Решение № 2012 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2008 г.

Решение № 2012 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Техноекспортстрой" ЕАД гр. София, представлявано заедно от изпълнителния директор Емил Коцев и председателя на Съвета на директорите Калин Рогачев, чрез пълномощника адв. Янислава Чанкова, против решението от 4.04.2008 г., постановено по адм. д. № 2006/2003 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 750/17.12.2002 г. на ТДД гр. София. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ДРА в обжалваната част, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 524, 74 лв. Ответната страна по касационната жалба - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С решението от 4.04.2008 г. на Софийски градски съд е отменен частично данъчен ревизионен акт № 750/17.12.2002 г. на ТДД гр. София, ДП "Подуяне", потвърден с решение № 761/21.04.2003 г. на РДД гр. София, като е признато право на частичен данъчен кредит на "Техноекспортстрой"ЕАД в размер на 439, 68 лв. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата част. С решение от 10.06.2008 г. съдът е постановил поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 4.04.2008 г., според която в титулната част на решението да се чете "по описа за 2003 г. ", вместо "по описа на 2006 г. " От мотивите на съдебното решение се установява, че жалбата против ДРА № 750/17.12.2002 г. е отхвърлена в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице "Техноекспортстрой"ЕАД по фактури № 782/7.05.02 г., 214/30.05.02 г. и 979/13.08.02 г., с данъчен кредит общо 104, 20 лв. и предмет на доставките - изработка на визитни картички, по фактура № 0110003347/30.05.2002 г. на стойност 1224, 18 лв. и ДДС - 244, 84лв. за доставка на телевизор, както и по фактура № 7503230/1.07.02 г. на стойност 283, 66 лв. и ДДС - 56, 73 лв. Относно първите три фактури, отнасящи се до изработка на визитни картички съдът е приел, че правилно не е признато право на данъчен кредит, поради това че разходите за визитки, макар да не представляват разходи за представителни мероприятия, представляват всъщност разходи с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност и съгласно чл. 8, т. 3, пр. 2 ЗДДС (отм.) не представляват доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. Относно доставката на телевизор по фактура № 0110003347/30.05.2002 г. съдът е приел, че стоката е използвана за представителни мероприятия по смисъла на чл. 63 ППЗДДС - в хипотезата "организиране на делови срещи", поради което на основание чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗДДС правилно с ДРА не е признато право на данъчен кредит. Относно фактурата от м. 07/2002 г. съдът е посочил, че не са опровергани констатациите в ДРА за наличие на нарушения на ЗСч, поради което и в тази част е приел ДРА за законосъобразен. Касационният състав на съда намира следното по така постановеното решение: В частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против ДРА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 782/7.05.02 г., 214/30.05.02 г. и 979/13.08.02 г. за изработка на визитки, решението е неправилно. Правилно съдът е приел, че разходите за визитки не представляват разходи за представителни мероприятия, но неправилно е приел за приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3, предложение второ ЗДДС (отм.). Според тази разпоредба, не е налице доставка на стоки при безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето. В конкретния случай, доставките по трите обсъждани фактури имат за предмет изработка на визитни картички срещу заплащане на определена цена, т. е. изобщо не се касае за безвъзмездно предоставяне. Такова би било самото предоставяне на визитките от дружеството, респективно от негови служители на трети лица, но тези предоставяния не са предмет на конкретното данъчно облагане, съответно и на настоящото производство. Следователно, разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗДДС (отм.), на която се е позовал първоинстанционният съд, не намира приложение в конкретния случай. В ДРА единственото основание, поради което не е признато право на данъчен кредит е това, че визитките са използвани за представителни мероприятия. Както правилно е прието и от първоинстанционния съд, този извод на данъчните органи е неправилен, тъй като не съответства на понятието за представителни мероприятия по чл. 63 ППЗДДС (отм.). Поради това и след като не се спори по изпълнението на останалите изисквания по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), следва да се приеме, че за тези доставки ревизираното лице има право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до различни изводи съдът е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което да бъде отменен ДРА в съответната част. Решението е правилно в частта, с което съдът е отхвърлил жалбата против ДРА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 244,84 лв. за доставката на телевизор по фактура № 0110003347/30.05.2002 г. Правилно в тази част съдът е приел, че използването на въпросния телевизор е за представителни мероприятия по смисъла на чл. 63 ППЗДДС (отм.), в хипотезата организиране на делови срещи. Според твърденията на самото ревизираното лице, изразени в докладна записка от Кирил Георгиев Димитров на длъжност домакин в дружеството, телевизорът е монтиран и се намира в заседателната зала на дружеството и се експлоатира за демонстрации на филмови материали, които се провеждат пред потенциални клиенти на предприятието, както и за обучение на служители. Следва да се отбележи, че по естеството си тази докладна записка съдържа само твърдение относно изгодни за дружеството обстоятелства, които не са подкрепени с други доказателства, поради което не са доказани по надлежния ред. Но дори и да се приеме, че това твърдение съответства на обективната действителност, то обосновава приложението на чл. 63 ППЗДДС (отм.) и на основание чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) не е налице право на данъчен кредит, както правилно е приел първоинстанционният съд. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против ДРА относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 7503230/1.07.02 г. на стойност 283, 66 лв. и ДДС - 56, 73 лв. В мотивите на решението фактурата не е посочена като номер и стойност, а са изложени само общи мотиви за фактурите от м. 07/2002 г., но при съпоставката на направените констатации в ДРА и пълния текст на мотивите на съдебното решение, включително постановения диспозитив, се установява, че става въпрос именно за тази фактура. От констатациите в ДРА е видно, че това е единствената фактура, по която правото на данъчен кредит не е признато, поради това че не съответства на изискванията на чл. 7 ЗСч - няма адрес и МОЛ. За всички останали фактури, по които с ДРА не е признато право на данъчен кредит за м. 07/2002 г., със съдебното решение е признато право на частичен данъчен кредит, според мотивите и диспозитива на това решение. Както се посочи, единственото основание, поради което не е признато правото на данъчен кредит по фактура № 7503230/1.07.02 г. е това, че няма адрес и МОЛ. Фактурата не е представена по делото, което е по вина на данъчната администрация, тъй като с няколко поредни разпореждания съдът е задължил същата да представи цялата данъчна преписка, а в молба от юрисконсулта на РДД гр. София, подадена на 7.09.2005 г., се твърди, че е представена цялата данъчна преписка. След като фактурата не е представена по делото, въпреки указанията на съда, то не може да бъде направена визуална проверка относно съответствието на фактурата с изискванията за нейното съдържание по чл. 7, ал. 1 ЗСч. Констатацията в ДРА за това че фактурата няма посочените реквизити е необоснована, поради което тази констатация не се ползва с презумпцията за вярност по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). Установената презумпция се прилага само когато констатациите са основани на доказателства, събрани при ревизията. Отделно от изложеното следва да се посочи че в постоянната практика на ВАС след ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС се приема, че липсата на адрес и МОЛ в данъчната фактура не представлява самостоятелно и достатъчно основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит на получателя по тази фактура, ако са изпълнени останалите изисквания за закона. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в случая неправилно е отказано право на данъчен кредит по процесната фактура, решението като неправилно в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ДРА в съответната част. По делото не са претендирани разноски, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,