Решение № 6595 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2121/2014 г.

Решение № 6595 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2121/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Ангел Йорданов Николов, представляван от адв. Динев, против решение № 16496/11.12.13 г. по адм. д. № 14096/13 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Министърът на вътрешните работи, ответник по касационната жалба, представляван от юрк. Люнчева, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване с молба атакуваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, намира подадената от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед рег. № К-1285/20.09.13 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министреството на вътрешните работи /ППЗМВР/ министърът на вътрешните работи е наложил на оспорващия Ангел Йорданов Николов дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР като старши разследващ полицай в ОДМВР на отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - София, категория Г-II. С постановеното по спора решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че усвоеното от оспорващия в лично качество /извън службата/ поведение, сочи на нарушение правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Този решаващ извод е възприет след изясняване релевантните факти и обстоятелства, съвкупната им преценка във връзка с доводите на страните и правилно приложение на материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Обжалваната заповед е издадена по повод установяването, че в имот, находящ се в с. Долна Малина, собственост на оспорващия, са открити укрити и разкомплектовани от трето лице моторни превозни средства, предмет на престъпление, във връзка с което е образувано ДП № 74/8.07.13 г. В хода на делото установените в дисциплинарното производство факти не са опровергани. Обстоятелството, че оспорващият е предоставил самостоятелен достъп до имота си в с. Долна Малина на низходящ чл. на семейството си и не е упражнил контрол относно целите, за които се ползва имота му, следва да се приеме като предпоставка именно в този имот да бъде организирана противоправна дейност. С това си поведение оспорващият е накърнил престижа на институцията, с която е в служебно правоотношение, тъй като държавен служител в МВР е задължен от етичните правила да пази доброто й име и дава личен пример с поведението си. Именно това задължение, изискуемо с оглед служебното му правоотношение, е следвало да мотивира служителя да прояви заинтересованост и осторожност към създадената ситуация в степен по-голяма от обичайно дължимата грижа. В материалите по дисциплинарната преписка не се съдържа твърдение за пряко отношение на касатора към дейността, предмет на образуваното във връзка със случая досъдебно производство, предвид което обстоятелството, удостоверено със Служебна бележка рег. № И-20947/25.03.14 г., относно липсата на данни за образувани досъдебни производства и повдигнати каквито и да е било обвинения към него е ирелевантно. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция следва да бъде уважено, като на Министерството на вътрешните работи се присъди сумата в размер на 400 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 28/14 г./ Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия,