Решение № 5922 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14569/2018 г.

Решение № 5922 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14569/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Т. Пунцок – [гражданство], против решение № 5955/18.10.2018 г. на АССГ (Административен съд София - град), 5 състав, по адм. д. № 8298/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1729/04.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанци, с която му е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ (Закон за убежището и бежанците), на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от същия закон. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалноправните разпоредби, необоснованост и че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По изложени съображения иска отмяна на обжалваното решение. В открито съдебно заседание пред ВАС процесуалният представител адв. Христов е заявил, че поддържа касационната жалба, както и че иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което, с оглед събраните по делото доказателства да се отмени като незаконосъобразен отказа на агенцията за бежанци да предостави закрила на касатора. Ответникът – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Илиева оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, и да се потвърди решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Твърди, че правилно административният орган е преценил, че не са налице предпоставките по ЗУБ за предоставяне на международна закрила. Заявява, че чуждият гражданин доброволно е напуснал своята държава на произход и че в случая се касае преди всичко за икономически мигрант, а не за лице, което се нуждае и търси международна закрила. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на Т. Пунцок е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 5955 от 18.10.2018 г. по адм. дело № 8298/2018 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във вр. чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд София – град, I-во отделение - 5 състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Пунцок, [гражданство], срещу Решение № 1729/04.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (Министерски съвет). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че подадената пред него жалба е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Административният съд е констатирал, че правилно председателя на ДАБ е приел, че молбата с оглед изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход е неоснователна. На следващо място административният съд е приел, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като причина за напускането на Китай от страна конкретно на жалбоподателя са съображения, които изцяло са извън приложното поле на ЗУБ. Чужденеца е посочил като причина да напусне Китай, че по народност е [народност] и като такъв се чувствал застрашен и унизен от страна на китайските власти. Посочил е също така, че е израснал в Тибетския автономен район, където обаче има ограничения по отношение на [народност]. Сочи, че не можел да изповядва свободно религията си и почитта си към [религия], както и че са разрушавани будистки храмове. В интервюто си от 04.04.2018 г. чужденеца изрично сочи, че не е бил осъждан и не е бил преследван в родината си. Посочва за еднократно задържане през 2010 г., но същото е много отдалечено от времето, за да се приеме преследване спрямо същия. Видно е, че през последните 7 години е живял необезпокояван в родината си, като според неговите изявления никога не е участвал в демонстрации или протести. Въз основа на тези факти административният съд е приел, че правилно по отношение на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец, тъй като същия не е бил лично преследван. На следващо място административният съд е приел, че за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват, като в същото време, установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Китай поради реална опасност от тежки посегателства. Оценката за ситуацията в Китай се съдържа в справки рег. № МД-351/09.05.2018 г. и рег. № МД-611/04.09.2018 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Според справките, действително има ограничения на гражданските и политическите права на [народност]. Наред с преценката на държавата по произход обаче, се преценяват и фактите, свързани с личното положение на молителя. Установено е, че чужденеца не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. С оглед на това и тълкуването на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г., информацията за ситуацията в Китай и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на същия обуславя извода, че не се установяват предпоставките на закона. В конкретния случай, от изявленията на чужденеца е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Съдът е направил отбелязване, че чужденеца е напуснал Китай и няколко месеца е пребивавал в Непал, впоследствие в Индия, Пакистан, Ирак и Турция, като освен това не е подал молба за закрила при пристигането му в България, а същия е минал нелегално в Румъния, където е задържан и върнат обратно в България. Видно от посоченото в интервюто, чужденеца се стремял да достигне до някоя страна в Западна Европа, което сочи, че същият е по-скоро икономически мигрант, отколкото бежанец. Въз основа на тези факти съдът е достигнал до извода, че изложените от кандидата причини за нежеланието си да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, поради което председателят на ДАБ, правилно е приел, че молбата е неоснователна. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от трите форми на неправилност, регламентирани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за който е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си на произход. Като мотив чужденецът е изтъкнал липсата на свобода в държавата му по произход и дискриминационно отношение на етническа и религиозна основа от страна на китайските власти спрямо [вероизповедание]. На фона на информацията, съдържаща се в приобщените към делото справки може да се направи извод за наличие на съществени ограничения на гражданските и политически права на тибетците. В същото време обаче Т. Пунцок изрично е заявил, че лично никога не е бил обект на преследване от страна на китайските власти и не е бил осъждан. От бежанската история е видно, че през 2010 г. чужденецът е бил еднократно в арест, когато е направил опит да напусне нелегално Китай, но е бил задържан и лишен от свобода. Чужденецът в бежанската си история е изложил още, че счита за лична заплаха това, че китайските власти на случаен принцип са претърсвали къщи на тибетците, като през 2011 г. му е била извършена проверка от страна на китайските власти като са търсили снимки на Далай Лама и други свещени предмети. Чужденецът е заявил също, че не му е оказвано физическо насилие, но е бил дискриминиран, тъй като присъствието му не е било отчетено. Изложени са в бежанската история твърдения, че се е чувствал стресиран по отношение на китайския режим. С оглед на това и предвид обстоятелствата, че е налице първо отдалечеността на този случай във времето и второ, че извършената рутинна проверка е било еднократно събитие, същите не могат да се ценят като релевантен за предоставянето на бежански статут факт, както и че породеният емоционален стрес не може да се приеме за форма на преследване и същият е извън обхвата на ЗУБ. Следва да се отбележи също, че сам в интервюто кандидатът за закрила посочва, че не е членувал в политическа партия или организация, не е бил съден или осъждан, а като причина да напусне страната си и да не желае да се завърне в нея е, че в [държава] няма свобода, не може свободно да изразява отдадеността си към Далай Лама, не е могъл да държи негови снимки. Въз основа на гореизложеното не може да се направи извод, че жалбоподателят е посочил конкретно обстоятелство, което да предполага, че той изпитва основателни опасения от преследване. Съгласно ал. 4 на чл. 8 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Не се твърди от жалбоподателя подобни действия да са извършвани спрямо него и те да са основани на някой от визираните в чл. 8, ал. 1 ЗУБ признаци. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно съдът, предвид установената фактическа обстановка е приел, че чужденеца не е бил принуден да напусне Китай поради реална опасност от тежки посегателства. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от официалните справки за ситуацията в Китай и обосновано е приел, че въпреки данните за ограничения на граждански и политически права на тибетците, чужденецът не е получавал заплахи срещу живота и личността си. Твърдените в касационната жалба доводи за дискриминационна политика на китайските власти, не попада в приложното поле на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Също така правилно първоинстанционният съд е оценил ситуацията в Китай в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/2007 г. по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 година. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Базирайки се на информацията в приложените по делото официални справки, съдът е приел, че не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. в) от Директива 2004/83 ЕО (отм.);. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕО. В заключение следва да се посочи, че с оглед бежанската история и заявените от чужденеца мотиви да напусне Китай, както и фактът, че е пребивавал в Непал, Индия, Пакистан, Ирак и Турция, и че същият не е подал молба за закрила в България при пристигането си, а е минал нелегално в Румъния, където е задържан и върнат обратно в България, дават основание да бъде прието, че той е лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за "бежанец" в контекста на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определян на статут на бежанец. Наличието на данни за ограничаване правата на тибетското население и за преследване от страна на властите в Китай предполага, след напускане страната на произход, пристигайки в държава от ЕС, чужденеца да поиска при първа възможност закрила. Вместо това той е имал намерение да се установи в някоя европейска държава, където ще може да намери свобода на словото, да живее свободно. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и същите са ясни, логични и непротиворечиви. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС констатира, че обжалваното решение на АССГ е и валидно, и допустимо и не страда от пороците по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. С оглед всичко изложено, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,