Решение № 1106 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7857/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 695 от 22.05.2024г., по адм.д. 17/2024г. на Административен съд-Габрово/АС-Габрово/, с което по жалба на КонарскотоЕООД, е отменено Уведомително писмо рег.01-2600/2049 от 05.04.2022г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13.1/НР 1 Компенсационни плащания в планински райони от ПРСР 2014-2020г., и преписката е върната на Зам. ИД на ДФЗ за ново произнасяне в едномесечен срок по заявление с УИН07/080617/44806 на КонарскотоЕООД за подпомагане за кампания 2017г. по подмярка 13.1/НР 1 Компенсационни плащания в планински райони от ПРСР 2014-2020г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- КонарскотоЕООД чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Габрово е приел, че оспореният АА е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма но при наличие на отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Според съда спорния по делото въпрос е дали при наличието на установените факти е налице основание да се счита, че за кампания 2017г. конкретно жалбоподателят, с подаденото именно за тази година свое заявление е разделил по изкуствен път стопанството си в размер не по-голям от 100ха, за да може да получи финансова помощ в по-висок размер, и в тази връзка налице ли са изкуствено създадени от кандидата условия за постигането на тази цел. Предвид данните в приетото по делото заключение на ВЛ при повторното разглеждане на делото съдът е намерил, че не е изследвано от ответника към датата на издаване на АА въпросът, дали и на какво основание е станало прехвърлянето на ползваните през 2017г. от жалбоподателя имоти на други лица, и защо от 2019г. до 2022г. такива са заявени от тях. АС-Габрово е счел, че в процесния АА и в преписката към него не е налице нито правен нито фактически анализ, от който да е видно дали и по какъв начин е реализиран състава на нормата на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 вр. §1, т.2 ДР на Наредба 6 от 24 февруари 2015г. за прилагане на Мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. /Наредбата/. Според съда няма факти и доказателства в какво се изразява предимството на бенефициера и по каква причина се счита, че увеличаване размера на стопанството през процесната година в сравнение с предходната води или може да доведе до получаване на по-големи суми за единица площ. Съдът е приел, че не става ясно защо органът счита, че точно жалбоподателят и точно в процесния период е реализирал хипотезата на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и Съвета, във вр. с чл.13, ал.1, т.8 от Наредба 6 от 24 февруари 2015г., нито по какви причини намира, че не са спазени целите на относимото законодателство. АС-Габрово е достигнал до извод, че ответникът не установява наличие както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на жалбоподателя по см. на Решението на СЕС по дело С-434/2012г., като в този смисъл са доказани лични и роднински връзки между ФЛ, както и свързаност с двете дружества, но не и конкретното съдържание на финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициери като икономически оператори, ползващи съответните имоти, последиците от тях и непостигане заложените цели на мярката. Съдът е посочил, че е недопустимо едва на етап съдебно обжалване, с назначена експертиза по делото да се конкретизират имоти, през коя кампания и от кой кандидат са заявени, и какви изводи следва да се направят въз основа на това. В заключение съдът е приел, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в необоснованост от фактическа страна на процесния АА, поради което и изводите за реализиран състав на приложимата материална правна норма също са необосновани. Решението е неправилно. С оспорената част на процесното УП е отказано финансово подпомагане по заявената за кампания 2017г. от ЗП Подмярка 13.1/НР1, поради установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанство по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от ПРСР между лицата земеделски производители: М. С. Д. УРН624358, С. Й. Д. УРН 649097, П. П. Д. УРН 627423, КонарскотоЕООД УРН 661760, Кръстец-2016 ЕООД УРН680363, при заявени от посочените ЗП площи по мярка 13.1 за кампания 2017г. в различни размери. Правното основание за постановения отказ е разпоредбата на чл.13, ал.1, т.8 от Наредба 6 от 24 февруари 2015г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., според която ДФЗ-РА, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато са установени изкуствено създадени условия. Мотивът за отказ е разделяне (с подаденото от ЗП КонарскотоЕООД заявление) по изкуствен начин стопанствата в размер не по-голям от 100ха, с цел посочените по-горе земеделски производители да получат финансова помощ по процесната подмярка в по-висок размер, използвайки възможността за диференциране размера на изчислената финансова помощ съобразно метода, определен в чл.7, ал.1 от Наредба 6/24.02.2015г., основа на който е средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи. В процесния случай Уведомително писмо рег.01-2600/2049 от 05.04.2022г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13.1/НР 1 Компенсационни плащания в планински райони от ПРСР 2014-2020г., е оспорено пред АС-Габрово, който с Решение 102 от 18.11.2022г. по адм.д.73/2022г. е отхвърлил жалбата на КонарскотоЕООД. В проведено касационно производство, тричленен състав на ВАС-пето отделение е отменил този съдебен акт поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до материалната му незаконосъобразност, поради неизяснена в пълнота фактическа обстановка, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Габрово, който след изясняване релевантните за спора факти в пълнота, да постанови акта си при съобразяване разпоредбите на чл.4, §1, б.б от Регламент (ЕС) 1307/2013г. да установи размера на всяко от стопанствата на процесните петима земеделски производители (по заявленията, касаещи кампания 2017г.), което би позволило да се установи релевантния за спора факт- изкуствено създаване на условия по см. на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. по начина, указан в Решение на СЕС (шести състав) от 12.09.2013г. по Дело С-434/12., а именно дали е налице от обективна и субективна страна хипотезата на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. и съответно тези по чл.13, ал.1, т.8 от Наредба 6/24.02.2015г. Вместо да изпълни точно указанията на ВАС, след образуване на адм.д. 17/2024г., първоинстанционния съд с разпореждане от 15.01.2024г. по същество е допуснал нова СТЕ, поставяйки въпроси на вещото лице, изготвило заключение по СТЕ допусната от предходния състав на АС-Габрово по адм.д.73/2022г., които въпроси са неотносими към указанията, дадени от касационната инстанция ( в т.ч. кои са точно стопанствата на петимата ЗП, чиито имоти се застъпват частично през 2017г., какво е застъпването на жалбоподателя като място и площ, с чий имот е застъпен, проведено ли е производство по установяване на това застъпване и как е приключило същото?), защото въпросът за двойно заявени площи и процедура по отстраняването им по см. на чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция), не е предмет на производството по делото. При така поставените въпроси, отговорите в приетото по делото заключение на ВЛ Б., представляващи частично и отговори на правни въпроси, могат да послужат като доказателствено средство, установяващо релевантни за спора факти само в частта относно разпределяне площите между трима от процесните ЗП кампании 2016, 2017 и 2018г. Предвид горното настоящият състав в хипотезата на забрана по чл.220 АПК, с оглед установените факти в първоинстанционното производство, намира следното: Изводите на АС-Габрово за наличие на отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5АПК са несъответни на приетите по делото доказателства и приложимите норми. Основната теза на оспорващото дружество (ответник по касация), заявена в жалбата пред АС-Габрово и поддържана както в производството по адм.д.73/2022г. на АС-Габрово, така и по адм.д.17/2024г. на същия съд е липсата на мотиви в оспореното УП Противно на възприетото от АС-Габрово в оспореното УП са изложени обективните обстоятелства, установени при извършените от АО административни проверки и проверки на място, които обстоятелства са свързани с подадени заявления за подпомагане за кампания 2017г., в частта, касаеща заявено подпомагане по мярка 13 Плащания за райони с природни или други ограничения от ПРСР от всеки от петимата ЗП, които създават съмнение за изкуствено разделяне на стопанство (по см. на §1, б.б от чл.4, §1, б.б от Регламент (ЕС) 1307/2013г., стопанство е всички използвани селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопани единици, намиращи се на територията на една и съща държава-членка). На първо място основният факт посочен в УП е размера на заявената за подпомагане (с отделни заявления по см. на чл.9, ал.1 от Наредба 6) площ по мярка 13 от всеки от ЗП М. С. Д., С. Й. Д., П. П. Д., КонарскотоЕООД и Кръстец-2016, който разгледан поотделно е не по-голям от 100ха. Този размер позволява получаване на финансова помощ от всеки ЗП поотделно по подмярка Компенсационни плащания в планински райони финансова помощ в максимално допустимия размер при спазване разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба 6. Други обстоятелства, описани в УП, касаят свързаност фактическа и правна, вкл. идентичност между ЗП- физическо лице и собственик на дялове в юридическо лице-ЗП, подали заявление за подпомагане за процесната кампания- П. П. Д., КонарскотоЕООД и Кръстец-2016, родствени връзки между ЗП подали заявление за подпомагане за процесната кампания- П. Д., С. Д. и М. Д., съвпадение на посочени данни за комуникация в ИСАК- адреси за кореспонденция( за петимата ЗП) и телефони за контакт( на двама от тях), както и данни по договори, фактури, анкетни карти, обяснения, платежни нареждания, справка за начислени амортизации. Същевременно при констатираните факти и обстоятелства от АО, след извършени административни проверки и проверки на място, относими към свързаността на земеделските производители М. С. Д., С. Й. Д., П. П. Д., КонарскотоЕООД и Кръстец-2016, като обстоятелство, относимо към конкретния случай е посочен и резултатът от извършените географски проверки и съпоставяне данните от кампания 2014 до 2017г., според който част от площите се заявяват от различни кандидати (от посочените по-горе ЗП) през отделните кампании, като има прехвърляне на част от площите между заявленията на тези кандидати. Неправилно АС-Габрово е тълкувал клаузата относно заобикаляне на разпоредби по см. на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. Именно липсата на забрана по действащото право за свързаност между лица- земеделски производители,и за извършване от тях на фактически и правни действия (вкл. заявяване от ЗП на площи за подпомагане в посочен от тях размер, липса на задължение за ползване от ЗП на една и съща площ в продължение на години, формална липса на забрана за подаване на заявления за подпомагане на площи при географско съвпадение на части от тях, за които части има правно основание за ползване пред съответната година на заявка, липса на забрана за свързаност между лица, ползващи през различни кампании различни площи, заявени за подпомагане и др.), позволява чрез извършване от бенефициери на правни и фактически действия- формално в рамките на действащото законодателство, да се формират условията, необходими за получаване на предимства. В конкретния казус се касае за координирани действия на пет земеделски производители, между които и ЗП КонарскотоЕООД за процесната кампания 2017г., които чрез подаване заявления за подпомагане за тази кампания за една и съща подмярка, по която заявяват площи в определен размер под дадената граница, относима към допустимата минимална сума за финансиране на хектар заявена площ, получават предимство, изразено в по-висок размер на финансирането за всеки ЗП. Тази координираност за кампания 2017г. се предхожда от комплекс от действия, представляващи прехвърляне по см. на чл.4, §1, б.н вр. б.м от Регламент (ЕС) 1307/2013 на заявени за подпомагане площи за кампании 2014, 2015, 2016, 2017г., а такова е видно и за последващите кампании 2018г., 2019г. и 2020г., между ЗП М. С. Д., С. Й. Д., П. П. Д., КонарскотоЕООД и Кръстец-2016 (независимо от избрания от ЗП правен способ за временно прехвърляне), като в посочените години временно получената за ползване площ на даден ЗП от друг ЗП, се заявява за съответната кампания, при установената хипотеза на правни и фактически взаимовръзки между отделните ЗП (роднински, т.е персонални, капиталови и др.). Улики за умишлена координация и фактическа несамостоятелност са налице при съпоставка на данните в представените в административното производство документи от проверените ЗП в хода на извършените административни проверки и проверки на място, с приетите в съдебните производства пред АС-Габрово писмени доказателства (неоспорени от страните), в които не съдържат данни за извършване на самостоятелна земеделска дейност на част от процесните ЗП. Същественото е, че за кампания 2017г. е използвана възможността частите от стопанските единици ползвани от петимата ЗП, в рамките на размера на стопанството на всеки от тях, да се преразпределят по начин, допускащ получаване на финансова помощ в по-висок размер. Налице е заобикаляне на разпоредбите на законодателството, свързано със схемите за подпомагане, тъй като макар и формално, спазването на предвидените в съответната правна уредба условия, целите, преследвани с тази правната уредба, приложима за подпомагане за процесната мярка не са постигнати. Целите на приложимата правна уредба, вкл. посочените в чл.1, ал.3, т.1-4 от Наредба 6/24.02.2015г. не са постигнати защото получаването на подпомагане в по-висок размер и следователно разходването на финансови средства по ПРСР е в ущърб на други земеделски производители, потенциални кандидати за финансиране в същите земеделски райони по същото време по идентична мярка за подпомагане. В този смисъл е разрешението в т.73 от Решение на Съда (втори състав) от 7 април 2022 година по дело C-176/20 (SC Avio Lucos SRL срещу Agenţia de Plăţi şi Intervenţie pentru Agricultură - Centrul judeţean Dolj и Agenţia de Plăţi şi Intervenţie pentru Agricultură (APIA) - Aparat Central). Относно наличието на субективният елемент за прилагане на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. следва да се отбележи и същественото значение на заявлението на финансиране на КонарскотоЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител ЗП П. П. Д., с подаването на което съобразно неговото съдържание по отношение на размера на площите заявени по процесната схема за 2017г. (подробно описани и индивидуализирани в заявлението за подпомагане с УИН07/080617/44806 и приложенията към същото), и с оглед установените по делото фактически обстоятелства, преимуществено тези на свързаност (т.е. с действието си по заявяване на подпомагане за кампания 2017г. по подмярка 13.1/НР1 Компенсационни плащания в планински райони от ПРСР 2014-2020г.) , е осъществено намерение на кандидата за получаване на облага, която предвид начина на изчисление по чл.7 от Наредбата на финансовата помощ облагодетелства в цялост петимата ЗП (между които КонарскотоЕООД) с оглед заявения размер на площи от всеки от тях, и има за резултат създаване на необходимите условия за получаване на плащане в по-висок размер. Налага се извод за доказани в процесния случай изкуствено създадени условия по см. на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. при наличие на условието за прилагане на тази разпоредба, а именно обективен и субективен елемент на бенефициера, и съответно изпълнен фактически състав на приложената от АО норма на чл.13, ал.1, т.8 от Наредба 6/24.02.2015г. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението на АС-Габрово трябва да бъде отменено и вместо него да се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на КонарскотоЕООД против Уведомително писмо рег.01-2600/2049 от 05.04.2022г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13.1/НР 1 Компенсационни плащания в планински райони от ПРСР 2014-2020г., се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции - юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200лв., платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70лв., и заплатен депозит за ВЛ по а.д. 73/2022г. на АС-Габрово в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,