Решение № 11269 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2016 г.

Решение № 11269 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. Д. против решение № 330 от 26.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1406/2015 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост– отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – командир на отделение при група за масови мероприятия в Зонално жандармерийско управление – Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. С. Д. против заповед № 431 ЗЗ-309/12.07.2015 г., издадена от командир на отделение при група за масови мероприятия в Зонално жандармерийско управление – Бургас, с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Н. С. Д. е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд гр. Бургас приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, за което по делото са приложени надлежни доказателства, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема, че правното основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което правилно е посочено в заповедта, а обстоятелството, че във фактическите основания за издаването й е посочен чл. 354а НК, не обосновава незаконосъобразност на същата. В административния акт изрично е посочено, че жалбоподателят се задържа поради притежание на наркотични вещества – марихуана, което би обосновало съставомерност по чл. 354а НК. Правилно съдът приема, че погрешното изписване на цитираната норма не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, като за полицейския орган не е налице задължение да квалифицира точно престъплението. Фактът, че в бланката на заповедта е записано и "притежание и откри носене на оръжие на обществено място без разрешително", което видно от същата не е изписано от полицейския орган, издал същата не опорочава формата на акта, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че данните за извършено престъпление са именно държане на наркотични вещества. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят държи в себе си и прави опит да изхвърли наркотични вещества, като доказателства за противното не са ангажирани. Фактът, че в приложените две докладни записки е изписан различен час на влизане на жалбоподателя в автомобила, при което същия прави опит да унищожи част от наркотичното вещество не води до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е установено, че към момента на задържането по чл. 72 ЗМВР са съществували достатъчно данни за възможна съпричастност към престъпление и спрямо Н. Д. е осъществена хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Ето защо като прави извод в този смисъл Административен съд гр. Бургас постановява решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, като мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция в т. ч. и по отношение на спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,