Решение № 4450 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15625/2008 г.

Решение № 4450 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15625/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Лиляна Велинова Стоянова и Анета Велинова Симеонова, чрез адв. Камен Костакиев, срещу решението по адм. дело № 397/2005 г. по описа на Софийски градски съд, АО, 3 "Б" състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-54-43/7.12.2004 г. на Кмета на Столична община. Според касаторките решението е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че при постановяването му съдът не е съобразил реалното фактическо състояние на процесния имот и поради това е приел за установени факти, които на практика не са доказани. Отделно от това съдът неправилно толерира ответната страна, която не е представила ре г. (отчуждителна) преписка № 54/1973 г. Съдът не е приел и заключенията на другите участващи в производството лица - вещото лице, което изрично е заявило в експертизата, че "имотите могат да бъдат възстановени" и че "имотът отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ", както и не е взел под внимание становището на СГП, според което жалбата е основателна и трябва да се уважи. Твърдят, че в случая не може да се говори за каквито и да е осъществени мероприятия, камо ли за "залесяване" и "благоустрояване". Съдът не е съобразил, че съседен имот, който е бил отчужден за същите цели, е възстановен със съдебно решение на СГС, IIIБ АО на собствениците му. По тези съображения молят решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което: 1. да се признае отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-43 от 7.12.2004 г. издаден от Кмета на СО за незаконосъобразен и да бъде отменен; 2. да се признае Заповед № РД-54-39/9.08.2004 г. (отменена в частта отнасяща се до Люба Календерова) за законосъобразна и оставена в сила в отменената й част и 3. да се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът им поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като ВАС да се произнесе с решение по същество, респективно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. От ответника - Кмета на Столична община, чрез надлежно упълномощен процесуален представител са постъпили писмени бележки, които обаче не са подписани, поради което не следва да се коментират. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Освен това същата се явява и недопустима в частта на искането за произнасяне по отношение на заповед № РД-54-39/9.08.2004 г., която не е била предмет на разглеждане пред първата инстанция. Обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазени съдопроизводствени правила. Въз основа на събраните доказателства законосъобразен е изводът на съда за реализиране на мероприятието, за което имотът е бил отчужден и поради това не са налице законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването. Фактът на преотреждане на имота за други нужди - "За озеленяване" и "За комплексно обществено обслужване" не променя тази констатация, тъй като това е извършено с изменение на регулационния план от 1990 г. преди приемане на реституционния закон - ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Обосновано съдът не е възприел становището на вещото лице, според което части от двата имота са свободни от застрояване. В същото заключение на СТЕ е посочено, че отчужденият имот - с нови кадастрални номера 79 и 80 - изцяло попада в терен, в който е било извършено озеленяване и благоустрояване, включващо затревяване, залесяване и асфалтирани алеи. Доводите на касаторите за лошото състояние на имота в случая са ирелевантни. Благоустрояването и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ са елемент от осъщественото комплексно мероприятие, поради което имат характер на застрояване с оглед разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и са пречка площта да се счита за свободна. Изводите на съда като краен резултат за законосъобразност на оспорената заповед са правилни и решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата се отхвърли. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 30.06.2008 г. по адм. дело № 397/2005 г., в производство по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони) във връзка с чл. 33 и сл. от Закона за административното производство (ЗАП), Софийски градски съд, Административно отделение, трети "б" състав отхвърля жалбата на Лиляна Велинова Стоянова и Анета Велинова Симеонова, съдебен адрес гр. София, ул. "Христо Белчев" № 43, ет. 2, адв. Камен Костакиев, срещу Заповед № РД-54-43 от 7.12.2004 г. на Кмета на Столична община. Първоинстанционният съд е установил, че процесният недвижим имот е отчужден като незастроен с регулачна преписка № 54/1973 г. и е представлявал празно дворно място, отредено за спортен терен. Съдът е приел, че това мероприятие не е реализирано, но с факта на отчуждаването този имот е станал държавна собственост, което означава, че държавата е била в правото си да се разпорежда с този имот, в това число да извърши преотреждане за друго мероприятие, след като нуждата от първоначалното е отпаднала. Това е направено преди влизането в сила на ЗВСВНОИ, поради което основателна е преценката на административния орган, основана на извода за реализация на последващото отчуждително мероприятие. Факта, че са налице свободни незастроени площи е без значение при изследване условията за отмяна на отчуждаването в приложимата за случая хипотеза на чл. 2 от реституционния закон. Същата не предвижда възможност за обособяване на парцели от останали незастроени площи след като е реализирано отчуждителното мероприятие - в случая озеленяване и благоустрояване, включващи затревяване, залесяване и асфалтирани алеи, за предназначението на които е извършено преотреждането на отчуждения имот. Това е станало преди влизането в сила на закона, в удължените срокове за неговото прилагане и е безспорен факт. Като краен извод съдът е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за отмяна на отчуждаването - мероприятието, за което е отчужден недвижимия имот е реализирано и засяга имота. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на Лиляна Велинова Стоянова и Анета Велинова Симеонова, чрез адв. Камен Костакиев, срещу отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-43 от 7.12.2004 г. издаден от Кмета на СО, като се иска същия да бъде признат за незаконосъобразен и да бъде отменен. Освен това в петитума под т. 2 се съдържа искане да се признае Заповед № РД-54-39/09.08.2004 г. (отменена в частта отнасяща се до Люба Календерова) за законосъобразна и да бъде оставена в сила в отменената й част. В открито съдебно заседание на 15.06.2005 година пълномощникът на двете жалбоподателки е заявил, че доверителите му не поддържат искането си по точка втора от жалбата и затова моли да се приеме за разглеждане жалбата само срещу отказа от 7.12.2004 г., поради което съдът е приел за предмет искането само по точка първа от жалбата и изобщо не е се е произнесъл по другата заповед. При това положение искането и в касационната жалба по точка 2 за същото се явява процесуално недопустимо. Отделно от това, с тази заповед под № РД-54-39 от 09.08.2004 година Кметът на Столична община не е уважил искането на Люба Николова Календерска, Анка Илиева Русева и Силвия Владимирова Спасова - последните две като наследници на Верка Николова Спасова, за отмяна на отчуждаването на имоти пл. нови кад. № 79 и № 80 в с. Лозен, стара м. "Агина бахча" с мотива, че "не са налице условията на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Отчуждено е празно дворно място за нуждите на СГНС - спортен терен и озеленяване. Мероприятието е реализирано. Няма градоустройствена възможност за възстановяване на собствеността". Тъй като преди връчването на тази заповед (ОТКАЗ) на адресатите й се е установило, че Люба Николова Календерска е починала и то три години преди нейното издаване, с другата заповед, също наречена отказ на искане за отмяна на отчуждаване № РД-54-43 от 7. ХII. 2004 година Кметът на Столична община я е отменил в частта й досежно Люба Николова Календерска, а в останалата част е постановил, че остава в сила. Тоест заповед № РД-54-39/9.08.2004 г. се отнася вече само за наследниците на Верка Николова Спасова - Анка Илиева Русева и Силвия Владимирова Спасова, отказът за отмяна на отчуждаването е само спрямо тях и засяга само техните права, и не касае настоящите жалбоподателки - Лиляна Велинова Стоянова и Анета Велинова Симеонова, поради което е недопустимо и да я обжалват. Техните права и законни интереси са засегнати от ОТКАЗ № РД-54-43/7.ХII.2004 г. на Кмета на Столична община, с който не е уважено искането на Лиляна Велинова Стоянова и Анета Велинова Симеонова като наследници на Люба (Любенка) Николова Календерска за отмяна на отчуждаването на имоти пл. нови кад. № 79 и № 80 в с. Лозен, стара м. "Агина бахча" с мотива, че "не са налице условията на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Отчуждено е празно дворно място за нуждите на СГНС - спортен терен и озеленяване. Мероприятието е реализирано. Няма градоустройствена възможност за възстановяване на собствеността". Както се вижда, съображенията на административния орган са едни и същи и в двете заповеди. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без наличието на отчуждителната регулационна преписка № 54/1973 г. (действително многократно изисквана) става ясно, че е имало отчуждаване на 2046 кв. метра празно дворно място, находящо се в кв. 50 по плана на с. Лозен, м. "Агина бахча", от които 1050 кв. метра собственост на Люба Николова Календерска, чиито наследници са настоящите жалбоподателки и 1000 кв. метра - собственост на Верка Николова Спасова, чиито наследници са Анка Илиева Русева и Силвия Владимирова Спасова - адресати на другата заповед, която не е и не може да бъде предмет на това дело. Обратното твърдение, че няма отчуждаване не е в полза на жалбоподателките, защото неотчужден имот не може да бъде предмет на възстановяване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като по този реституционен закон се отменя отчуждаването само върху отчуждени недвижими имоти. При положение, че имотите не са отчуждени по някой от конкретно посочените нормативни актове, то не може да се претендира отмяна на отчуждаване, тъй като при наличие на условията за това, може да се отмени отчуждаването и да се възстанови собствеността само върху отчужден имот. Отмяната на отчуждаване на неотчужден имот е недопустима поради липсата на предмет на отмяна. Само спрямо отчужден имот може да се извършва преценка дали са налице законово регламентираните предпоставки за отмяна на отчуждаването. Затова, ако имотът е отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред, то собствеността върху него се възстановява съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, но този начин е извън предмета на реституционното производство по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Защитата на такива нарушени права се осъществява по други реституционни закони или по общия исков ред. След като е безспорно, че е бил отчужден незастроен недвижим имот, правилно съдът е квалифицирал случая по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При тази хипотеза, единствената предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, посочени в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в текста териториално - устройствени и благоустройствени нормативни актове и молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останала свободна, незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел, така както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон, при които задължително се извършва проверка дали са налице нормите за лице и повърхност, необходими за парцел по отменения вече ЗТСУ (чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ) или за урегулиран поземлен имот по действащия понастоящем ЗУТ (чл. 19, ал. 1, т. 1). Този реституционен закон не борави също и с понятията "застроена" и "незастроена" част от имота, които се определят съобразно техническите, хигиенните и противопожарните норми по реда на чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ от кмета на общината и са в пряка връзка с решението на общинската служба по земеделие (бившата общинската служба по земеделие и гори или поземлена комисия), която като колективен административен орган по поземлената собственост постановява решение на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти - бивши земеделски земи, които сега по една или друга причина се намират в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии). В конкретния случай от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните имоти попадат в терен, в който е било извършено "озеленяване" и "благоустрояване", включващо затревяване, залесяване и асфалтирани алеи, през западната половина перпендикулярно минава ел. провод високо напрежение 110 kV, като в имот кад. № 79 (който всъщност е бил собственост на наследодателката на жалбоподателките Люба Николова Календерска, а не и имот кад. № 80, който е собственост на Верка Николова Спасова (Вукова)) е изграден и ж. р. стълб от далекопровода, а западно от имотите минава ел. провод 20 kV. Без значение за спора е дали към момента на огледа на вещото лице терена е изоставен, буренясъл и неподдържан. Релевантно е обстоятелството, че е реализирано мероприятие независимо дали по отреждане или преотреждане, след като фактическото строителство е започнало, а и завършено преди влизането на реституционния закон в сила. Ирелевантен е и факта, че в скиците на имотите е отразено, че могат да бъдат възстановени конкретни кв. метри площ, защото по принцип скици по чл. 13 от ППЗСПЗЗ са относими за производство по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а не за производство по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Последното е абревиатура на законите, по които следва да е извършено отчуждаването на имотите, за да могат да се претендират за възстановяване по този ред, а не цитирани законови тестове, които според жалбоподателките не съответстват на действащото в момента законодателство. Съдебни решения по други дела за други имоти на други лица са без значение за разрешаването на настоящия административноправен спор. В контекста на изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Неоснователен се явява и последния довод в касационната жалба на Лиляна Велинова Стоянова и Анета Велинова Симеонова, че съдът не е взел под внимание становището на СГП (Софийска градска прокуратура), според което жалбата им е основателна и трябва да се уважи. По правилата на отменения ЗАП (чл. 41, ал. 1), на отменения ЗВАС (чл. 34) и по чл. 15 и 16 от действащия понастоящем АПК, прокурорът е страна в административния процес наред с останалите страни. Както всяка страна той има правото да извършва процесуални действия, да иска събиране на доказателства, да изразява становища, да обжалва постановените съдебни решения, тоест да подава протест. Даденото в случая становище за основателност на жалбата не обвързва съда и той не е длъжен да се съобрази с него, а следва да реши спора въз основа освен на доводите на страните, а и на събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение, установените по делото обстоятелства и закона. Обжалваното пред ВАС решение на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,