Решение № 16022 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2013 г.

Решение № 16022 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП и ЕТ "Антонин 51 - Антоний Хлебаров" - гр. Ямбол чрез процесуалния си представител адв. Пейчо Пейчев срещу решение № 86/10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1374/2012 г. по описа на Бургаския административен съд. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 281101855/23.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, ИРМ - гр. Сливен, потвърден с решение № 201/30.05.2012 г. на директора на същата Дирекция, в която на Антоний Христов Хлебаров като ЕТ "Антонин 51 - Антоний Хлебаров" - гр. Ямбол са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 10 333,83 лв. и лихва за просрочие - 6 050,40 лв., както и в частта за разноските в размер на 574,36 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплакване, че неправилно съдът след анализ на установените в хода на ревизията факти е приел, че начисленият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е определен само върху половината от установеното отрицателно салдо, т. е. в размер на 18 603,50 лв. Посочено е констатираното с решението на решаващия орган и установения нов размер на задълженията в резултат не само на установения недостиг на парични средства, но и в резултат на установената данъчна основа за облагане на едноличния търговец. Касаторът излага оплакване и за началното салдо, прието от съда за 2006 г., както и кредитирането от съда на съдебно-счетоводната експертиза. Оплакване в касационната жалба се съдържа и относно възприетото от съда, че в паричния поток на лицето следва да участват и сумите, получени при продажба на недвижим имот през 2003 г. и на МПС през 2006 г. В тази връзка касаторът е мотивирал оплакването си, че необосновани и неотносими към предмета на спора са изводите на съда, че приходите от разпоредителната сделка с недвижим имот е логично да бъдат трансформирани в търговски капитал. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в тази му част. Иска се отмяна на решението и в частта за разноските, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба не е взел становище. Антоний Христов Хлебаров като ЕТ "Антонин 51 - Антоний Хлебаров" - гр. Ямбол обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 281101855/23.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, ИРМ - гр. Сливен, потвърден с решение № 201/30.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 569,95 лв. и лихва - 1 160,70 лв.; за 2008 г. в размер на 1 825,85 лв. и лихва - 549,60 лв.; за 2009 г. в размер на 26 024,79 лв. и лихва - 4 876,38 лв. и за 2010 г. в размер на 2 162,13 лв. и лихва - 181,59 лв., както и данъчни задължения по ЗДДС, както следва: за месец октомври 2006 г. в размер на 2 500 лв. и лихва - 1 477,83 лв.; за месец юли 2007 г. в размер на 2 500 лв. и лихва - 636,51 лв. и за месец декември 2009 г. в размер на 700 лв. и лихва - 63,62 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплакване, че съдът неправилно е преценил събраните доказателства, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. Според касатора съдът подробно е обсъдил аргументите на приходната администрация, но не по същия начин е подходил към неговите съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди, че нито едно от представените от него доказателства не е оспорено от приходните органи, както и че съдът не е обсъдил представените данъчни декларации за 2007 г. - 2008 г. и за 2008 г. - 2009 г. за доходите, които е придобил в Англия. Неправилно съдът не включил в приходната част на паричния поток получения банков кредит от 20.12.2006 г. от 100 000 лв. от "ДЗИ Банк" АД на съпругата му Здравка Хлебарова, а е посочена сумата от 35 000 лв. като заем, като по този начин се е стигнало до деформация относно разполагаемите парични средства. Според касатора съдът е следвало да се съобрази с изготвения от съдебно-счетоводната експертиза паричен поток за всяка една от ревизираните години. Относно увеличения финансов резултат за 2009 г. със сумата от 170 000 лв. са изложени оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт. Иска отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части, както и присъждане на направените по делото разноски съгласно приложения списък в размер на 3 655 лв. Ответникът по тази касационна жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас е основателна, а на Антоний Хлебаров е неоснователна поради следните събражения: По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас. Първоинстанционният съд е приел, че за 2006 г. приходните органи са извършили увеличение на основния капитал на търговеца от 8 113,83 лв. на 163 613,83 лв. чрез дебитиране на с/ка 498 "Други дебитори", без да е посочено фактическото основание за това и без да е доказан произходът на средствата. Прието е, че ревизията е намалила приходите на търговеца с 3 бр. данъчни кредитни известия, издадени от ЕТ "Георги Велев - Гриф", като по този начин е намален приходът на предприятието с 39 000 лв., като това е стойността на неотчетени приходи от продажба на стоки. Съдът не е възприел началното салдо, определено от приходните органи, включвайки в него 13 000 лв., представляващи продажната цена на апартамент № 108 в гр. Ямбол, ул. "Стара планина" № 2, продаден с нотар. акт № 37/18.06.2003 г., както и 500 лв., представляващи продажната цена на лек автомобил "Рено Еспейс" с договор от 20.10.2006 г., 100 000 лв. кредит от 20.12.2006 г., отпуснат на съпругата на ревизираното лице Здравка Хлебарова при солидарна дължимост от нейния съпруг. Съдът е изложил мотиви, че макар получаването на цената на продадения имот да е отдалечено във времето и да е извън обхвата на ревизията, следва да се включи в началното салдо към 1.01.2006 г., тъй като е резултат от разпоредителна сделка с недвижим имот, приходите от които е логично да бъдат трансформирани в търговски капитал. Същите мотиви съдът е изложил и по отношение на продажната цена на посочения лек автомобил. При така изложените от първоинстанционния съд мотиви е формиран паричния поток за 2006 г. в общ размер на доходите от 33 882,10 лв. от продажба на недвижим имот, движимо имущество, заплати, дивиденти и ренти и от средства, получени от касата на едноличния търгове. Относно разходите, според съда те не са в общ размер от 27 588 лв., в които са включени обичайните разходи за издръжка на домакинството, погасителни вноски по кредити, разходи за местни данъци и такси, за консумативи и пребиваване в чужбина, за закупени вещи и ДМА на едноличния търговец и направени вноски в касата на същия търгове. При това положение, съдът е приел, че липсва превишение на разходите над приходите и затова данъчното задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. е отменено. Решението в тази обжалвана част е неправилно. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. С ревизионния акт данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. е определен на 13 236,60 лв. и лихви - 7 771,14 лв. С решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК е отменен частично ревизионният акт за сумата от 2 902,77 лв., тъй като е прието, че не е следвало ревизията в разходната част на ревизираното лице да включва стойностите по 2 бр. фактури, издадени от "Помобилдинг" ЕООД и затова данъкът за 2006 г. е определен на 10 333,83 лв. Неправилно първоинстанционният съд е включил в началното салдо към 1.01.2006 г. две стойности - продажната цена на апартамент по нотар. акт № 18.06.2003 г. в размер на 13 000 лв. и 500 лв. - продажната цена на лек автомобил "Рено Еспейс" по договор от 20.10.2006 г. Първата цена, предвид периода на изповядване на сделката не може да се приеме, че е разполагаема към 01.01.2006 г. В този смисъл правилно касаторът е изложил оплакване, че няма представени доказателства, че към 1.01.2006 г. сумата от продажбата на недвижимия имот е била разполагаема, нито че тази сума е трансформирана в капитала на предприятието на едноличния търговец, каквито предположения е изразил решаващият съд. Нещо повече, данните от нотариалния акт сочат, че към момента на изповядване на сделката са изплатени само 6 500 лв. и няма доказателства за изплащане на остатъка от продажната цена на апартамента, нито че сумата е внесена в предприятието на ЕТ, респ. че имотът е заприходен като ДМА. За продажната цена на лекия автомобил, като се има предвид, че договорът е от 20.10.2006 г., то тя не може да бъде начално салдо за 2006 г., а и ревизията е приела сумата като доход, поради което е включена в паричния поток на ревизираното лице. Останалите пунктове от паричния поток - доходи и разходи, ревизираното лице също не е опровергало, като се има предвид че ревизията е била по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и в негова тежест е съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК с всички допустими доказателства и доказателствени средства по ДОПК да ги опровергае. Предвид гореизложеното решението в тази обжалвана част е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по съществото на спора, с което жалбата на данъчно задълженото лице срещу ревизионния акт за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер, определен с решението на решаващия орган - 10 333,83 лв. и лихви следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, в полза на Антоний Хлебаров в размер на 574,36 лв. По касационната жалба на ЕТ "Антонин 51 - Антоний Хлебаров". По ЗДДФЛ. За ревизираната 2007 г. Съдът е възприел формирания от ревизията паричен поток на жалбоподателя, приемайки че той не е доказал наличие на доходи от работа в Испания, където е пребивавал. Съдът е приел отчетеното от приходните органи трудово възнаграждение на съпругата Здравка Хлебарова, взета е предвид продажбата на движимо имущество, отразени са месечните погасителни вноски по договор за кредит, разходи за местни данъци и такси, за консумативи, за издръжка в чужбина според официалната статистика на Валенсия и внесените от лице суми в касата на предприятието на едноличния търговец. Отчетено е от съда, че задължението за 2007 г. е редуцирано с решението на решаващия орган от 2 775 лв. на 2 569,95 лв. и лихва - 1 134,25 лв. За ревизираната 2008 г. Кредитирането на с/ка 498 "Други дебитори" и дебитирането на с/ка 510 със стойността на направените от физическото лице Антоний Хлебаров парични вноски в предприятието на едноличния му търговец общо със сумата 16 200 лв., приходните органи, а впоследствие и съдът са приели като документална необоснованост и като средство за компенсиране на паричния недостиг в предприятието и начин за преодоляване на кредитното салдо на касата, като през същата година е възстановена сумата от 11 700 лв. Относно пребиваването на Хлебаров в Испания през ревизираната 2008 г., съдът е приел, че липсват доказателства за размера на издръжката му там и отново са потвърдени констатациите в ревизионния акт, позовавайки се на официалните данни на НСИ за област Валенсия. В разходната част на паричния поток според съда правилно приходните органи са включили закупуването на лек автомобил "Ланд Роувър Фрииландер" за 2 500 паунда (6 163,20 лв.), за които съдът е приел, че няма данни за разполагаеми средства за тази покупка, като не са приети доводите на ревизираното лице, че средствата са предоставени от сестрата на съпругата му Мария (Мима) Паскова, а последната ги има от брат си Христо Пенчев, който е работил в Испания. За ревизираната 2009 г. Отново за документално необоснована е взета извършената счетоводна операция по кредита на с/ка 498 и дебита на с/ка 501 14 50 лв., които са вноски на собственика, както и кредитирането на с/ка 498 с дебитирането на с/ка 501 със сумата от 174 500 лв. към 30.11.20019 г., респ. 4 500 лв. към 1.012.2009 г. като основният капитал на предприятието е увеличен от 8 113,83 лв. на 163 613,83 лв., като произходът на средствата е прието за недоказан. Относно внесените от Австрия от едноличният търговец на 13.09.2009 г. 120 употребявани гуми през Митница - Русе, според съда те нямат документ за произход, като са декларирани със стойност 1 евро за гума, както и те не били заприходени в счетоводството на търговеца. Съдът е възприел формираната от приходните органи пазарна цена - 35 лв./бр. За пребиваването във Великобритания на Хлебаров, който е заявил, че е бил на гости на сестрата на съпругата си Мария Паскова на нейна издръжка, съдът е кредитирал приетото от ревизията, че за издръжката му са били необходими по 142,81 лв. на ден, предвид данните за Великобритания от НСИ, тъй като било недоказано, че издръжката му е била поета от Мария Паскова. За ревизираната 2010 г. И за този ревизиран период е прието, че е дебитирана с/ка 498 със сумата от 18 500 лв., а по с/ка "Основен капитал" била отразена сумата от 36 000 лв., като е възстановена сума от 28 000 лв. Съдът е установил, че при недоказаност на произхода на сумата е увеличен финансовият резултат със сумата 36 000 лв. За 2009 г. е установено от съда, че жалбоподателят е пътувал в Гърция, като обясненията му били, че е на гости на майка си, като е възприет размерът на издръжката, посочен от ревизиращите органи по данни на НСИ в размер на 655,21 лв. По ЗДДС. Съдът е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. данъчни кредитни известия, издадени от ЕТ "Георги Велев - Гриф" - № 4062/31.10.2006 г. с ДДС 2 500 лв. и № 239/30.07.2007 г. с ДДС 2 500 лв., тъй като отказът е на основание чл. 115, ал. 4, т. 2 ЗДДС поради непосочване на основанието за издаването им, както и поради заличаване на доставчика на 14.06.2006 г. Освен това, начислен е ДДС в размер на 700 лв. относно внесените 120 бр. автомобилни гуми от Австрия, предвид установената от ревизията стойност 35 лв./бр. Облагането е извършено поради установената неналичност на гумите при едноличния търговец и затова съдът е приел, че те са били предмет на облагаема доставка - арг. от чл. 86 ЗДДС. Решението в тези обжалвани части е правилно постановено. I. По ЗДДФЛ. За 2007 г. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд в подкрепа на констатациите на ревизионния акт за определяне данъчната основа за облагане с данъка по чл. 48 ЗДДФЛ, предвид неустановяване извършеното включване по с/ка 498 "Други дебитори" и дебитиране на с/ка 51 "Каса" със сумата от 13 600 лв. за компенсиране на финансовия недостиг на парични средства в предприятието на ЕТ. При недоказване на произхода на средствата и правното основание на контирането, правилно и ревизиращите органи и съдът са квалифицирали посочената сума, като такава с неустановен произход. Същото се отнася и за сумата от 13 061,82 лв. дебитирана по с/ка "Каса". Не е опровергана констатацията на ревизионния акт и правилно и съдът е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултат със стойностите им с 12 500 лв. по ДКИ № 239/30.07.2007 г., издадено от ЕТ "Георги Велев - Гриф", поради заличаването на последния на 14.06.2006 г., което е предхождащо издаването на ДКИ. Относно пребиваването на Хлебаров през 2007 г. в Испания, правилно първоинстанционният съд е възприел доводите на приходните органи за определяне на разходи за престоя му, съобразно официалните данни на НСИ за област Валенсия. Това е така, защото ревизираното лице, въпреки твърденията си, че е бил на издръжка на сестрата на съпругата му Мария Паскова не ги е доказал. За 2008 г. Правилно съдът е приел за документална необоснованост кредитирането по с/ка 498 на сума от 16 200 лв., както и възстановяването на физическото лице на суми съответно 11 700 лв., 5 500 лв. и 6 200 лв. Липсата на основание за извършване на тези счетоводни операции на ЕТ, правилно е възприето от приходните органи, а впоследствие и от съда като компенсиране на паричния недостатък на ЕТ. И през този ревизиран период данъчнозадълженото лице е пребивавало на територията на Испания и отново недоказани са останали твърденията му, че е бил на издръжка от сестрата на съпругата си, поради което правилно са определени разходи по данни на НСИ. За пътуването на Хлебаров в Букурещ, отново са останали недоказани твърденията за извършените разходи при това пътуване, поради непредставяне на доказателства. Не е установен и произхода на 2 500 паунда за закупуването на лек автомобил "Ланд Роувър Фрииландер", като е останало недоказано, че парите за тази покупка са от негови спестявания от 5 000 английски лири, придобити от 8-месечната му работа във Великобритания. Доказателства за такива доходи не са представени. Правилно съдът не е кредитирал и твърденията му, че е получил 10 000 английски лири от Христо Пенчев - брат на сестрата на съпругата му. Относно оплакването, че съдът не е обсъдил представените данъчни декларации от пребиваването му във Великобритания, това наистина е така, но с тях не се променя крайния извод на съда. От една страна касаторът се позовава на тази декларация, в която е вписан оборот за 2008 г. в размер на 4 800 паунда, а от друга страна е посочил пред приходните органи, че сумата за закупуване на автомобила е от предоставен кредит от Христо Пенчев, което не е доказано. Това противоречие обсъдено заедно с подадената в хода на ревизията декларация от сестрата на съпругата му Мария Паскова, че за периода от 7.01.2008 г. до 13.06.2008 г. ревизираното лице е било на нейна издръжка не могат да убедят съда в доводите му за наличе на разполагаеми средства за този данъчен период. Освен това данни, че тези декларации са подадени пред съответните приходни институции липсват. За 2009 г. Законосъобразни са изводите на съда за неустановяване на сумата от 155 500 лв., с която е увеличен основният капитал на ЕТ, поради недоказване произхода на тази сума. При безспорно установеното от ревизията, че на 30.11.2009 г. внасяне през Австрия на 120 бр. употребявани гуми, правилно съдът е възприел констатираното от ревизията, че декларираната стойност на процесните гуми е 1 евро/бр. не е действителната стойност и формирането на продажна цена за 1 бр. - 35 лв. Затова като е възприел констатациите на ревизията, че гумите не са заприходени в счетоводството на ЕТ, нито е открита наличност на гумите, но не е отразен приход от тяхната продажба е прието, че реализацията от продажбата им е на обща стойност 4 200 лв., от която 3 500 лв. стойност и 700 лв. ДДС и затова правилно е преобразуван финансовият резултат на ЕТ. За 2010 г. Правилно и за този ревизиран период първоинстанционният съд е подкрепил констатациите на ревизионния акт за кредитиране на с/ка 498 с 18 500 лв., която е с неустановен произход и документално необоснована операция, предвид непосочване на основанието за това . В същото време е установено, че на ревизираното лице е възстановена сумата от 28 500 лв., което отново сочи на трансформиране на задължение към физическото лице в основен капитал. Относно разходите за Гърция, недоказани са останали твърденията на ревизираното лице, че е бил на издръжка на майка си, както и че престоят му там е финансиран от Радостин Колев. II. По ЗДДС. Отказът от данъчен кредит, който първоинстанционният съд е възприел от приходните органи е поради непризнаване на 2 бр. ДКИ № 4062/2006 г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС 2 500 и № 239/30.07.2007 г. със същите данъчна основа и ДДС. Правилно отказът на данъчен кредит е бил поради установеното от ревизията обстоятелство, че доставчикът е заличен на 14.06.2006 г., което е преди издаването на процесните ДКИ, както и поради непосочване на основанието, за което те се издават - чл. 115, ал. 4, т. 2 ЗДДС. Начисляването на ДДС също е законосъобразно, тъй като както се посочи по-горе то е върху определената продажна цена на 120 бр. употребявани гуми. При неустановена наличност на гумите, правилно и приходните органи и съдът са приели, че с процесните гуми е извършено разпореждане, за което не е отчетен приход. Затова и начисляването на ДДС на основание чл. 86 ЗДДС е законосъобразно. Предвид гореизложеното решението в тези обжалвани части не страда от пороците, посочени от касатора, затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 777,80 лв. На Антоний Хлебаров, с оглед изхода на делото, не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,