Решение № 71 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2013 г.

Решение № 71 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 2642/3.12.2012 г., постановено по адм. д. № 889/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 261103992 от 15.11.2011 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 188 от 20.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Кооперация "Сакарска билка", гр. Тополовград, представлявана от Атанас Рудев - председател, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 21 250,69 лв. и са определени лихви за забава в размер от 2 667,89 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закони - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Кооперация "Сакарска билка" не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съдебен състав, след подробна преценка на доказателствата по делото е отменил Ревизионен акт № 261103992 от 15.11.2011 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, с който на Кооперация "Сакарска билка" е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 21 250,69 лв. по 23 броя фактури, издадени от ЕТ "Беладона - Тодор Ванков" с предмет на доставките различни видове билки, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 2147,58 лв., за данъчен период 7.06.2007 г. - 18.02.2011 г. Административен съд Пловдив е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. За да отмени оспорения ревизионен акт, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че необосновано ревизиращите органи са приели, че доставките по гореизброените фактури не били извършени. Според съда не била извършена задълбочена преценка на представените доказателства. Необосновано било и твърдението на органа по приходите, че липсвала кадрова и техническа обезпеченост при доставчика да извърши доставките. Неправилно в РА бил изследван произходът на стоките, предмет на доставки, тъй като той не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. Според съда по делото са били събрани доказателства, че доставчикът ЕТ "Беладона - Тодор Ванков" е разполагал с необходимите количества билки, позволяващи му изпълнението на доставките през 2009 г. и 2010 г. Налице са доказателства за направените плащания по процесните фактури. Съдът е приел, че са ангажирани достатъчно и непротиворечиви доказателства, в това число и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), въз основа на които се установява, че билките, за чиято продажба са издадени процесните 23 фактури, действително са предадени на жалбоподателя от страна на прекия му доставчик. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразен съдебен акт. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пловдив, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Основният спорен момент по делото е относно наличието на реални извършени доставки по процесните фактури. От материалите по делото се установява, че са налице многобройни доказателства за доставки между ЕТ "Беладона - Тодор Ванков" и ответника Кооперация "Сакарска билка". На първо място безспорно е установено, че издателят на фактурите развива дейност по изкупуване, обработване и търговска дейност с билки, за което е представено удостоверение изх. № 1611/28.03.2007 г., издадено от директора на РИОСВ - Стара Загора, от което е видно, че ЕТ "Беладона-Тодор Ванков" е организирал съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения билкозаготвителен пункт, находящ се в с. Дъбово, община Мъглиж, както и разрешително за извършване на дейността. Получателят по фактурите Кооперация "Сакарска билка" е представил свидетелства за притежавани от него транспортни средства, както и пътни листа, съдържащи информация за превозното средство, с което е извършен превозът и маршрутът от пункта на доставчика в с. Дъбово до мястото на дейност на кооперацията. Наред с това към всяка от процесните фактури е налице товарителница и стокова/складова разписка, съответстващи на датата на издаване на фактурата, съдържащи информация за вида на стоката, количеството и подпис на лицето, което я е приело. Приложените към всяка от процесните фактури документи, които не са били оспорени от органа по приходите, по категоричен начин установяват предаването на стоките от прекия доставчик на получателя. Отделно от това, заключението по съдебно-счетоводната експертиза съответстват на данните по делото и правилно първостепенният съд е ценил същото. По делото са налице и неоспорени данни за последваща реализация на закупените от ответника стоки, в това число и представените фактури и международни товарителници. Основното възражение на касатора, свързано с констатацията в РА, че вписаните единни граждански номера на физическите лица - предходни доставчици на ЕТ "Беладона-Тодор Ванков" в представените стокови разписки и протоколи са несъществуващи, е неоснователно, доколкото от значение за признаване на право на данъчен кредит по сега действащия ЗДДС е единствено пряката доставка на стоката, каквато е и трайно установената практика на Върховния административен съд. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора не се следват разноски. С оглед изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК