Решение № 9889 от 21.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2009 г.

Решение № 9889 от 21.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Кирилов Свраков, в качеството му на регионален данъчен директор срещу решение от 19.01.2006 г. по адм. дело № 1216 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Ливеда Мед" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Йорданка Стоилова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е било решение № 418 от 9.03.2004 г. на регионалния данъчен директор - гр. София, с което на основание чл. 117, ал. 1 от ДПК (отм.) е върната жалбата на "Ливеда Мед" ООД срещу съобщение за доброволно изпълнение № 15-07-00/3451 от 30.10.2003 г. на ДП "Младост" при ТДД - гр. София. В мотивите на този административен акт е прието, че се обжалва посоченото съобщение, като се констатира, че на жалбоподателя - дружеството с ограничена отговорност е издаден ДРА № 206 от 7.07.2003 г. на данъчен орган при ТДД - гр. София, който е влязъл в сила. По повод започнало изпълнение за събиране на определеното публично задължение, включително и за лихва, по този ревизионен акт общо в размер на 5 231.10 лв. главница и лихви в размер на 1 583.18 лв. и 137.31 лв., е издадено цитираното съобщение. Според административния орган това съобщение няма характер на данъчен акт по смисъла на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.), както и на съобщение за определяне на размера на дължими данъци по реда на чл. 60 от ДПК (отм.). По изложените съображения е прието, че тази жалба не следва да се разглежда по реда на чл. 117, ал. 1, във връзка с чл. 133, ал. 1 от ДПК (отм.) и същата е върната. В мотивите на първоинстанционното решение е обсъдена подробно тази фактическа страна по спора и съответните правни изводи, като е обоснована преценка за нищожност на обжалваното пред него решение. Според съда това се определя от започването и развитието на производството за принудително данъчно изпълнение, уредено в ДПК (отм.). То започва и се развива въз основа на индивидуални актове на компетентните органи, които представляват правните основания за започването му. Съгласно чл. 184, ал. 1 от ДПК (отм.) следва да се изпрати на длъжника съобщение, с което се дава срок за доброволно изпълнение. Относно обжалването на действията на органа по принудителното изпълнение е приложима разпоредбата на чл. 228 от ДПК (отм.). Това означава, че публичният изпълнител следва за осъществи изпълнително действие, което чрез него да подлежи на обжалване пред директора на Агенцията за принудително изпълнение. Регионалният данъчен директор - гр. София като е върнал жалбата срещу съобщение за доброволно изпълнение е постановил акт без да притежава функционално компетентност затова. Липсата на компетентност води до нищожност на издадения акт, която следва да бъде прогласена от съда. Жалбата следва да бъде изпратена на Агенцията за държавни вземания за произнасяне по жалбата на дружеството срещу процесното съобщение за доброволно изпълнение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. В разпоредбите на ДПК (отм.) е предвидена възможност за доброволно и принудително изпълнение по отношение на публични държавни вземания, каквито са тези за данъци и за лихви за просрочие поради невнасянето им в срок. Принудителното изпълнение е уредено в Глава "Осемнадесета" от ДПК (отм.). Законодателят е дал възможност чрез разпоредбата на чл. 146 от ДПК (отм.), която е в Глава "Тринадесета" такова принудително изпълнение да се осъществява и от данъчния, респ. осигурителния орган, в определен затова срок и той е 6-месечен, съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба, в приложимата редакция. В същата изрично е записано, че това става по реда предвиден за публичния изпълнител. Именно за това данъчният орган, в процесния случай, е изпратил, на основание чл. 145, ал. 7 от ДПК (отм.), покана за доброволно изпълнение, като по този начин е започнал предвидената процедура по принудително изпълнение пред него. Това е станало в шестмесечния срок по цитираната разпоредба. В чл. 146, ал. 1 от ДПК (отм.), в приложимата редакция е записано, че той започва да тече от изтичане срока за доброволно изпълнение по чл. 145, ал. 6 от ДПК (отм.), като в случая поканата е под № 15-07-00/3451 от 30.10.2003 г., срокът в нея е 7-дневен, като тя е получена на 8.12.2003 г. (обратна разписка R 456). Очевидно е, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл и от 16.12.2003 г. започва да тече 6-месечния срок по чл. 146 от ДПК (отм.), което предпоставя прилагането на процедурата по Глава "Тринадесета" от ДПК (отм.). По изложените съображения данъчният орган се явява компетентен за това орган и решението му не е нищожно. Съгласно чл. 146, ал. 6 от ДПК (отм.) действията, извършени по ал. 1, както и постановленията за налагане на обезпечителни мерки от данъчните органи, се обжалват по реда за обжалване на данъчни актове. Съобщението за доброволно изпълнение, с което се предоставя възможност на длъжника в дадения законов срок доброволно да изпълни задължението си има за цел да уведоми последния за образуваното против него изпълнително производство. То не попада в категорията актовете по чл. 26 от ДПК (отм.), с които се засяга правната му сфера, т. е. с него не се обективира действие по принудителното изпълнение на публичното задължение, а е предпоставка, за да се предприемат действия затова. Поради това правилно административният орган е върнал жалбата на дружеството с ограничена отговорност срещу обжалваното съобщение за доброволно изпълнение. Обжалваното съдебно решение като неправилно следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна следва да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 2/9.01.2009 г.) в размер на 150.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение