Решение № 146 от 22.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1019/2011 г.

Решение № 146 от 22.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1019/2011 г., III н. о., НК, Докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения О. И. Х. за възобновяване на внохд № 491/2010 г. по описа на Ш. окръжен съд, изменяване на въззивно решение № 126 от 03.11.2010 г. с което е потвърдена присъда № 436 от 14.07.2006 г. по нохд № 73/2004 г. по описа на Великопреславския районен съд и намаляване на наказанието. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и от служебния му защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Великопреславският районен съд е признал подсъдимия О. И. Х. за ВИНОВЕН в това, че на 27.07.2003 г. край[населено място], обл. Ш. в съучастие като съизвършител[населено място] Е. и И. М. М. се съвъкупил[населено място] П. от[населено място], обл. Ш., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от три лица, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е тримата подсъдими ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Б. П. солидарно сумата 3000/три хиляди/лева обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законните последици. Шуменският окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата. Искането е процесуално допустимо, подадено от заинтересовано лице в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводът поддържан в искането е свързан с размера на наказанието. При извършената проверка касационният състав не намери основание за намаляване на наказанието. Деянието е доказано от фактическа и правна страна и не се оспорва от подсъдимия. Преценката на съдилищата по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК за наказание в атакувания размер е правилна. Същото по размер наказание е наложено и на другите двама подсъдими, съизвършители в инкриминираното деяние. Отчетена е високата степен на обществена опасност на деянието, както и тази на осъдения Х.. Взето е предвид и обстоятелството, че пострадалата от престъплението П. е страдаща от психическо заболяване. Взето е предвид и съдебното минало на Х. -осъждан, като последното е през 2005 г. по нохд № 253/2005 г. на ВП РС за деяние по чл. 129, ал. 1 НК /л. 240 от порв. дело/. При условията на чл. 54 НК е отмерено наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Възражението за явна несправедливост на наказанието е обсъдено от въззивния съд . В мотивите си съдът е приел, че тримата подсъдими след употреба на алкохол решили да отидат до[населено място], където да осъществят сексуални услуги с жена срещу заплащане. Преминавайки по пътя[населено място]-с. М. те забелязали пострадалата, която пасяла кози. След като спрели мотоциклета с който се придвижвали, се насочили към нея. М. й нанесъл удари в областта на главата и развързал връвта на шалварите й. След това тримата по ред осъществили полов акт с нея. Пострадалата викала за помощ, но Е. и запушил устата. П. се съвъкупил[населено място] подс. Х.. Прието е, че тримата подсъдими в еднаква степен носят наказателна отговорност за деянието, независимо от степента на участие в него. Преценката е правилна. Деянието е двуактно, след извършеното насилие и заплаха и в състояние на съпротива от страна на пострадалата-дърпала се, викала за помощ, всеки от подсъдимите е осъществил без нейно съгласие полов акт. В този смисъл правилно съдилищата са определили еднакво по размер за всеки от извършителите наказание. Потвърждавайки присъдата, включително и в санкционната част по отношение на Х., въззивният съд не е допуснал явна несправедливост. Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК възобновяване на наказателно дело е допустимо, когато при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В случая, за да се уважи искането следва да се прецени дали наказанието наложено на осъдения Х. е явно несправедливо. Съгласно чл. 348, ал. 1, т. 5 НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. За извършеното от Х. деяние законодателят е предвидил в материално правната норма на чл. 152, ал. 3, т. 1 НК наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. Наказанието на Х. и на останалите съизвършители е отмерено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, под средния размер от девет години. Деянието е извършено от три лица по отношение на жена с психично заболяване и е със завишена степен на обществена опасност. Данните за предходно осъждане и приложените справки за съдимост на Х. са отчетени от съдилищата като отегчаващо отговорността обстоятелство. При изложените обстоятелства не са налице основания за извод, че наказанието на осъдения Х. е явно несправедливо. Съобразени са разпоредбите на чл. 54 НК, както и на чл. 36 НК. Следва да се отбележи, че по отношение на другите двама съизвършители, ВКС се е произнесъл по искане за възобновяване на наказателното дело и намаляване на наказанието, като с решение № 349 от 02.10.2008 г. по н. д. 347/2008 г. на ВКС - 3-то нак. отделение е оставил същото без уважение. При извършената проверка, касационният състав не установи съдебните инстанции да са допуснали съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което искането за възобновяване на делото и намаляване наказанието, следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, трето наказателно отделение