Решение № 2680 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6470/2011 г.

Решение № 2680 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6470/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Владимир Кръстанов Гечев против решение № 493 от 24.03.2011 г. по адм. дело № 1875/2010 г. на Пловдивския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 631 от 12.07.2010 г. на кмета на община Родопи. Развива доводи за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Румяна Борисова Гечева и Владимир Атанасов Гечев също не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ съответства на плана на новообразуваните имоти. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Владимир Кръстанов Гечев против заповед № 631 от 12.07.2010 г. на кмета на община Родопи - Пловдив. С нея на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследници на Владимир Атанасов Генчев върху отделни части от изброените имоти. Възразил е, че претенцията му е за получаване на обезщетение по сегашни пазарни цени за предоставените на ползватели имоти, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост. Наред с това е претендирал да бъде обезщетен по реда на чл. 28а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за част от 2250 кв. м. - съставляваща разлика между признатата за възстановяване нива с площ от 7.600 декара и отразените в плана на новообразуваните имоти 5.350 декара. Редуцирането на имота се дължи на прокарани пътища за достъп до новите имоти. От приложените писмени доказателства, съдът е установил, че за местността "Дулчувица" в землището на село Дедево, където се намират процесните имоти е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти с регистър на собствениците. Съгласно отразяванията в плана и записванията в регистъра, на наследниците на Владимир Атанасов Генчев в съсобственост с други лица - бивши ползватели, приключили успешно административната процедура по преобразуване правото на ползване в право на собственост са записани шест имота. За имот № 722.156 правото на собственост на жалбоподателя и другите двама наследника на бившия собственик е 3 кв. м.; от имот № 722.157 - 4 кв. м.; от имот № 722.161 - 39 кв. м.; от имот № 722.162 - 23 кв. м.; от имот № 722.163 - 67 кв. м.; от имот № 722.164 - 22 кв. м.; от имот № 722.223 - 624 кв. м., като съществуващата в него сграда е записана на друго лице. Другите два имота - № 722.224 с площ от 944 кв. м. и имот № 722.236 с площ от 489 кв. м. са записани изцяло на наследниците на бившия собственик. При тези данни по делото, съдът е приел, че след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, законосъобразно кметът на общината е издал заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответния на него чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Без изобщо да вникне в искането на жалбоподателя до административния орган и същността на спора, с който е сезиран, съдът е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Административното производство е образувано по заявление от Владимир Кръстанов Гечев, Румяна Борисова Гечева и Владимир Атанасов Гечев до кмета на общината за "предприемане на необходимите административно-правни действия за надлежното им обезщетяване за ползите, от които са били лишени от неползване на продадените от общината имоти и отнемането на собствеността им чрез трансфериране правото на ползване в право на собственост в полза на трети лица". По това искане кметът не е извършил никакво проучване дали е заплатена земята от ползвателите чрез общината на собствениците, по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Без да изясни този основен за спора въпрос, административният орган, позовавайки се единствено на влезлия в сила план на новообразуваните имоти е издал заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Задоволявайки се единствено с наличието на първата предпоставка по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на общината напълно е пропуснал да обсъди наличието, респ. липсата и на втората задължителна предпоставка, въведена в нормата на чл. 28а, ал. 1 - заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. Отделно от това се е десезирал от направеното искане за обезщетяване по отношение на онази част от признатия за възстановяване имот, която при изготвяне на плана на новообразуваните имоти е попаднала в обслужващите ги пътища и с която се е намалила признатата за възстановяване нива в местност по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По този начин е нарушил административно-производствените правила, уредени в нормата на чл. 35 от АПК. Те го задължават да постанови индивидуален административен акт след пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неспазването на посоченото задължение съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащо отмяна на незаконосъобразния административен акт. Съдът не е съобразил това обстоятелство и като е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна е постановил също неправилно решение, противоречащо на материалния закон. То ще следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, спорът за законосъобразността на административния акт се реши по същество. Процесните имота, номера: 722.156; 722.157; 722.161; 722.162; 722.163 и 722.164 са отредени с плана на новообразуваните имоти на ползватели с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост. За да придобият това право е следвало да изпълнят задължението си по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - да заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 от закона в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Това са сумите, които наследниците на бившите собственици задължително следва да получат, като обезщетение за земеделските земи, които няма да им бъдат реално възстановени. Видно от заключението на вещото лице - ползвателите са заплатили стойността на имотите в неденоминирани лева, както следва: за имот 722.156 за площ от 490 кв. м. Светослава Церовска е заплатила 10.829 лева на 15.09.1993 г.. За имот 723.157 с площ от 470 кв. м., Георги Русев е заплатил 10.387 лева на 29.03.1995 г.. За имот 723.161 с площ от 585 кв. м. Невена Тахчиеа е заплатила 12923 лева на 8.02.1995 година. За имот 723.162 от 475 кв. м. наследниците на Стефан Димитров са заплатили 10498 лева на 25.10.1994 г.. За имот 722.163 с площ от 600 кв. м. Ангелина Гидикова е заплатила 13260 лева на 20.12.993 г.. За имот 722.164 с площ от 490 кв. м. Цветанка Станоева е заплатила на 20.3.1994 г. 10829 лева. Общата сума от 68726 неденоминирани лева подлежи на изплащане на наследниците на бившия собственик - Владимир Атанасов Генчев. Тя съставлява обезщетението по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Задължение на административния орган е да провери дали е извършено плащането от депозитната сметка на общината. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя и останалите двама наследника за обезщетяване по настоящи пазарни цени. Подобен вид обезщетяване е предвидено само в разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС 234/1999 г., която не намира никакво приложение в конкретния случай. За него не се прилага и разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 пр. първо от същото ПМС, тъй като по този начин се оценяват само разлики над 600, респ. над 1000 кв. м. от новообразувани имоти, отредени на бивши ползватели. А нито един от конкретните шест имота не надхвърля 600 кв. м. На следващо място кметът е задължен да се произнесе по направеното искане по отношение намаляване площта на имота, признат за възстановяване на наследниците на бившия собственик. Видно от приложеното решение и точка 6 от заключението на съдебно-техническата експертиза на наследниците на Владимир Атанасов Генчев е призната за възстановяване нива от 7.600 декара. С влезлия в сила план на новообразуваните имоти, площта й се е намалила до 5350 кв. м. поради предвидените пътища за достъп. Поради това жалбоподателят претендира на наследниците да се определи обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 отЗСПЗЗ. Това право е изрично уредено в разпоредбата на чл. 28а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта е законосъобразна по отношение на имот 722.223, тъй като целият имот е отреден на наследниците на бившия собственик. Законосъобразна е и по отношение на имот № 722.236, тъй като в това производство не подлежат на изследване въпроси за наличието на осигурен достъп по имота. По отношение на имот 722.234 тя не е и оспорена от жалбоподателя, поради което е влязла в сила. По изложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени. На отмяна подлежи и оспорената заповед с изключение на имоти номера 722.223, 722.224 и 722.236. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката ще следва да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя, ще следва да му се заплатят направените разноски по делото в размер на 1000 лева - адвокатско възнаграждение и 150 лева - възнаграждение за вещото лице - или общо 1150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение