Решение № 220 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1373/2011 г.

Решение № 220 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1373/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по жалба от защитника на подсъдимия М. С. Б. против въззивно решение № 17/22.II.2011 г. по внохд 30/2011 г. на АС-Варна с доводи за нарушение на закона в гражданската част по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата; за нарушение на закона - чл. 52 от ЗЗД като без основание размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е увеличен; поддържа и оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание по съображения, че без мотиви и установени по делото факти въззивният съд е направил извода си за "дори занижено наказание". Частният обвинител и граждански ищец не изразява становище по жалбата, а прокурорът от ВКП поддържа тя да остане без уважение като неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: Подсъдимият М. С. Б. е признат за виновен и осъден по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. I-во и т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК на 6 (шест) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 15.ХII. 2009 г. във Варна, при условията на опасен рецидив направил опит за грабеж на чужди движими вещи - дамска чанта, портмоне, паспорт и сумата 10 лв., всичко на стойност 24,80 лв. от М. А. Т. и грабежът е придружен с причиняване на тежка телесна повреда по чл. 128, ал. 2 от НК, изразяваща се в постоянна слепота с лявото око на Т.; осъден е да заплати на пострадалата 25000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, държавна такса и разноски по наказателното производство в полза на държавата. Доводите на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието са неоснователни, защото в случая липсва очевидното несъответствие между наложеното наказание за извършеното от подс. Б. престъпление. Съобразени са високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, възможността спрямо него да се изпълнят целите на наказанието по чл. 36 от НК. По делото не се установяват никакви основания за повече снизходителност към подсъдимия. И в гражданската част жалбата е неоснователна - наистина увеличаването на присъденото обезщетение в полза на пострадалата от въззивната инстанция е значително, но като цяло то не противоречи на правилото по чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението да се определи по справедливост във всеки конкретен случай. Пострадалата е възрастна и болна жена, която след деянието на подсъдимия е изгубила зрението с лявото око. ВКС констатира, че е присъдена държавна такса в размер на 780 лв., която не съответства на 4% върху уважената част на иска, присъждана от първата инстанция при уважаване на гражданския иск по на силата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Нарушението е отстранимо при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, така че да се осигури възможност за страните да обжалват. По тези съображения ВКС, I-во н. о.