Решение № 15253 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2010 г.

Решение № 15253 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Варна против решение № 2163/16.12.2009 г., постановено по адм. д. № 2410/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - кметът на Община Ветрино не е изразил становище по касационната жалба. Останалите ответници, в писмени становища, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отменено решение № 03-ДО-275-04/10.06.2009 г. на директора на РИОСВ гр. Варна, в обжалваната му част, с която е разпоредено експлоатацията на общинските депа за неопасни отпадъци в общини Долни чифлик, Ветрино, Вълчи дол и Провадия да бъде преустановена не по-късно от 16.07.2009 г. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт в оспорената му част е постановен в противоречие с материалноправните норми на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата), както и на предписаната от закона форма. Административният орган е изменил срока на издаденото разрешение на оператора на депата за неопасни отпадъци за общините Долни чифлик, Ветрино, Вълчи дол и Провадия, без да изложи каквито и да било фактически и правни основания за това, с което е нарушил изискването за форма на административния акт, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От обстоятелството, че в § 5, ал. 4, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата е регламентирано, че плановете за привеждане на депата в съответствие с изискванията на наредбата, са с краен срок на изпълнение до 16 юли 2009 г. за депа за инертни и неопасни отпадъци, не следва че експлоатацията на същите следва да бъде преустановена до посочената дата. Определеният краен срок за изпълнение на плана не е равнозначен с наличие на материалноправните предпоставки за преустановяване експлоатацията на депото, тъй като съгласно § 5, ал. 4 плановете предвиждат мерки за преустановяване на експлоатацията, закриване и/или привеждане на съществуващите депа за отпадъци в съответствие с изискванията на наредбата. Следователно ако планът предвижда мерки за привеждане на съществуващо депо в съответствие с изискванията на нормативната база, то това следва да се осъществи до посочения краен срок и не може да бъде основание за преустановяване на експлоатацията на депото. Липсата на фактически обстоятелства в оспореното решение водят до невъзможност да се установят причините, поради които е променен срока на експлоатация на депата и препятстват съда да упражни контрол за законосъобразност на административния акт. Посоченият порок е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение. Законосъобразно съдът се е позовал на разпоредбата на § 5, ал. 6 от наредбата, съгласно който крайният срок за преустановяване на експлоатацията на съществуващи депа за битови отпадъци е до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално депо, което е предвидено с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. В случая по несъмнен начин е установено, че предвиденото за изграждане регионалното депо е на фаза работен проект, поради което решението в оспорената му част е издадено и в противоречие с материалноправните норми. Доводите на касатора, че административният акт в оспорената му част е издаден в изпълнение на изискването на чл. 14 от Директива 1993/31/ ЕС не обосновават нито законосъобразността на административния акт, нито неправилността на съдебното решение, тъй като посоченото изискване следва да бъде изпълнено по предвидения за това в закона ред. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,