Решение № 11989 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение26.11.2025 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 768 от 05.05.2025г., постановено по адм. дело 598/2024г. на Административен съд Добрич, поправено с решение 1243 от 03.07.2025г. по същото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на кмета на Община Добрич за присъждане на разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Съдружие ПУЦ" ЕООД за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА Членове: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Добрич. Жалбата е срещу решение 768 от 05.05.2025г., постановено по адм. дело 598/2024г. на Административен съд Добрич, поправено с решение 1243 от 03.07.2025г. по същото дело. С тези съдебни решения е отменена заповед 1811/19.11.2024г. на кмета на Община Добрич. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Съдружие ПУЦ" ЕООД срещу заповед 1811/19.11.2024г. на кмета на Община Добрич. Ответникът "Съдружие ПУЦ" ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Д. Симеонова, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Добрич е било образувано по жалба на "Съдружие ПУЦ" ЕООД срещу заповед 1811/19.11.2024г. на кмета на Община Добрич. С нея на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е разпоредено изземване на общински нежилищен имот - частна общинска собственост, представляващ терен с площ 189 кв.м. (съгласно договор 729/09.03.1999г. за отдаване под наем на общински терен), които терен е част от имот с идентификатор 72624.623.4557 (стар идентификатор 72624.623.4549) по КККР на град Добрич (целият с площ от 768 кв.м.), върху които е изградена временна постройка - павилион-барака, построена по реда на чл.120 от ППЗТСУ (отм.), с идентификатор 72624.623.4557.1 (стар идентификатор 72624.623.4549.1) по КККР на гр.Добрич, собственост на Съдружие ПУЦ" ЕООД, със застроена площ от 187 кв.м., съгласно данни от КККР, а по данни от договор за покупко-продажба на недвижим имот см. чл.120 от ППЗТСУ (отм.) от 29.12.1997г. - 189 кв.м.., от Съдружие - ПУЦ" ЕООД, поради това, че дружеството владее имота, върху който е изградена собствената му сграда без правно основание. С обжалваното решение 768 от 05.05.2025г., поправено с решение 1243 от 03.07.2025г., по адм. дело 598/2024г. административният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при посочени конкретните фактически обстоятелства за издаването ѝ. Съдът е приел обаче, че при издаване на оспорената заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока административният съд е счел, че административният орган се е позовал единствено на изтеклия договор за наем 729/09.03.1999г. и на съставения констативен протокол за продължаващото ползване на имота от оспорващото дружество. Но не били изяснени по категоричен и безсъмнен начин видът на ситуирания върху отредената за изземване площ обект. А именно. че не се касае за преместваем обект, а за постройка сграда, която съгласно действащия ПУП-ПРЗ за ЦГЧ на гр.Добрич се предвижда нейното запазване. Необосновано и в противоречие с чл.35 и чл.36 от АПК административният орган бил приел, че се касае за постройка без учредено право на строеж и без строителни книжа, без да е извършвана проверка относно търпимост на постройката. Освен това от съдържанието на заповедта не ставало ясно чрез какви действия следва да се изземе и предаде владението на процесната част от общинския имот, при условие, че тя е застроена. Резултатът от изпълнението на заповедта щял да е отнемане на владението върху чужда сграда от нейния собственик, или евентуалното премахване на сградата, а не такъв по освобождаване на имот, който не се ползва по предназначение или необходимостта от ползването му е отпаднала. На последно място първоинстанционният съд не е установил основания за обявяване нищожността на оспорената заповед на основание чл.177, ал.2 от АПК поради противоречие с влязлото в сила решение 11246/21.10.2024г. по адм.д. 6867/2024г. на ВАС. В тази насока след извършен анализ съдът е приел, че не е налице съвпадение относно фактите и обстоятелствата при които са издадени двата административни актове. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Преди всичко следва да бъде посочено, че обжалваното решение не е нищожно /каквато се претендира с касационната жалба/ поради това, че административният съд е отменил друг административен акт - заповед 1171 от 26.07.2023г. Тази фактическа грешка е отстранена от първоинстанционния съд с постановеното решение 1243 от 03.07.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка, което не е оспорено. Впрочем с подадената писмена молба от 31.10.2025г. това оплакване и не се поддържа от касатора кмета на Община Добрич. С обжалваното решение правилно е отменена оспорената заповед. Така е, защото оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - чл.65 от ЗОС. Аргументите за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да са налице трите кумулативно дадени в разпоредбата на чл.65 от ЗОС предпоставки 1/. недвижим имот, който да е общинска собственост; 2/. осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот; и 3/. това владение или държане да е без основание. В случая имотът, предмет на оспорената заповед за изземване, е терен с площ 189 кв.м., върху който изцяло е разположена сграда с идентификатор 72624.623.4557.1, собственост на "Съдружие ПУЦ" ЕООД. Независимо дали сградата е изградена законно или не, респ. дали тя е търпима, оспорената заповед касае изземване на сграда, която не е собственост на Община Добрич и върху която тази община няма права. Упражнявайки владение върху сградата, която е негова собственост, "Съдружие ПУЦ" ЕООД не я владее без основание. Затова не е налице третата предпоставка, посочена по-горе владението на лицето, от което се изземва имот, да е без основание. Изземването на общински имот по реда на чл.65 от ЗОС е една привилегия в полза на местната власт. За да бъде приложен този ред е необходимо безспорно да са налице условията, посочени в нормата на чл.65 от ЗОС. В случая това не е така, тъй като по реда на чл.65 от ЗОС не може да се изземва чужда собственост. Материалноправният спор за собственост между страните за терена, върху която е построена сградата, следва да бъде разрешен по общия граждански ред. Този спор не може да бъде разрешен в производството по чл.65 от ЗОС, което производство се прилага само при безспорност на материалните права. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането на касационния ответник за присъждане на разноски също е неоснователно, тъй като не се установява той да е направил такива. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,