Решение № 3979 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7816/2017 г.

Решение № 3979 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7816/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3336 от 16.05.2017 г., постановено по адм. д. № 6508/2016 г. по описа на Административен съд - гр. С., в частта, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22000115005827-091-001/18.02.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.., потвърден с решение № № 742 от 11.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата на "Капитал" ЕООД по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. "Капитал" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Е. Ядков оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил /РА/ № Р-22000115005827-091-001/18.02.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.., потвърден с решение № № 742 от 11.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на "Капитал" ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 7 955,44 лв. лихви за просрочие в размер на 1 134,75 лв. за 2013 и 2014 г. С решението в обжалваната част съдът е изменил РА като за 2013 и 2014 г., вместо 9090,19 лв. е определил корпоративен данък за 2013 г. в размер на 215,72 лв. и 1234,12 лв. за 2014 г. и съответните лихви за забава В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. От обективна страна за установено съдът е приел, че основната дейност на дружеството е свързана със счетоводно обслужване и консултации, като същата е осъществявана на домашния адрес на управителката на дружеството-И. Ч.. При извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че в началото на ревизирания период в ревизираното дружество е било наето лице на длъжност "счетоводител", поради което е направен извода, че едноличният собственик и управител на жалбоподателя не е била в състояние да ги извърши еднолично счетоводните услуги. Във връзка и с това е прието, че Ч., в качеството й на управител на ревизираното дружество е обслужвала счетоводно подробно индивидуализирани в РА търговци като управител на ревизираното дружество, а не е извършвала счетоводна дейност, в качеството си на физическо лице. Установено е, че от управителя на дружеството ГГД и ФО са подписани за част от посочените в РА общо 54 дружества, без да има доказателства за плащане или договор за счетоводно обслужване. Довода, че услугите са извършвани безвъзмездно са приети за неоснователни. Съдът е възприел изводите на органа по приходите, че редовното извършване на определени услуги /търговски сделки/ по занятие/, каквито са процесните счетоводни услуги обуславя търговско качество на субекта и дейността му, съгласно чл. 1 от ТЗ, т. е. същите се извършват с цел печалба. В този смисъл съдът е приел, че е налице приход от обслужването на посочените търговци, който е укрит, поради което законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Обсъдени са договорените условия в чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 1 от сключените в началото на 2015 г. договори за счетоводно обслужване с клиентите на дружеството. Подробно съдът е обсъдил начина на определяне на укритите приходи в хода на ревизията въз основа на представената пазарна цена от вещото лице, което е изготвило средна месечна такса за счетоводно обслужване на търговци, нерегистрирани и регистрирани по ЗДДС. О. е месечна такса за обслужване на предприятия, регистрирани по ЗДДС, за които органът по приходите приема, че не са отчитани приходи от обслужването им, въз основа на декларираните /приходи/ от тях и данните в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС. При определяне на месечната такса за счетоводно обслужване на търговците, нерегистрирани по ЗДДС, експертизата е определяла годишна такса от 60,00 лв., въз основа на определената цена в сключените от ревизираното лице договори през 2015 г. със същите лица. Въз основа на заключението на експертизата, в хода на ревизията е констатирано, че е налице съществено отклонение между установените от вещото лице и отчетените /декларирани/ от ревизираното лице приходи. Съгласно данните от експертизата за неотчетените приходи, изчислени на пазарен принцип като приходи от сделки при обичайни условия между несвързани лица е определена и данъчната основа за облагане по ЗКПО. Подробно съдът е обсъдил изслушаните първоначална и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи /ССЕ/. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно ревизията е била извършена по реда на чл. 122 от ДОПК при наличието на предпоставки по ал. 1, т. 2 - а именно обстоятелства, че са налице данни за укрити приходи, поради което основата за облагане по реда на ЗКПО за ревизирания период правилно е определена по особения ред визиран в чл. 122 от ДОПК. Правилно в хода на ревизията е прието, че дружеството е обслужвало възмездно на дружествата, за които няма отчитане на доходи и съответно приходът от тази дейност е укрит. Досежно размера на укритите приходи, респективно данъчната основа на облагане, съдът е приел, че следва да бъдат кредитирани заключенията на приетите, като неоспорени в хода на съдебното обжалване ССЕ. До този извод съдът е достигнал като е приел, че в основното си заключение вещото лице е изготвило заключението въз основа на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Избрана е счетоводна къща за сравнение на предлаганите от жалбоподателя услуги, като са взети предвид издадените фактури за регистрирани и нерегистрирани по ДДС лица. От допълнителното заключение-за установено съдът е приел, че за 2013 г. дружеството е декларирало 10 130 лв. отчетени приходи, за 2014 г. 14 210 лв. от обслужени клиенти, като от второто допълнително заключението се установява, че за 2013 г. неотчетените приходи са -12 290 лв. и КД за довнасяне 215,72 лв. и лихва за периода от 01.04.2014 г. до 18.02.2016 г. -41,37 лв. и за 2014 г. - стойността на извършените счетоводни услуги е 26 310 лв. или дължимият КД за довнасяне е 1 234,12 лв. и лихва за периода 111,25 лв.. Подробно съдът е обсъдил изложеното от вещото лице при приемане на заключението му досежно разликите в заключението му от 05.12.2016 г. и 16.02.2017 г., а именно допуснало фактическа грешка и сумите не са за месечно, а за годишно отчитане. Изготвено е и сравнение със стойностите, определени от експерта в хода на ревизията и вещото лице е заявило, че липсват данни защо експертът на НАП е формирал стойности за пълно счетоводно отчитане, при налични данни, че услугите на дружествата са единствено за подадена декларация. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно като постановено в съответствие с материалния закон. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Правилно съдът е приел, че по отношение дейността на "Капитал" ЕООД са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - а именно обстоятелства, че са налице данни за укрити приходи, поради което основата за облагане по реда на ЗКПО за ревизирания период правилно е определена по особения ред визиран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В тази насока решението е влязло в законна сила поради липса на касационна жалба. Основният спорен момент е правилно ли съдът е кредитирал заключението на приетите по делото първоначална и две допълнителни ССЕ. В тази насока доводите в касационната жалба са за неправилност тъй като в заключението са посочени само стойности на услугите срещу наименованието на съответното дружество, а в първоначалното заключение вещото лице е посочило като аналози услуги, които обаче не са конкретизирани, а са обобщени като счетоводни услуги, чиито цени започват от 40 лева за абонаментно обслужване, като не се установява дали е за година или за месец. Този довод на касатора е неоснователен, тъй като от допълнителните заключения на ССЕ се установява, че вещото лице е посочило, включително досежно разликите в заключението му от 05.12.2016 г. и 16.02.2017 г., че е допуснало фактическа грешка и сумите не са за месечно отчитане, а за годишно. Неоснователен е и довода за липса на мотиви в обжалвания акт, защо съдът кредитира заключенията на вещото лице изготвени в вх...да на съдебното обжалване, без да обсъди драстичната разлика в крайния извод относно размера на извършените услуги. Съдът е обсъдил в мотивите си това обстоятелство и е възприел обяснението на вещото лице, че липсват данни защо експертът в хода на ревизията е формирал стойности за пълно счетоводно отчитане на част от обслужваните дружества, при налични данни, че услугите са единствено за подадена декларация. В тази насока е неоснователен довода на касатора за неправилност на решението в обжалваната част, тъй изготвената в хода на ревизията експертна оценка не може да се приеме, че е обоснована и най-близка до действителната стойност на услугите, тъй като същата е изготвена въз основа на договорени и изплатени услуги на ревизираното лице през 2015 г., който период е различен от ревизираните 2013 и 2014 г. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответната страна дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 500 лева направени разноски за касационното производство. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделени,