Решение № 884 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2013 г.

Решение № 884 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е във фаза на втора касация. Образувано е по жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предишно наименование Дирекция "ОУИ"/ гр. Велико Търново, срещу Решение № 639 от 11.12.2012 г. на Административен съд гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 626/2012 г. С влязло в сила Решение № 9424 от 29.06.2012 г., тричленен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение, по адм. дело № 565/2012 г. е отменил решение № 418 от 5.12.2011 г. на Великотърновски административен съд, постановено по адм. д. № 468 по описа за 2011 г. Съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. При новото разглеждане Административен съд гр. Велико Търново, е постановил Решение № 639 от 11.12.2012, с което е отменил ревизионен акт № 111002951/17.01.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 187/19.04.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. Дирекция "ОДОП" - В. Търново към ЦУ на НАП обжалва горецитираното решение в законоустановения срок по чл. 211 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Ответникът по касационната жалба - "Винал" АД от гр. София оспорва жалбата и изразява становище чрез адв. Тихолов за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения Решението на първоинстанционният съд е постановено след връщане на делото за разглеждане, със задължителни указания, съгласно които първоинстанционния съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, ведно с относимите доводи на жалбоподателя, като при необходимост следва да укаже на жалбоподателя да ангажира доказателства за плащане на наем от доставчика във връзка с наети лозя, отчетени от него разходи във връзка с обработка и отглеждане на наетите/арендувани лозя и др. във връзка с реалността на доставката, като при необходимост от специални знания може да ангажира СТЕ. В изпълнение на решението на ВАС Административен съд гр. Велико Търново е допуснал комплексна технологично-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Приел е за основателни възраженията на ревизираното лице срещу констатациите в ревизионния акт, тъй като е счел, че по отношение на процесните фактури, от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че документират реално възникнала доставка на стоки. Приел е, че доставчикът "Витол" ЕООД е произвел и изкупувал стоката /грозде/ и са налице документи за извършваното изкупуване на грозде и предаването му реално на получателя на доставката. Извода си първоинстанционния съд е обосновал на факта, че относно тези обстоятелства са налице данни както в счетоводството на "Витол" ЕООД, така и при лицата работили по граждански договор, така и при самия получател на доставката, ако се кредитират декларациите на Красимир Йорданов и Илияна Йорданова, че гроздето било предавано на представители на "Винал" АД в самите лозови масиви, в които се осъществявало изкупуването му. Липсата на доказателства относно точното място, където са се намирали изкупвателните пунктове, че е извършвано заплащане на закупеното грозде, както и с какъв документ е предавано изкупеното грозде на представители на "Винал" АД е дало възможност на органите по приходите да приемат, че посочените по - горе лица не са изпълнявали дейност по изкупуване на грозде от името и за сметка на "Витол" ЕООД. Първоинстанционният съд е обсъдил липсата на приемо-предавателни протоколи при изкупуването на гроздето ведно с всички други доказателства и обстоятелства по делото, отчел е обстоятелството, че извършените и фактурирани доставки на стоки чрез отразяващите ги фактури са отразени в счетоводството на доставчика, както и при жалбоподателя, а също така е кредитирал комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза. От анализа на същата е извел извода, че без да е налице количеството грозде, което е посочено в процесните фактури като закупено от "Витол" ЕООД, дружеството жалбоподател не е могло да произвежда продукция през процесните периоди на 2008 г. и 2009 г. Оттам същото не би могло да отчита реализация на продукцията на вътрешния пазар и осъществяване на ВОД и износ, които доставки не се спорят като реално извършени. По отношение на фактурите за авансови плащания е приел, че след като не се спори, че е извършено плащане по издадената фактура, то на датата на получаване на плащането възниква данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, като съгласно чл. 25, ал. 5, т. 1 от ЗДДС данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. След анализ на законната уредба е стигнал до извода, че от факта, че представен и сключен договор за аренда не е вписан в нормативно установения срок, не следва, че липсва договор за аренда и оттам за липсва добив на продукция от арендувана земя. Първоинстанционният съд се е позовал и на ревизионния акт на "Витол" ЕООД, с който не са били констатирани от контролиращите несъответствия в начисления и деклариран данък от доставчика за изследваните периоди, като данъчният орган е извършил корекции само по отношение на получените доставки и претендираното приспадане на ДДС по доставки, които са без връзка с процесните. По изложените съображения съдът е приел, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства водят до извод за наличие на реални доставки на стоки, по издадените от "Витол" ЕООД фактури. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е съобразил дадените с Решение № 9424 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 565/2012 г. на ВАС указания и е изяснил фактическата обстановка по спора. Изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че ревизионният акт следва да бъде отменен. Този извод на съда не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Още в хода на ревизионното производство е представено удостоверение № 28801 на Националната лозаро-винарна камара, издадено на доставчика "Витол" ЕООД за вписването му в Регистъра на производителите на грозде, вино и продукти от грозде и вино на основание чл. 8 от Наредбата, приета с ПМС № 54/6.04.2001 г. на МС, ведно със регистрационна карта на земеделския производител от Областна дирекция "Земеделие и гори" гр. София, издадена на "Витол" ЕООД. За доказване изпълнението на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки освен горецитираните доказателства, са представени и сертификати от различни Регионални лозаро-винарски камари за произход на винено грозде. Част от представените сертификати /папка № 41/ касаят произход на винено грозде от с. Рупци, гр. Лозница и с. Братя Даскалови, в които е посочено за производител "Витол" ЕООД и като купувач или получател - "Винал" АД. Ето защо е неоснователно твърдението в касационната жалба, че посочените в отменителното решение на ВАС писмени доказателства касаят регистрираното лозарско стопанство на "Витол" ЕООД гр. Ловеч, поради което са неотносими към спорния предмет на делото - реално добити количества грозде от "Витол" ЕООД от землищата на с. Рупци, гр. Лозница, с. Братя Даскалови и от Згалево. Тези неоспорени доказателства, обсъдени ведно с представените транспортни документи, придружителни документи за превоз на грозде от тези региони, разходни касови ордери за заплащане на аренда /папка 3/ и др., водят до извод за реалност на тези доставки. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил нотариално заверените декларации на Красимир Йорданов и Илиана Йорданова ведно с другите доказателства по дело. В мотивите си съдът изрично е посочил, че кредитира тези декларации, тъй като същите съответстват на счетоводните записвания в дружеството доставчик и ревизираното лице, както и на комплексната експертиза. Обосновал е и подробно защо липсата на други изисквани от ревизионните органи документи по изкупуването на гроздето не може автоматично да доведе до извода, че не са налице предпоставките на закона за приспадане на данъчен кредит. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че липсата на доказателства за регистриране на договорите за аренда съгласно изискванията на Закона за арендата в земеделието не означава липса на договори и липса на добив на продукция от арендуваните лозя. Още повече, че още в ревизионното производство са представени доказателства - нотариални актове, фактури, доказващи собствеността на лозята на арендодателите в цитираните по-горе региони. По отношение на "Витол" - ЕООД като допълнителен аргумент е посочено и наличието на влязъл в сила ревизионен акт на доставчика, по който не е извършена корекция на начисления данък по продажбите. При постановяване на акта си правилно първоинстанционният съд е съобразил ведно с другите доказателства стабилитета на издаденият акт на доставчика, в частта му относно извършените доставки по процесните фактури спрямо ревизираното лице. Ако не е съществувало основание за издаване на данъчните фактури и данъкът по тях не е бил редовно начислен от доставчика, е следвало тази констатация да намери отражение в издадения РА на доставчика. Липсата на корекция на данъчната основа означава, че приходните органи приемат извършването на доставките, а оттам и правомерността на начисления данък. Проявен е двоен стандарт от страна на данъчните органи, които за едни и същи доставки приемат, че ДДС е правомерно начислен от доставчика, и обратното - е неправомерно начислен от получателя на същите стоки. При една и съща фактическа обстановка са направени противоречиви фактически изводи - в единия случай за реалност, а в другия - за нереалност на доставката, при което за целите на данъчното облагане се дължи ДДС в полза на бюджета, но не се приспада данъчен кредит по облагаеми доставки, по които това право е налице. Нарушен е основен принцип на общностното право, с което законодателството на РБ следва да е синхронизирано, а именно принципа на данъчен неутралитет. В този смисъл са и мотивите на решение на Съда на ЕО по дело С-218/10, конкретно т. 42 - 45. За спора също така е било релевантно дали ревизираното лице е осъществило последващи облагаеми доставки с предмет процесните стоки. Въпросните доставки са косвено доказателство, че процесните доставки са реално извършени, защото никой не може да прехвърли собственост, която не е получил. В ревизионното производство не е установено за процесните данъчни периоди ревизираното лице да е получило грозде от други, различни доставчици от процесния. При тези доказателства административният съд обосновано е приел за доказана реалността на доставките и събразявайки и задължителната практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, е решил, че на получателя по фактурите не следва да се отказва данъчен кредит поради неоткриване на доставчиците му на декларираните данъчни адреси или както е в конкретния случай се твърди - недоказване на капацитета им да извършат доставките. Не може да бъде обосноваван извод и за това, че ревизираното лице използва правото на приспадане на ДДС с измамна цел или злоупотреба. Липсват доказателства за това, че с издадените фактури и съставените от страните по сделката документи се прикрива от жалбоподателя друг доставчик, различен от посочения като издател на фактурите, с посочената по-горе цел. Следва да са налице обективни данни за това, установени съобразно процесуалните правила за доказване. В този смисъл е и приетото от СЕС в редица негови решения /т. 37 и т. 38 от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, "Боник" ЕООД, т. 42, т. 44 изр. последно, т. 45 и т. 51 от решение с дата 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд- Велико Търново като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение