Решение № 48 от 2.2.2023 г. на ВКС по н.д. № 20228002200955/2022 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. К., защитник на подс. Ц. П. В. срещу Решение № 6/13.01.2022 г. по ВНОХД № 818/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, първи състав, с което първоинстанционната присъда на ОС – Монтана е била потвърдена. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че и наложеното наказание е явно несправедливо. Развиват се съображения, че е нарушена разпоредбата на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК, тъй като присъдата и решението почиват на предположения и няма нито един свидетел очевидец, който да твърди, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Излагат се и доводи, че косвените доказателства по делото не представляват единна верига, която да води до несъмнения извод, че подс. В. е извършител на престъплението. Изтъква се, че въззивният съд не е изследвал гласните и писмените доказателствени източници, не е направил задълбочен анализ и обстоятелствата по делото не са изяснени обективно, всестранно и пълно. В заключение е отправено искане, атакуваното решение да бъде отменено и подс. Ц. В. да бъде оправдан или решението на САС да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Ц. В., адв. К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново подчертава, че по делото няма нито едно пряко доказателство и нето един свидетел очевидец, както няма и следи от запалителна течност. Моли атакуваното решение да бъде отменено и подс. Ц. В. да бъде оправдан. Подсъдимият Ц. В. в лична защита поддържа жалбата и казаното от неговия защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че въззивният съд е оценил всички доказателства по делото обективно и съвкупно при спазване на принципа по чл. 14 НПК. Сочи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при формирането на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и въз основа на установените фактически положения са направени правилни правни изводи. Подчертава, че в случая веригата от косвени доказателства води до единствения възможен извод, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден. Изтъква, че решението на въззивния съд отговаря на процесуалния стандарт, залегнал в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК. Развива и доводи, че наложеното наказание е справедливо и е в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 НК. Предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Адвокат Й., повереник на частния обвинител и граждански ищец Л. А., моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Споделя изводите на въззивния съд и съображенията, по които присъдата на ОС – Монтана е била потвърдена. Развива и доводи за това, че вината на подс. В. е безспорно установена, тъй като по делото са налице множество доказателства за авторството на деянието. Сочи, че с основоние са били уважени и гражданските искове. Моли решението на АС – София да бъде оставено в сила. Частните обвинители и граждански ищци К. Б., Ж. К., К. Б., Б. Б. и Л. А. не се явяват, редовно призовани. В последната си дума подсъдимият Ц. В. заявява, че желае да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението и не е ходил на местопрестъплението. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С Присъда от 25.03.2021 г. на Окръжен съд Монтана, Наказателно отделение, постановена по НОХД. № 77/2020 г. подсъдимият Ц. П. В. е признат за виновен в това че: на 07.10.2019 г. в /населено място/, представляваща жилищна кооперация, разположена в поземлен имот с идентификатор: 48489.7.208 по кадастралната карта и кадастралните регистри на /населено място/, чрез използване на леснозапалими вещества - дизелово гориво и бензин, възпламенил посредством неустановен открит огнеизточник гориво- кислородна смес, като в следствие на това запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. номер /рег. №/ (намиращ се в гараж /№/ на същата сграда), собственост на /банка/, /населено място/ и ползван от К. И. Б. от /населено място/ на стойност 94 000.00 лева, като от деянието са последвали значителни вреди в размер на 94 000.00 лева по лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. номер /рег. №/, собственост на /банка/, /населено място/ и значителни вреди на друго имущество, както следва: - В гараж /№/ в същата сграда и движими вещи, собственост на К. И. Б. от /населено място/ като са последвали имуществени вреди по гаражната клетка в размер на 5977, 51 лева и по движими вещи, както следва: 1 бр. хладилна чанта на стойност 11, 05 лева, 2 бр. ски очила на стойност 110, 50 лева, 1 бр. ски обувки (чифт) марка /марка/ на стойност 344, 25 лева, 1 бр. ски обувки (чифт) неустановена марка на стойност 63, 75 лева, 1 бр. каска за каране на ски, марка /марка/, на стойност 40, 80 лева, 1 бр. каска за каране на ски, неустановена марка, на стойност 8, 50 лева, 1 бр. ски чифт, марка /марка/, на стойност 170, 00 лева, 1 бр. ски чифт, марка /марка/, на стойност 46, 75 лева, скиорски ръкавици чифт, марка /марка/, на стойност 38, 25 лева, скиорски ръкавици чифт, неустановена марка, на стойност 8, 50 лева, 1 бр. велосипед марка /марка/, модел /модел/, на стойност 216, 00 лева, 1 бр. карбонов телескоп за риболов, тип „камшик", 7 метров, на стойност 16, 83 лева, 1 бр. телескоп за риболов, тип „камшик", 5 метров, на стойност 12, 75 лева, 2 бр. карбонов телескоп за риболов с водачи, 5 метров, всеки на стойност от 4, 93 лева или общо 9, 86 лева, 2 бр. макари за телескоп, всяка на стойност от 4, 76 лева или общо 9, 52 лева, 1 бр. метален сгъваем стол за риболов, с платно, на стойност 8, 50 лева, 1 бр. винтоверт, марка /марка/, с куфарче, на стойност 68, 00 лева, 1 бр. ъглошлайф, марка /марка/, на стойност 26, 95 лева, 1 бр. зе-ге машина, марка /марка/, на стойност 35, 77 лева, 1 бр. комплект пластмасови пластини с метални бодли срещу птици на стойност 76, 50 лева, 1 бр. комплект за барбекю на стойност 80, 00 лева, 1 бр. раница за каска и обувки за каране на ски, марка /марка/ и 1 бр. калъф за ски с колелца, марка /марка/ и двете на обща стойност 84, 15 лева, 1 бр. пластмасов бидон с вместимост 25 литра на стойност 8, 93 лева, 3 бр. (комплекта) щеки за ски на стойност 30, 60 лева, 1 бр. комплект за инструменти в кутия на стойност 31, 03 лева, 1 бр. живарник с размери 0, 50/1.5 метра, на стойност 12, 55 лева, 1 бр. живарник с размери 0, 50/1.5 метра, на стойност 5, 58 лева, 1 бр. сгъваемо кепче на стойност 18, 70 лева, 1 бр. гумена стелка за багажник на лек автомобил /марка/, модел /модел/, /модел/„ на стойност 57, 0 лева, 3 бр. шпакловъчна смес от 15 кг., на обща стойност 32, 40 лева, комплект гумени стелки за автомобил, на стойност 150, 00 лева, 1 бр. сгъваема лопатка на стойност 5, 95 лева, 2 бр. въже за теглене на автомобил, всяко на стойност 3, 40 лева или общо 6, 80 лева, 1 бр. акумулаторен прожектор на стойност 37, 00 лева, греди носачи, марка /марка/, на стойност 650, 00 лева, два чувала дърва за огрев на стойност 9, 60 лева, течност за чистачки на стойност 5, 50 лева, или общо последвали имуществени вреди на движимо и недвижимо имущество, собственост на К. И. Б. от /населено място/, в размер на 8 526, 33 лева; В гараж в същата сграда и движими вещи, собственост на Б. П. Б. от /населено място/, като са причинени имуществени вреди по гаража в размер на 4 498, 36 лева и по движими вещи, както следва: 1 бр. машина за безалкохолни напитки на стойност 127, 50 лева, 1 бр. бебешка количка, марка /марка/, на стойност 178, 50 лева, 1 бр. бебешка количка, марка /марка/, на стойност 68, 00 лева или общо последвали имуществени вреди на движимо и недвижимо имущество, собственост на Б. П. Б. от /населено място/, в размер на 4872, 36 лева; И движими вещи, собственост на К. Е. Б. от /населено място/, както следва: 4 бр. зимни гуми, марка /марка/, с размери 205/55/16, на стойност 191, 25 лева, 1 бр. детски електрически автомобил на стойност 126, 00 лева, 1 бр. въдица тип /марка/, марка /марка/, 6 метра, с водачи, карбонов връх и макара, на стойност 63, 75 лева, 1 бр. маска за подводно плуване на стойност 80, 00 лева, 1 бр. маска за подводно плуване на стойност 61, 20 лева, 1 бр. детска тротинетка на стойност 81, 60 лева, 10 бр. прах за пране марка /марка/, в туби, на стойност 250, 00 лева, 1 бр. фризер с размери 160/70/70 на стойност 119, 00 лева, 1 бр. детско колело, марка /марка/, на стойност 420 лева, 1 бр. разглобено детско колело на стойност 216, 00 лева, 4 бр. сгъваеми столове, изградени от тръби с плат и облегалка, и място за чашка, на стойност 54, 40 лева, 1 бр. шестместна палатка на стойност 27, 20 лева, 1 бр. детска триколка на стойност 93, 50 лева, 1 бр. шлайф машина, марка /марка/, на стойност 35, 00 лева, 100 кг. прясно свинско месо във фризер на стойност 1 300, 00 лева, както и имуществени вреди по лек автомобил марка /марка/", модел /модел/, с рег. номер /рег. №/ изразяващи се в: унищожен заден десен прозорец на врата, унищожено малко триъгълно прозорче на задна дясна врата, унищожено дясно триъгълно прозорче на багажната врата, ожулвания по дясната част на задната броня и побитости по цялата дясна част на автомобила, побитости по корите на предна лява и дясна врата, стопен заден стоп, деформирана пластмасова кора от вътре на багажника, като имуществените вреди по автомобила, собственост на К. Е. Б. от /населено място/, са на стойност 1 858, 30 лева или общо последвали имуществени вреди на движимо имущество, собственост на К. Е. Б. от /населено място/, в размер на 4 977, 20 лева; В апартамент /№/ в същата сграда и движими вещи, собственост на Л. А. А. от /населено място/, като са последвали имуществени вреди по апартамент /№/ на стойност 2 950, 52 лева и по движима вещ - 1 бр. кухненски робот, марка /марка/, на стойност 250, 0 лева или общо последвали имуществени вреди на недвижимо и движимо имущество, собственост на Л. А. А. от /населено място/, в размер на 3 200, 52 лева; В апартамент № 4 в същата сграда, собственост на И. Л. П. от /населено място/, като са последвали имуществени вреди по апартамент № 4 на стойност 1 439, 68 лева; В апартамент № 9 в същата сграда, собственост на Ж. Б. К. от /населено място/, като са последвали имуществени вреди по апартамент № 9 на стойност 340, 00 лева; Общите части на сграда /№/ находяща се в /населено място/, ул. /ул. №/, разположена в поземлен имот с идентификатор: 48489.7.208 по кадастралната карта и кадастралните регистри на /населено място/ и собственост съобразно идеални части на всеки от собствениците в сградата от общите и части, които собственици са представлявани от домоуправителя на сградата - К. И. Б. от /населено място/, като са последвали имуществени вреди по общите части в размер на 2 853 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на всички живущи в кооперацията и най-вече на живущата в апартамент /№/ — Л. А. А. от /населено място/, като е имало опасност пожарът да се разпростре и по останалата част от жилищната кооперация, като общият размер на последвалите значителни вреди е 120 209.09 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а" от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг" режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което подс. В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража" - считано от 23.10.2019 година. Подсъдимият е бил осъден да заплати гражданските ищци обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: На Л. А. А. от /населено място/ /ул. №/ сумата 3 200, 52 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане; На К. И. Б. от /населено място/, ул. /ул. №/ сумата 8 526, 33 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане; На Ж. Б. К. от /населено място/, ул. /ул. №/ сумата 340 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане. На К. Е. Б. от /населено място/, ул. /ул. №/ сумата 3 118, 90 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане, като отхвърлил гражданската претенция на К. Б. до пълния заявен размер от 4 977, 20 лв. На Б. П. Б. от /населено място/, ул. /ул. №/ сумата 4 872, 36 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 4 762, 82 лв. разноски по досъдебното производство, а по сметка на ВСС в Републиканския бюджет - сумата 2565, 90 лв. разноски по съдебната фаза на процеса пред първа инстанция и сумата 802, 32 лв. - държавна такса по уважените граждански искове, а също и по 5 лв. - държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист. С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея въззивният съд е достигнал до верни и съответни на закона правни изводи. Неоснователно е оплакването за допуснати при разглеждането на делото съществени нарушения на процесуалните правила. Обективно не се установяват никакви пропуски и мотивите на въззивния съд отговарят на процесуалния стандарт. Така при една установена обективно, всестранно и пълно фактология на престъпната деятелност на подсъдимия Ц. В., въззивната инстанция е достигнала и до правилни и обосновани правни изводи. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на Софийския апелативен съд. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - приложените по делото протоколи за извършени процесуално следствени действия и показанията на свидетелите М. И., Г. Б., И. С., П. Д., Б., Л. А., И. П. и свидетелите Б.и. Анализирани са и обсъдени и заключенията на приетите по делото експертизи, които до голяма степен допринасят за разкриване на обективната истина. По отношение на обясненията на подсъдимия с основание е прието, че те представляват защитна теза, тъй като се опровергават от събраните по делото доказателства в частта, отнасяща се до механизма на причиняване на констатираните по тялото на подс. Ц. В. множество увреждания. При оценката на доказателствените източници е подходено с нужната критичност и обективност, интерпретирани са вярно и не са тълкувани превратно. Неоснователно е оплакването, че първоинстанционната присъда и решението на въззивния съд почиват на предположения, тъй като по делото липсват преки доказателства, а са налице само косвени доказателствени източници. Действително в конкретния случай обвинението се доказва единствено въз основа на редица косвени доказателства и доказателствени средства. Поначало в наказателния процес са допустими както преките, така и косвените доказателства. Едно обвинение може да бъда доказано по несъмнен начин и само въз основа на косвени доказателства – улики. В такъв случай обаче направените въз основа на косвените доказателства изводи трябва да бъдат единствено възможните. Отделно от това всяка улика следва да бъде свързана с основния факт и да е от такова естество така, че обсъдена във връзка с всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и да дава основание да се направят изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина във връзка с обстоятелствата, при които е извършено престъплението. В горния смисъл практиката на ВКС е трайна и безпротиворечива. /Р.59-81-II; Р. 93-94-ВК; Р.80-79-II и др./ Когато несъмнената доказаност на обвинението е изведа единствено въз основа на косвени доказателства е нужно същите да бъдат обсъдени внимателно, да бъдат подложени на задълбочен и всестранен анализ и оценка и да се направи извод, който да не буди никакво съмнение. Именно такъв е бил подходът на инстанционните съдилища. И след като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и експертните заключения, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Несъмнено е установено по делото, че подсъдимият предварително се снабдил със средство за взривяване – лесно запалима течност от петролни продукти, която насипал в две пластмасови бутилки от безалкохолно марка /марка/ и дълга пластмасова тръба. Изпълнителното деяние е започнало с пренасяне на взривното устройство и поставянето му в гаража, където е домувал автомобила на св. Б., чрез счупване на малки прозорчета. Категорично е установен и механизма на получаване телесните увреждания по тялото на подс. Ц. В. в резултат на престъпното деяние. Безспорно установено е, че в резултат на обработване на раните на подсъдимия от главата му е било извадено малко чуждо тяло, което е установено, че представлява съставна част на строителни смеси, каквито естествено са използвани при строежа на взривената жилищна сграда. За доказване присъствието на подсъдимия на местопрестъплението в съответния часови диапазон, до известна степен спомагат и записите от двете видео камери в района, които са заснели лице от мъжки пол със сходна на подс. Ц. В. външност, осанка, носещо в ръце дълъг предмет, наподобяващ тръба и чанта. Намерена е и иззета триметрова ПВЦ тръба, по която са установени следи от дизел и бензин. Намерените и иззети две пластмасови бутилки от безалкохолни напитки, също са съдържали леснозапалими вещества. По намерените и иззети като веществени доказателства - шапка, ръкавици, дървена летва и метална лента е установена човешка кръв, която ДНК експертизата е констатирала, че е на подс. Ц. В.. С оглед на изложеното и съпоставяйки обясненията на подсъдимия с останалите доказателствени източници, с основание решаващият съд е приел, че обясненията му в по- голямата си част са недостоверни и изолирани от останалите доказателства и доказателствени средства, а и не са съответни на заключенията на приетите по делото експертизи, които са анализирани задълбочено от въззивния съд. Така въззивният съд не е подходил безкритично към събраните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници, дал е отговор на всички възражения. Именно чрез задълбочен, критичен и прецизен анализ и на доказателствените материали въззивната инстанция е достигнала до верни изводи относно времето и мястото на извършване на деянието и неговото авторство. С оглед на гореизложеното верни са и правните изводи на решаващия съд, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 НК, за което въззивната инстанция е изложила подробни аргументи, почиващи на доказателствените източници по делото. Върховният касационен съд не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения или законът да не е приложен правилно. Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. При касационната проверка Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. Ц. В. да не са били спазени. Във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание, е нужно да се посочи, че в касационната жалба липсват конкретни оплаквания. Независимо от това е необходимо да се отбележи че въззивният съд не е пренебрегнал нито едно от обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт показва, че всички смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид и са анализирани подробно. Така отмереното наказание от осем години „лишаване от свобода” на подс. Ц. В. за извършеното от него престъпление е справедливо и достатъчно, за да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. За да бъде наказанието явно несправедливо, е необходимо то очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на размера на наказанието „лишаване от свобода, защото би било проява на прекомерна снизходителност. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователно декларативното възражение, залегнало в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подс. Ц. В.. Поради липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение