Решение № 5766 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2016 г.

Решение № 5766 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от:

1. Б. А. К., чрез адв. Метанова като процесуален представител, против решение № 4219 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 11137/2015 г. по описа на Административен съд С. - град в частта, в която е отхвърлена жалбата й против заповед № 18-5695/22.07.2015 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С. относно заличаването на ПИ с идентификатор 68134.1331.2035 с площ от 59 кв. м и включването му в ПИ 68134.1331.257 с нов идентификатор 68134.1331.2231, както и в частта, в която е осъдена да заплати на Я. П. разноски в размер на440 лева;

1. Я. Д. П. и Д. Д. П., чрез адв. Христова като процесуален представител, против същото решение в частта, в която е отменена заповед № 18-5695/22.07.2015 г. на началника на СГКК - С. относно одобреното с нея изменение, засягащо границата между ПИ с идентификатори 68134.1331.256 и 68134.1331.257 по КККР на гр. С., ЕКАТТЕ 68134, както и в частта за разноските.

В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му в съответните обжалвани части. Касационните жалбоподатели претендират присъждане на направените разноски.

Ответниците - началникът на СГКК - С. и Л. А. Б. не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби в частта им, в която се обжалва съдебното решение съответно в отхвърлителната и отменителната му част за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил по жалба на Б. А. К. заповед № 18-5695/22.07.2015 г. на началника на СГКК - С., издадена на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, в частта относно одобреното с нея изменение, засягащо границата между ПИ с идентификатори 68134.1331.256 и 68134.1331.257 по КККР на гр. С., ЕКАТТЕ 68134, одобрени със заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С оспорената заповед е одобрено изменение на КККР като се нанасят нови обекти: ПИ с идентификатор 68134.1331.2231 с площ от 533 кв. м, собственост на Я. Д. П. и Д. Д. П.; ПИ с идентификатор 68134.1331.2232 с площ 562 кв. м; заличават се обекти: ПИ с идентификатори 68134.1331.256, 68134.1331.257 и 68134.1331.2035.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон в частта относно одобреното изменение, засягащо границата между ПИ с идентификатори 68134.1331.256 и 68134.1331.257.

От съвкупния анализ на доказателствата, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е установил, че заявеното от Я. П. изменение в границите засяга ПИ с идентификатор 68134.1331.257, с вписан в КР собственик В. С. Д., за който имот искателят и Д. П. доказват собственически права с нот. акт за покупко-продажба № 47/2010 г.; ПИ с идентификатор 68134.1331.256, съсобствен между вписаните в КР Б. А. К., Л. А. Б. и тяхната майка М. А. С. (починала в хода на съдебното производство) и ПИ с идентификатор 68134.1331.2035 - без данни за собственост в КР. С одобреното със заповедта изменение границата се нанася в съответствие с регулационната граница между отредените за първите два имота УПИ III-256 и УПИ XII-257, кв. 5, при което площта на ПИ с идентификатор 68134.1331.2035 и част от ПИ 68134.1331.256 се включват в площта на новонанесения ПИ 68134.1331.2231, идентичен с УПИ XII-257. При изработването и одобряването на първоначалната КК границата между тях е нанесена по имотните граници на имоти № 256 и № 257 от кадастралния план. Собствениците на ПИ с идентификатор 68134.1331.256 са възразили пред органа срещу исканото изменение и не са подписали съставения акт за непълноти и грешки, което формира спор за материално право, представляващ пречка за одобряване на изменението по арг. от чл. 54, ал. 2 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.) до разрешаването му по съдебен ред. По тези съображения съдът е отменил оспорената заповед в посочената част.

В частта, в която се обжалва заповедта относно одобреното изменение, засягащо ПИ с идентификатор 68134.1331.2035 съдът е обосновал извод за законосъобразност на административния акт. О. Б. А. К., Л. А. Б. и М. С. се легитимират като носители на ограничено вещно право на преминаване и водопрекарване - сервитут върху този имот, който се заличава и се включва към новообособения ПИ 68134.1331.2231. Направил е заключение, че сервитутът е неделимо право върху чужд служещ имот, който е непротивопоставим спрямо границите на имота, определени от правото на собственост. Приел е, че като собственици на господстващия имот тези лица запазват правото да преминават върху частта от 59 кв. м, за която е признат сервитута, независимо от включването на служещия имот към друг имот. По тези съображения съдът е отхвърлил оспорването в тази част.

1. По касационната жалба на Б. А. К. в допустимата й част настоящият състав приема следното:

Обжалваното решение е недопустимо в отхвърлителната част. Съдът се е произнесъл по недопустима жалба срещу заповедта в частта относно ПИ с идентификатор 68134.1331.2035.

От данните по делото се установява, че оспорващата в първоинстанционното производство се легитимира като един от носителите на ограничено вещно право на преминаване и водопрекарване през чужд служещ имот - 68134.1331.2035 по силата на нотариален акт № 54/2014 г.

Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., ЕКАТТЕ 68134 са одобрени през 2011 г. Съгласно същите за имот с идентификатор 68134.1331.2035 в КР не е вписан собственик. Към момента на постановяване на оспорената заповед - 22.07.2015 г. К. е записана в КР като един от собствениците на ПИ с идентификатор 68134.1331.256, поради което има правен интерес да оспори заповедта само в частта, засягаща границите на този имот. Тя не е записана в кадастралния регистър нито като собственик, нито като носител на ограничено вещно право на ПИ с идентификатор 68134.1331.2035 както към момента на одобряване на КК и КР, така и към момента на издаване на оспорената заповед. Не са записани и останалите носители на сервитутното право.

Според § 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Б. А. К. няма правен интерес от оспорване на административния акт, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд в частта, засягаща този имот, въпреки че е носител на ограничено вещно право върху него. Право да оспорват заповед за одобряване на изменение на КК и КР имат заинтересованите лица, които са засегнати от изменението, а това са вписаните като собственици в кадастралния регистър. Данните за правата върху имотите, обект на кадастъра и за документите, от които произтичат тези права се извличат от кадастралния регистър - чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Само данните, които са записани в кадастралния регистър се ползват с доказателствена сила. Изменението на кадастралната карта и регистър засяга правата на тези лица, по отношение на които кадастърът има действие. Жалбоподателката пред първата инстанция не е поискала вписване в КР като собственик, каквито твърдения се навеждат в касационното производство, или като носител на ограничено вещно право върху ПИ с идентификатор 68134.1331.2035, върху който е признат сервитут с нотариален акт през 2014 г. Затова тя не е активно легитимирана да оспори заповедта относно този имот поради липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Жалбата й в тази част е била процесуално недопустима. Като е разгледал оспорването по същество досежно посочения поземлен имот, съдът е постановил недопустимо решение в отхвърлителната му част. Същото следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и вместо него се постанови друго решение, с което да се остави без разглеждане жалбата на Б. К. срещу заповед № 18-5695/22.07.2015 г. на началника на СГКК - С. относно ПИ с идентификатор 68134.1331.2035 и се прекрати производството по делото в тази част.

При този неблагоприятен краен резултат на касационната жалбоподателка К. не се дължат направените за настоящото производство разноски.

1. Касационната жалба на Я. Д. П. и Д. Д. П. в допустимата й част, насочена срещу съдебното решение в отменителната част, е неоснователна по следните съображения:

Фактите по делото са правилно установени и се подкрепят от доказателствата по делото. Направеният извод за незаконосъобразност на заповедта в частта относно одобреното с нея изменение, засягащо границата между ПИ с идентификатори 68134.1331.256 и 68134.1331.257 е в съответствие с материалния закон.

Оспорената заповед е издадена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.). Съгласно цитираната разпоредба, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Правилно административният орган и съдът са приели, че исканото изменение е в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - при грешка в одобрената през 2011 г. КККР. Предпоставка за одобряване на изменението е липсата на спор за материално право между собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите - предмет на изменението съгласно чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че такъв спор в случая е налице по отношение границата между двата имота предвид изрично изразеното в административното производство несъгласие от собствениците на ПИ 68134.1331.256. Разрешаването на този спор относно местонахождението на границата между двата имота - по имотна или регулационна граница съобразно влезлия в сила РП от 1990 г., по общия исков ред от гражданския съд е преюдициален спрямо исканото изменение на КККР. Като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение в отменителната му част, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото на касационните жалбоподатели Я. Д. П. и Д. Д. П. не следва да се присъждат разноски.

1. В двете касационни жалби се претендира отмяна на обжалваното решение в частта за разноските. Касационната жалбоподателка К. твърди, че неправилно е осъдена да заплати такива на Я. П., вместо същите да се възложат в тежест на административния орган. Във втората касационна жалба се поддържа, че разноските неправилно са определени по размер, като не са присъдени съобразно изхода на делото в претендирания размер от 450 лева за процесуално представителство в три съдебни заседания. В тези им части касационните жалби представляват искания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по тях е първоинстанционният съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Постановеното от административния съд определение ще подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Изрично искане за изменение на решението в частта за разноските е направено и с нарочна молба от процесуалния представител на Я. и Д. П.. Посоченият процесуален ред в случая не е изчерпан, поради което касационните жалби в тези им части следва да се оставят без разглеждане, а настоящото производство - да се прекрати. Касационните жалби в посочените части следва да се изпратят на Административен съд С. - град за разглеждането им като искания за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение