Решение № 7819 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2010 г.

Решение № 7819 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Таню Стамов Стоянов, от гр. Карлово, против Решение № 1765/29.12.2009 г. по адм. дело № 1354/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Цанко Краев Стойков, чрез пълномощника си - адв. Димова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски пред настоящата инстанция. Ответникът- Началника на РДНСК-Пловдив, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против Заповед № ДК-02-20/16.07.2009 г. на Началника на РДНСК-Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Основен ремонт на част от стопанска сграда", намиращ се в УПИ ХV-367, кв. 137 по плана на гр. Карлово, издадена на основание чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От анализа на доказателствата е направен извод, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за който няма разрешение за строеж, каквото се изисква, съгласно чл. 148 от ЗУТ, респ. чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 224 от ППЗТСУ (отм.). Обсъдена е нетърпимостта му, с оглед отсъствието на предпоставките за приложението на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за процесния строеж, като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен от касатора без разрешение за строеж. С оглед описанието на строежа в съставения Констативен акт № 11/10.06.2009 г. на РДНСК-Пловдив и в останалите писмени доказателства, които не са били оборени от касатора, законосъобразно е прието, че извършения през 1986 г. строеж представлява "основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо разрешение за строеж, както на основание чл. 148 от ЗУТ, така и на основание чл. 55 от ЗТСУ (отм.), респ. чл. 224 и чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ / Д. в. бр. 48/1985 г., отм./. От данните по делото е установено, че строежът не представлява текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж, предвид изграждането на нова стоманобетонова плоча, нова тухлена стена и нова дървена надстройка под покрива, с които се изменя, както вида, така и конструкцията на сградата. При правилно приложение на материалния закон е отхвърлено и твърдението на жалбоподателя, че извършеният през 1986 г. строеж е "търпим", на основание § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда, за отсъствие на търпим строеж. За него е установено, че липсва предвиждане по действащия към 1986 г. регулационен план, липсва квартална разработка, за разлика от другите постройки на допълващото застрояване в същия парцел и противоречи на правилата и нормативите на ЗТСУ (отм.) в сила към датата на изграждането му. По конкретно противоречи на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), тъй като е изграден без съгласието на останалите съсобственици на УПИ ХV, изразено в заявление до общината, с нотариална заверка на подписите им, поради което е недопустим. Строежът не е предвиден и по сега действащия ПУП, и противоречи на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в сила към момента, което потвърждава направения извод за недопустимостта му и за неприложимост на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Изложеното обуславя неоснователност на наведените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото, основателно е искането на адв. Димова за присъждане разноските на ответника Цанко Стойков пред настоящата инстанция, в размер на 180 лева платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2010 г. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, същите ще следва да бъдат понесени от касатора - Таню Стоянов. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение