Решение № 11095 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, чрез процесуален представител, против решение 7414 от 29.11.2023г., постановено по адм. дело 8423/2021 на Административен съд София-град/АССГ/.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна И. Х. Т., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в отговор на касационната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК. Възразява за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл.203 вр. чл.204 АПК, вр. чл.104, от Закона за държавния служител/ЗДСл/, МОСВ е осъдено да заплати на И. Х. Т.:

• сума в размер на 8628лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, за период от шест месеца- от 29.06.2016г. до 29.12.2016г., заедно със законната лихва за забава, считано от 08.04.2021г. /датата на влизане в сила на решението, с което е отменена като незаконосъобразна заповед 687/29.06.2016г. на министъра на околната среда и водите/ до датата на подаване на уточнителната искова молба, а именно-06.02.2023г.

-сума в размер на 8628лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, за период от шест месеца-23.04.2021г. до 23.10.2021г., заедно със законната лихва за забава, считано от 03.05.2022г. /датата на влизане в сила на решението, с което е отменена като незаконосъобразна заповед 726/23.04.2021г. на министъра на околната среда и водите/ до датата на подаване на уточнителната искова молба, а именно-06.02.2023г.

За да достигне до този резултат АССГ е приел, че е сезиран с две искови претенции за обезщетение по реда на чл.104 ЗДСл: 1. обезщетение за шестмесечния период от 29.06.2016г. до 29.12.2016г., по заповед 687/29.06.2016г. за прекратяване на служебното правоотношение, издадена от министъра на околната среда и водите, отменена с решение 4486/08.04.2021г. по адм.д.71/2021г. на ВАС, петчленен състав.

1. обезщетение за шестмесечния период от 23.04.2021г. до 23.10.2021г., по заповед 726/23.04.2021г. на министъра на околната среда и водите, с която е прекратено служебното правоотношение/ възстановено със заповед 725/23.04.2021г. на министъра на околната среда и водите/, отменена с решение Ѝ6342/03.11.2021г. по адм.д.5334/2021г. по описа на АССГ, 52 състав, потвърдено с решение 4154/03.05.2022г. по адм.д.726/2022г. на ВАС-пето отделение.

По тези претенции съдът е приел, че е сезиран с допустим иск с правно основание чл.104, ал.1 ЗДСл, по който се е произнесъл по същество, включително по претенцията за дължима лихва.

Решението на АССГ е неправилно.

Производството по делото е образувано съгласно определение 6195 от 19.08.2021г. по адм.д.5334/2021г. на АССГ, с което е отделено от производството по оспорване на Заповед 726/23.04.2021г. на министъра на околната среда и водите, за разглеждане в самостоятелно производство искане на И. Х. Т. за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва.

С определение 6920 от 17.09.2021г. на съдията-докладчик по адм.д.8423/2021г. по описа на АССГ, производството по делото е спряно, до решаване спора по адм.д.5334/2021г. на АССГ.

С определение 3771 от 12.05.2022г. производството по адм.д.8423/2021г. е възобновено, като същевременно е оставено без движение, с указания до ищеца, в.т.ч. уточняване имуществените вреди, времето пред което са били търпени, формулиране на надлежен петитум на ИМ, включващ вида и размера на вредите, въз основа на какво се претендират, дата или периода на претенция, и ответника от който се претендират, вкл. и касателно периода на претендираната лихва.

В постъпилата по делото молба от ищеца от 19.05.2022г. са заявени периоди на имуществените вреди, и е формулиран петитум, включващ претенции за имуществени и неимуществени вреди.

Върху тази молба с разпореждане от 26.05.2022г., написано на ръка, съдът е констатирал различни размери на имуществените вреди, посочени в молбата по т.1 и т.2, като е предоставил 7-дневен срок на ищеца за отстраняване на посочената нередовност.

В постъпилата по делото молба от ищеца от 21.06.2022г. са уточнени претендираните имуществени вреди по т.1 по периоди, а по т.2 освен периода са заявени допълнителни размери на претенцията с различно основание.

С определение 6177 от 05.08.2022г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. срещу МОСВ, с която е предявен иск за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди, причинени от Заповед 726/23.04.2021г. на министъра на околната среда и водите, и е прекратил производството по делото.

