Решение № 15850 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2016 г.

Решение № 15850 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу решение № 4624/1.07.2016 г., постановено по адм. дело № 7241/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП", представлявано от управителя И. М. Н., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя, по жалба на ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП", представлявано от управителя И. М. Н., изпълнител по договор № 22-1363/2014 г. за оказване на СИМП, писмена покана № 29-05-29/23.06.2014 г. на директора на СЗОК, за възстановяване на неоснователно получени суми, общо в размер на 1946,08 лева (хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и осем стотинки). При постановяване на първоинстанционния съдебен акт, решаващият съд приема, че въпреки отразената в процесната покана правна регламентация, неправилно е преценено от административния орган, че изпълнителят на болнична помощ - ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП", за третото тримесечие на 2013 г. е допуснал превишение над допустимата сума, съгласно чл. 38 от договора стойност на МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4), назначени извън определените стойности, заедно с разрешените надвишения в размер на 1946,08 лева (хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и 0,08 стотинки). Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд намира, че при липса на констатирани нарушения по чл. 37 и чл. 38, ал. 4 и ал. 5 от индивидуалния договор № 22-1363/2012 г. не е налице основанието за възстановяване на недължимо изплатени суми по договор, съгласно чл. 40 от същия и чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. град (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изяснявяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предвид горното, решаващият съд правилно установява, че определената стойност на МДД с протокол, назначени с направление бл. МЗ-НЗОК № 4 за трето тримесечие на 2013 г. са 1634,00 лв. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на медико-диагностичните дейности (МДД), назначени с направление (бл. МЗ-НЗОК № 4) за третото тримесечие на 2013 г., от ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" е 1753.90 лева. Сумата, с която може да бъде надвишена стойността по т. 1, в съответствие с правилото на чл. 38 от договор от 2012 г. за оказване на извънболнична медицинска помощ е: стойност бл. М3- НЗОК № 4 /стойност/ тип 1, 2, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 - 10% от изпълнени и заплатени 163.40 лв.; стойност бл. М3-НЗОК № 4 /стойност/ тип 1, 2, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 - 15% от изпълнени и заплатени 245.10 лв. С оглед установените данни, обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, съобразно който като се извади сумата от 245,10 лева от 1753,90 лева се получава сума от 1508,80, т.е. сума, която е по-ниска от определената стойност на МДД, бл. МЗ - НЗОК № 4 от 1634,00 лева. Т.е., при така определените от вещото лице стойности на изпълнени и доказано заплатени дейности по направления от ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" за третото тримесечие на 2013 г. над допустимата сума, съгласно чл. 38 от договора стойност на МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ липсва превишение на определената стойност на МДД, съгласно договор с НЗОК. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приема, че оспорената писмена покана е издадена при липсата на материалноправните предпоставки, пораждащи отговорността на изпълнителя на СИМП за възстановяване на изразходваните от НЗОК средства над финансовия лимит. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,