Решение № 141 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 812/2013 г.

Решение № 141 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 812/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар, гражданин на Египет, срещу решение № 5285 от 8.10.2012 г., постановено по адм. дело № 7257/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар срещу решение № 453/22.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалноправните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. От събраните доказателства и най-вече от бежанската история на оспорващия било видно, че същият е напуснал Египет легално със самолет, с валиден египетски паспорт и положена в него българска виза с цел частно посещение на основание сключен граждански брак с българска гражданка. След изтичане на законоустановения му престой в РБ и след развода му с българската гражданка през 2008 г. бил заплашван от чичовците му, които го смятали за неверник, защото се бил оженил за християнка. Наред с това след настъпилата революция в Египет били на власт Мюсюлманските братя, които спирали мъжете с дълги коси, а жените без забрадки карали да ги сложат. От тези данни съдът е направил извод за липса на която и да е от визираните в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ предпоставки. В съдебното производство отново не били изтъкнати никакви доводи от страна на чужденеца, че спрямо него е било осъществено каквото и да е заплашване. Били наведени твърдения, че майка му и сестра му са били заплашвани, но неясно от кого и за какво. Изложената бежанска история не можела да обуслови каквото и да е преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ да представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсвали. Законосъобразно административният орган бил отказал и предоставянето на хуманитарен статут. Не се установявало търсещият закрила да е напуснал Египет поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито да е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тъй като той не бил имал никакви проблеми както с официалните власти, нито с която и да било групировка и спрямо него не съществувал и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Не била налице и заплаха за молителя, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В този смисъл съдът се е позовал на решение от 17.02.2009 г. на СЕС по преюдициално запитване, с което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Не били представени и доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, а посочените от него причини според съда имали само и единствено личен характер. Съдът се е позовал и на приложената по преписката справка от 6.02.2012 г. за актуалната ситуация в Египет. Не се установявало наличието и на хуманитарните причини, визирани в чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. С тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар срещу решението на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът е поради сключването на брак с християнка - българска гражданка и заплахи, отправяни до майка му и сестра му, които заплахи остават недоказани и неясни. Бракът на чужденеца с българска гражданка видно от данните по делото е бил прекратен през 2008 г., което предполага, че тази изтъкната от търсещия закрила причина за наличие на страх от преследване спрямо него, вече е преодоляна. Никое от изтъкнатите обстоятелства не могат да бъдат причислени към никой от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. От данните по делото се установява, а и самият чужденец не твърди лично спрямо него да са отправяни заплахи. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила се позовава отново на брака си с християнка, който както бе изтъкнато по-горе, е бил прекратен и преди всичко на несигурната обстановка в Египет. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Египет, съдържаща се в справка от 6.02.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по нея не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,