Решение № 15251 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2014 г.

Решение № 15251 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно старши юрисконсулт Красимира Маркова, против решение № 45 от 27.05.2014 г., постановено по административно дело № 59/2014 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е: 1) отменена заповед № 104 от 28.02.2014 г., издадена от длъжностно лице при Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище (ДСП), упълномощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище; 2) изпратена (като правно действие) преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище за ново произнасяне в законния срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на нормативните актове, дадени в мотивите на същото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на процесната заповед. Ответницата по касация Елеонора Богданова Иванова в качеството й на майка и законен представител на детето Алекс Цветанова Иванова, двете от гр. Търговище, действаща чрез повереника си адв. Мая Павлова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Търговище е заповед № 104/28.02.2014 г., издадена от длъжностно лице при Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, надлежно упълномощено за целта от директора на дирекцията, с която на Елеонора Богданова Иванова за детето Алекс Цветанова Иванова е отказана добавка за социална интеграция по реда на чл. 28 от ППЗИХУ (Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Отказът е обоснован от административния орган с това, че фактурата е издадена от обект (хотел "Акватоник" гр. Велинград), който не притежава сертификат за предоставяне на балнеолечебни услуги и на чиято територия не е регистрирано лечебно заведение за физикална и рехабилитационна медицина по реда на ЗЛЗ (Закона за лечебните заведения), като от правна страна е посочено, че не отговаря (лицето) на условията на чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (Закона за интеграция на хората с увреждания) във връзка с чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправната разпоредба и целта на закона - отменителни основния по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касаторовият процесуален представител пороци. Решението на Търговищкия административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Детето на Елеонора Иванова е лице с трайно увреждане 100 % с определена чужда помощ и отговаря на изискванията на чл. 42г, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. По делото е установено, че то е насочено от лекар за провеждане на балнеосанаториално лечение и е такова е осъществено в периода 26.01.2014 г. - 31.01.2014 г. в Балнеокомплекс "Акватоник" гр. Велинград, като за извършените разходи е представен на ДСП разходооправдателен документ - фактура от 27.01.2014 г. След като малолетната Алекс Иванова предвид решението на ТЕЛК е правоимаща по смисъла на чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и 2, т. 4 от ЗИХУ, и има медицинско предписание от лекар-специалист за балнеоложко лечение с оглед определената й 100 % степен на инвалидност и разходооправдателен документ, то майка й (и неин придружител по време на проведеното лечение) следва да получи добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Административният орган не е извършил пълна преценка на действително ползваните услуги и тяхното отношение към медицинското предписание. Правилно съдът е приел, че отказът на административния орган по отношение исканата добавка, обоснован с липсата на сертификат за предоставяне на балнеолечебни услуги в хотел "Акватоник" гр. Велинград, не е съобразен със закона. От представените по делото доказателства се установява, че детето е ползвало лечебни процедури в хотела, като от значение в случая е, че съответните балнеолечебни процедури са извършени, а за изхода на спора е без значение дали обекта, в който са предоставени, притежава сертификат за това. Извършено е балнеолечение, за което е платена определена цена, както за конкретния брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Изискването за сертифицирането на лечебно заведение за извършване на посочените в закона рехабилитационни дейности не е измежду законовите предпоставки за отпускане на търсената интеграционна добавка. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Търговищкия административен съд за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от пороците по чл. 146, т. т. 3, 4 и т. 5 от АПК. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответницата по касация за присъждане на сторените съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 400 лв. (заплатени от нея на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат, видно от номерирания като лист 8 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие от 17.06.2014 г.), платими й от касатора. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,