С определение 9722/01.11.2022г. на ВАС-трето отделение, определение 6177 от 05.08.2022г. по адм.д.8423/2021г. на АССГ е отменено, и делото е върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение 9707 от 09.12.2022г., АССГ е приел, че производството е по реда на чл.203 и сл.АПК вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като са предявени четири иска за заплащане на обезщетения за заплащане на вреди, от които два за имуществени двери и два за неимуществени вреди. Исковата молба за пореден път е оставена без движение за отстраняване на нередовности, включително за уточняване евентуално оттегления или отменен АА, формулиране на надлежен петитум на ИМ, който да съответства на обстоятелствената част на същата, вкл. относно вида и размера на вредите, въз основа на какво се претендират, дата или периода, за който се претендират, и ответника от който се претендират.

В постъпилата по делото уточнителна молба от ищеца от 16.12.2022г. са заявени два отменени административни акта, и претенции за имуществени и неимуществени вреди.

С определение 9995 от 20.12.2022г., имащо характера на такова по чл.131, ал.1 ГПК, съдът е приел, че производството е по реда на чл.203 и сл.АПК вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ и се касае за четири иска за заплащане на претърпени вреди- имуществени и неимуществени. Препис от исковата молба е изпратен на ответника с указания за отговор. Страните са упътени към споразумение и са уведомени за възможността да използват медиация.

Постъпил е отговор на исковата молба от 23.01.2023г. от МОСВ.

Върху стр.1 от отговора е написано разпореждане на ръка от 26.01.2023г., в което АССГ е оставил без движение неясно какво (вероятно е имал предвид исковата молба), с указания в 7-дневен срок ищецът да уточни шестмесечния период, за който претендира имуществени обезщетения.

В постъпилата по делото уточнителна молба от ищеца от 06.02.2023г. са уточнени шестмесечните периоди, за които се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Върху молбата, с разпореждане от 07.02.2023г. на ръка е разпоредено за становище на другите страни в 7 дневен срок.

Постъпило е становище по уточнение исковата молба от 13.03.2023г. от МОСВ, в което е заявено, че ищецът не е уточнил размерът на претендираните обезщетения за посочените периоди.

С определение 4227 от 18.05.2023г., имащо характера на такова по чл.140, ал.3 ГПК, съдът е приел, че производството е по реда на чл.203 и сл.АПК вр. чл.104 ЗДСл, като се касае за искане за имуществени обезщетения в шестмесечния срок, съгласно петитума на последната подадена от 06.02.2023г. молба от страна на ищеца, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

По делото са проведени три открити съдебни заседания, с даден ход по същество в заседанието на 16.11.2023г.

При тези данни съдът се е произнесъл с обжалваното решение от 29.11.2023г. в нарушение разпоредбите на Раздел III ГПК, при неизяснен предмет и характер на производството, вкл. размер и вид на претнциите, въпреки многобройните възможности дадени на ищеца, съответно изявленията на същия в уточнителните молби от 19.05.2022г., 21.06.2022г., 16.12.2022г., 06.02.2023г.

По делото е налице смесване разпоредбите на чл.131, ал.1 и ал.3 ГПК с тази по чл.140 и чл.143 ГПК. Липсва проект за доклад по делото по см. на чл.140, ал.3 ГПК, както и същинския доклад по чл.146, ал.1 ГПК. В тази връзка за съда е останал неизяснен вида и характера на претенцията както и основанието и размера на същата- заявени са претенции за имуществени и неимуществени вреди, като по отношение на последните не са събирани доказателства и в окончателния съдебен акт липсва произнасяне. В този смисъл за съда е останала неизяснена волята на ищеца в молба от 06.02.2023г., в която единствено са уточнени периодите на претенция за имуществените вреди, във вр. определението на съда от 18.05.2023г., където съдът приема, че претенциите са само за имуществени вреди. Не е изяснено налице ли е увеличение на исковата претенция по отношение размера на имуществените вреди, предвид молбата на ищеца от 21.06.2022г. и последиците от този факт за съда и за ответника вр. чл.214 ГПК.

В хода на допуснатите опущения не може да се установи налице ли е преклузията по отношение на ответника по см. на чл.131, ал.3 ГПК, и дали задълженията на страните по чл.143, ал.3 ГПК са изпълнени във вр. с многобройните уточнителни молби от страна на ищеца.

По същество не се установява да са събрани всички относими и допустими доказателства във вр. със заявените от ищеца претенции и становището на ответната страна.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че съдебното решение предмет на касационна проверка е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК- съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Съдебното решение на АССГ трябва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който да проведе съдебното производство при спазване приложимите разпоредби на АПК и ГПК, като изясни характера и предмета на производството, исковите претенции по основание и размер, събере по съответния процесуален ред относимите и допустими доказателства, използвайки приложимите доказателствени средства, включително ако е необходимо заключение на вещо лице и гласни такива, и се произнесе със съдебен акт съдържащ съответните мотиви съобразно установените факти по делото.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение