Решение № 4461 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 507/2024 г.
ВАСВторо отделение10.04.2024 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1051 от 06.11.2023 г. по адм. дело 901 / 2023 г. на Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Агенция Митници, гр. София, ул. Г.С. Раковски 47 да заплати на Ф. Кошничаров, [ЕГН], от гр. Бургас сумата 1200.00 (хиляда и двеста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници против решение 1051 от 06.11.2023 г. по адм. дело 901 / 2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед 990/ 12.05.2023 г., издадена от същия административен орган, с която на основание чл. 90, ал.1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Ф. Кошничаров е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението на административния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Ф. Кошничаров оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Крайният извод административния съд за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание също следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. В противоречие със съображенията, изложени в обжалваното решение, настоящата инстанция приема, че при издаване на заповедта не се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна. Заповедта, с която на Ф. Кошничаров, старши инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, е издадена след проведено производство пред дисциплинарния съвет съгласно изискванията на чл. 96 ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело, по което е проведено заседание, на което са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая (същите не са оспорени от Кошничаров), а заповедта е издадена след запознаване на служителя със становището на дисциплинарния съвет. Съображенията на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при запознаването на служителя с материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство, не могат да бъдат споделени. Обратно на поддържаната в съдебния акт теза, служителят Кошничаров е информиран за проведената проверка на обработените износни декларации на турски товарни автомобили на МП Лесово и в обясненията си, представени на 14.02.2023г., преди началото на дисциплинарното производство, признава, че на 02.12.2022 г. при работа на трасе изход в МП Лесово е допуснал пропуск при обработка на разрешителното на товарен автомобил с турска регистрация в системата пътни такси и разрешителен режим (ПТРР). Фактът на допуснатото нарушение и обстоятелството, при които е извършено не се оспорва от служителя и в хода на дисциплинарното производство. Поради това не може да се приеме, че Кошничаров не е запознат с фактите и с нарушението, за което му е наложено наказание и правото му на защита е накърнено. Изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл също са изпълнени. Държавният служител е санкциониран след като е изслушан от дисциплинарно наказващия орган (протокол от 26.04.2023 г.) и са приети писмените му обяснения (такива са представени на 27.04.2023 г.).Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на административния акт съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДСл, а изводите на административния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни. Независимо от изложеното, заповедта на началника на Агенция Митници е издадена при допуснати нарушения във формата и на материалния закон- основания за отмяна на административния акт съгласно чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. В заповедта е посочено, че с поведението си на 02.12.2022 г. при работа на трасе изход в МП Лесово при обработка на разрешителното на товарен автомобил с турска регистрация в системата ПТРР служителят Кошничаров, старши инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, осъществява две дисциплинарни нарушения: неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС и по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДС- неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и на Кодекса за поведение на митническите служители (КПМС). По отношение на първото нарушение формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДС са спазени- в заповедта е описано поведението на служителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и служебните задължения, които са виновно нарушени. Заповедта, засягаща второто нарушение, не отговаря на формалните изисквания на закона. В административния акт не са посочени действията или бездействията на служителя, които са в противоречие с правилата на КПСДА и на КПМС. Абстрактното позоваване на морално- етични правила не е достатъчно да мотивира заповедта в тази част, тъй като не е посочено поведение, което органът квалифицира като нарушение на тези правила и което е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Липсата на съображения в тази насока опорочава издадената заповед, тъй като не е установено в какво се изразява второто нарушение, за което служителят е санкциониран. Освен това в административния акт не са изложени и мотиви във връзка с определяне на наказанието. Разпоредбите на чл. 91, ал.1, т. 2-4 са цитирани формално, като липсват конкретни съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици за държавната служба или за гражданите, както и такива във връзка с цялостното поведение на държавния служител. Ето защо следва да се приеме, че заповедта и в тази част не съответства на формалните изисквания на закона. Допуснатите нарушения във формата обосновават и материална незаконосъобразност на административния акт. По делото е установено на 02.12.2022 г. при работа на трасе изход в МП Лесово жалбоподателят пред първата инстанция и ответник в настоящото производство Ф. Кошничаров, старши инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, при обработка на разрешителното на товарен автомобил с турска регистрация в системата ПТРР, погрешно е издал разрешително образец 5, не е изискал от водача разрешително образец 4а и не е извършил продажба на разрешително образец 4b, въпреки че превозваните стоки не са за Република Турция, а за трета страна. По този начин служителят е допуснал нарушение на чл. 4, ал.1, т. 5 и т. 7 от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, на чл. 15, ал. 2, т. 15 и ал. 4 ЗМ и на задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика относно контрола на разрешителните и другите превозни документи. При тези факти поведението на служителя следва да се квалифицира като неизпълнение на служебни нарушения- дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС. Същевременно извършеното от Кошничаров не попада в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДС поради изложеното по- горе относно липсата на мотиви, обосноваващи нарушение на правилата за етично поведение на КПСДА и КПМС. При отсъствието на второто от посочените две дисциплинарни нарушения, заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като наложеното наказание се явява несъответно на тежестта на извършеното. Освен това, както административният съд правилно приема, при определяне размера на наказанието не са съобразени изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДС. Разпоредбата е цитирана формално и без да са преценени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В този смисъл не са съобразени организацията на работа в МП Лесова и показанията на свид. Попстанчева относно издаването на разрешителни за товарни автомобили с турска регистрация. Не е отчетено и цялостното поведение на държавния служител, като не са взети предвид дългогодишната служба, липсата на наказания, както и на други нарушения с характера на допуснатото. В този смисъл са подробните съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените доказателства и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени съображения в подкрепа на направените изводи. Поради това и тъй като конкретни процесуални нарушения от страна на касационния жалбоподател не са посочени, следва да се приеме, че от при постановяване на решението такива не са допуснати. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд -Бургас е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК основания за отмяна. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция Агенция Митници, следва да заплати на ответника Кошничаров сумата 1200.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и поради факта, че са в размер близък до минималния за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,