Решение № 13036 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16795/2013 г.

Решение № 13036 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16795/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 1770/03.10.2013 г., постановено по адм. д. № 1444/2013 г. от Бургаския административен съд. С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 176 от АПК е допълнено решение № 1550/11.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1444/2013 г. по описа на Бургаския административен съд в частта по иска с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за изплащане на обезщетение за времето през което държавната служителка Мадлена Рангелова Топалова остава без работа поради прекратяване на служебното и правоотношение. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата в касационното производство - Мадлена Рангелова Топалова не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Касационната жалба е и основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от АПК допълнително решение се постановява, когато съдът не се произнася по цялото искане, но в разглеждания случай това не е така. Първоначално ответницата по касация Топалова обжалва заповедта на директора на ИАРА за прекратяване на служебното й правоотношение пред Административен съд София-град (АССГ). С жалбата предявява и иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В образуваното пред АССГ адм. дело № 2837/2013 г. по описа на съда е постановено определение на 28.03.2013 г. с което съдът разделя производството по обжалване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и иска за обезщетение, като предмет на посоченото административно дело № 2837/2013 г. е само заповедта за уволнение, а по искането за обезщетение е образувано друго дело в АССГ. С определение от 23.05.2013 г. АССГ прекратява производството по адм. дело № 2837/2013 г. и го изпраща по подсъдност на АС- Бургас, където е образувано адм. дело № 1444/2013 г. Следователно предмет на адм. дело № 1444/2013 г. на АС - Бургас е този на дело 2837/2013 г. на АССГ, а именно законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По законосъобразността на заповед № ЧР 17/21.02.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА АС-Бургас се произнася с решение № 1550/11.07.2013 г. по адм. д. № 1444/2013 г. по описа на съда, с което изчерпва целия предмет на делото. При тази фактическа установеност настоящият касационен състав намира, че постановеното допълнително решение № 1770/03.10.2013 г. по адм. д. № 1444/2013 г. от Бургаския административен съд е по непредявено искане, в резултат на което съдът произнася недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото-да се прекрати. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд