.: Оплакванията за нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касаят според защитата: -нарушения по чл. 13 НПК и 14 НПК, тъй като изводите по фактите са след превратно тълкуване на доказателства по делото, игнорирани тези които са в подкрепа на тезата на подсъдимия -противоречие в изводите по фактите на първоинстанционния съд не констатирани от въззивния -липса на отговор на доводи на защитата-нарушен чл. 339, ал. 2 НПК. В резултат на пропуски в доказателствената дейност на съда са останали неизяснени механизма на настъпилото ПТП, мястото на настъпването му и от там неправилното приложение на материалния закон. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред, необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и дори детайлно са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства приемат за установени и на коя доказателствени основа. Въпросите относно фактическото обвинение /обстоятелства от значение по смисъла на чл. 102 НПК/ са ясно и подробно обсъдени и разрешени. Извода, че на инкриминираната дата и място при управление на МПС, след нарушение правилата за движение подсъдимия причинил смъртта на Г. И. и средни телесни повреди на В. А. е на база доказателствената съвкупност и без претендираните пропуски по оценката й. Горните констатации дават основание на извода за липсата на допуснати от съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на фактически положения, а не само по приложението на материалния закон. В тази връзка законосъобразно инстанционните съдилища са се позовали на заключението на допълнителната петорна автотехническа експертиза /л. 144 от първоинстанционното производство/, според която мястото на удара е определено на база обективни данни-следи намерени върху платното за движение и застъргване на асфалтовото покритие, категорично установен е и механизма на станалото ПТП. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивния съд е обсъдил всички възражения отразени във въззивната жалба /в голямата си част касаещи необоснованост/ и е изложил основанията, поради които не ги възприема. Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, което не е и мотивирано. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а подадените жалби неоснователни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение