Решение № 4271 от 5.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 година чрез ст.юрк. Д. Качериева, срещу решение 260/17.08.2021 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм.д. 236/2021 година, с което е отменено негово решение РД-02-36-437/23.03.2021 година. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По отношение на финансовата корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1.009-0005-C01-S-03/05.05.2020 година по ОП 1 твърди, че съдът не отчел, че с оглед датата на акта за определяне на финансова корекция, последващите действия, извършени от бенефициера за прекратяване на посочения договор, нямат правно значение за законосъобразността на обжалваното решение. По отношение на финансовата корекция в размер на 10% от допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1.009-0005-C01-S-04/12.05.2020 година по ОП 3 оспорва като неправилни изводите на съда, че нито едно от констатираните нарушения не е извършено. Излага съображения за законосъобразност на административния акт в частта за всяко нарушение, както следва: 1. нарушение на чл.100, ал.2 и ал.7, т.1 от ЗОП във връзка с чл.2, ал.1, т.2 и т.4 от същия нормативен акт; 2. нарушение на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 и чл. 59, ал.6 ЗОП във връзка с чл.3, ал.3 от ЗКС; 3. нарушение на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.2 от ЗОП; 4. Нарушения, квалифицирани като незаконосъобразна методика за оценка. Като твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община Велико Търново срещу решение РД-02-36-437/23.03.2021 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 година. Претендира разноски по делото. Ответникът, община Велико Търново, представлявана от кмета на общината, чрез юрисконсулт Г. Маринова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на съдебния акт във връзка с изводите за неосъществените нарушения. По отношение на компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поддържа възражението си, направено пред първа инстанция, за нищожност на същия, както следва: Решението било представено по делото на хартиена разпечатка без подпис с отбелязване, че е издадено като електронен документ, подписан с електронен подпис от Д. Николова ръководител на УО на ОПРР. Със заповед РД-02-36-1179/26.09.2018 година на министъра на МРРБ, приложена като доказателство по делото и цитирана като основание за издаване на обжалвания акт, на основание чл.9, ал.5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), министърът на МРРБ определя Д. Николова за ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 година. В хода на съдебното производство обаче и предвид приетата като доказателство по делото СТЕ, било установено, че електронният документ е подписан не от Д. Николова като ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 година, а с електронен подпис с титуляр физическото лице Ц. Атанасова. Допълнително по делото била представена заповед РД-02-14-192/26.02.2021 година, която не била публикувана на страницата по програмата, съгласно която министър П. Аврамова нареждала Ц. Атанасова, заместник-главен директор на Главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие да замества Д. Николова за периода от 01.03.2021 година до 02.04.2021 година в качеството й на ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020. Тази заповед не била цитирана и като основание за издаване на обжалвания административен акт. Нито върху административния акт имало отбелязване, че той е издаден при условията на заместване на титуляра. Липсвали и доказателства за периода на отсъствие на титуляра. Предвид тези факти, общината претендира нищожност на административния акт: 1. Нарушено изискване за форма: съгласно чл.59, ал.2, т.8 от АПК административният акт следва да носи подписа на лицето, издало акта, с означение на длъжността му; 2. Нарушено изискване на чл.4 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите. Съгласно сочената разпоредба, право да правят електронни изявления от името на администрациите имали лицата, които притежават валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис и са овластени по силата на закон или са надлежно овластени. В случая липсвало надлежно овластяване г-жа Ц. Атанасова да подписва с електронен подпис административни актове с правна квалификация чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. А и при подписване на документа с електронен подпис липсвали данни, че подписът е положен от титуляра му в качеството на заместващ РУО. 3. Оспорва се качеството на решение РД-02-36-437/23.03.2021 година на електронен документ, като се твърди, че електронен документ е само този, който е подписан с квалифициран електронен подпис от административния орган, посочен като негов издател. За издател на акта в документа е посочена г-жа Д. Николова, която не е подписала с квалифициран електронен подпис същия документ. 4. Като цитира чл.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, касаторът твърди, че автор на електронното изявление трябва да е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая, според експертизата по делото, в данните на електронния подпис не е отразено, че титулярът е Управляващият орган на ОПРР, а титуляр на електронния подпис е лицето Ц. Атанасова. По тези съображения, общината поддържа възраженията си за нищожност на административния акт. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на община Велико Търново срещу решение РД-02-36-437/23.03.2021 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 година. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК съдебният състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са общи. По аргумент от чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция не извършва служебна проверка за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Общите възражения са неоснователни. Досежно правилното приложение на материалния закон: При приложение на чл.218, ал.2 от АПК във връзка с чл. 168, ал.1 и чл. 146 от същия нормативен акт и като съобрази възраженията на община Велико Търново за нищожност на оспорения административен акт, касационната инстанция приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд за валидност на същия. Първоинстанционният съд не е отрекъл, че в самото решение като негов издател е посочено различно лице от това, което е титуляр на електронния подпис. Но като е съобразил заповед РД-02-14-192/26.02.2021 година, съгласно която министър П. Аврамова нареждала Ц. Атанасова, заместник-главен директор на Главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие да замества Д. Николова за периода от 01.03.2021 година до 02.04.2021 година в качеството й на ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020, е извел, че административният акт, издаден на 23.03.2021 година, е от Ц. Атанасова в качеството й на заместник. Изводът е неправилен, а анализът на фактите във връзка с приложимото право, сочи на нищожност на обжалвания административен акт, при следните изводи от правна страна: Обжалваното решение РД-02-36-437/23.03.2021 година е с правна квалификация чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно текста на разпоредбата, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Към 23.03.2021 година, датата на издаване на обжалваното решение, предвид заповед РД-02-36-1179/26.09.2018 година на министъра на МРРБ, приложена като доказателство по делото и цитирана като основание за издаване на обжалвания акт, на основание чл.9, ал.5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, министърът на МРРБ определя Д. Николова заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство, за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 година. С оглед на това, към тази дата 23.03.2021 година, актовете за определяне на финансова корекция по чл.73, ал.1 от същия закон за процесната програма, са валидни, ако са издадени от Д. Николова в качеството й на ръководител на УО по програмата. Процесният административен акт, макар и разпечатан на хартиен носител представлява електронен документ, генериран чрез системата ИСУН, който е подписан с квалифициран електронен подпис. От изслушаната по делото СТЕ се установява, че авторът на подписа на документа е неизвестен, а неговият титуляр е физическото лице Ц. Атанасова. Съгласно чл. 59, ал.2, т.8 от АПК, когато административният акт е в писмена форма, той съдържа подпис на лицето издало акта с означение на длъжността му. На първо място, процесният документ не съдържа подпис на лицето, посочено в него като издало акта, нито длъжността на същото и условията на заместване, при които се претендира да е издаден. Актът е изписан като издаден от Д. Николова като РУО по програмата, подписан с електронен подпис, а в действителност е издаден от Ц. Атанасова. Последната към датата е заместник-главен директор на Главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие. Върху акта няма отбелязване, че е издаден при условията на заместване, не се цитира и заповедта за заместване. Последната не е посочена и сред основанията за издаване на акта. Напротив, там е цитирана единствена заповедта от 2018 година. Заповедта за заместване е представена в хода на съдебното производство, като не са ангажирани и доказателства за отсъствие на титуляра на правомощията. Посочените аргументи обосновават извод за липса на валидно волеизявление от компетентен орган и форма. Основателни са и възраженията за общината досежно авторството и титуляра на електронния подпис. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУС, титулярът на електронния документ е лицето, от имено на което е извършено електронното изявление. Съгласно изслушаната по делото СТЕ, титуляр на електронния подпис на процесното решение е Ц. Атанасова като физическо лице, без отбелязване като титуляр на РУО по програмата, както и без отбелязване на условията на заместване, при които се претендира да е издаден документа. Изводът за нищожност на обжалваното решение обезсмисля произнасянето на касационната инстанция по основанията за определяне на финансовата корекция. Предвид изхода на спора, на страните по делото не следва да се присъждат разноски за тази инстанция. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд