Решение № 12780 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4882/2017 г.
ВАСII отделение25.10.2017 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2510/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1167/2015 г. на Административен съд - В.. ОСЪЖДА С. В. К. от гр. В., да заплати на Н. С. Д. от гр. В., сумата от 500 (петстотин) лв. разноски по делото. ПРЕКРАТЯВА касационното производство по отношение на Е. Г. В. и Г. Й. В.. Решението, в прекратителната му част с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС, в 7-дневен срок от съобщението до Вълеви, а в останалата му част решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12780 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4882/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на С. В. К. от гр. В., против решение № 2510/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1167/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-1433/19.02.2015 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър град В., с одобрено изменение на Кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) гр. В., (одобрен със заповед от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК), за имот в СО "Балъм дере", с идентификатор 10135.4503.353 и площ от 1423 кв. м., отразен в собственост на наследниците на Н. А. Д., след промяната записан в собственост на наследниците на С. Н. Д. - по силата на решение № 1413/11.10.2006 г. на ОСЗГ - В., издадено въз основа на решение № 1932/25.07.2006 г. по гр. дело № 720/2006 г. на РС - В. С оплаквания, че неоснователно не са взети предвид възраженията на жалбоподателя, че в процеса са представени неверни данни и са прикрити умишлено относими факти, се иска отмяна на съдебния акт, с присъждане на разноските по делото. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Началник на СГКК - гр. В., не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Ответните страни - Н. С. Д. и Н. Т. Н., не се явяват и не се представляват. Жалбата се оспорва от пълномощника им, адв. Н. Й., с депозирана молба от 25.09.2017 г., с която се прави искане за даване ход на делото и се взема становище по съществото на спора, като се поддържа представения отговор и се претендират направените по делото разноски, в размера, доказан с предствените с него доказателства. Ответните страни - П. С. М., Н. А. А., А. Н. Н., К. В. К., А. Г. С., Н. И. С. и С. И. Т., редовно призовани при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК, не се явяват и не се представляват. Касационната жалба се оспорва в писмени отговори на С. Т. и Н. С.. Представителят на Върховната административна прокуратура подробно обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна за производството страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови решението си в горепосочения смисъл, АС-В. е изложил подробни съображения за наличие на основание по § 4к, ал. 8, т. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, (специална процедура по отношение на нормите на ЗКИР), за изменение на П. на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен със заповед № РД-1-7706/22.12.2003 г. на ОУ - В., (интегриран в КККР на гр. В.), поради установени грешки и непълноти в Помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ. Същите се изразяват в записване на собствеността за имот № 20 стар - по помощния план, (идентичен с част от НИ 353 по ПНИ и с ПИ 10135.4503.353 по КККР), на наследници на Н. А. Д., без да е посочено решение на ПК, което да съставлява основание за извършване на вписването, както и след постановяването на решение № 1932/25.07.2006 г. по гр. дело № 720/2006 г. на РС - В., влязло в сила на 23.08.2006 г., с което, в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е признато за установено по отношение на ОСЗГ - В., че наследниците на С. Н. Д. имат право да възстановят правото си на собственост върху процесния имот, придобит от наследодателя им по давност в периода 1935-1958 г. Съдът отчитайки, че наследниците на Н. А. Джеров са записани като собственици на имота без документ за собственост и в процеса не се доказали такава, а в същото време заявителят на изменението на КР - Н. С. Д., е представил решение на ОСЗГ, издадено след цитираното, влязло в сила решение на РС-В., е направил извода, че с оспорваната заповед за изменение на КР, административният орган е спазил закона и не са налице основания за отмяна на административния акт. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Изцяло се споделят и не следва да бъдат преповтаряни, изложените от решаващия съд изводи за законосъобразност на процесната заповед, изведени след детайлно проведен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на относимите по спора правни норми. Обосновано съдът е приел за доказано, че в КРНИ за процесния имот са били вписани като собственици наследници на Н. А. Д. без да притежават документи за придобито или възстановено право на собственост и в този смисъл е налице допусната грешка, като се съобрази в същото време, че за този имот се легитимират като собственици наследниците на С. Н. Д., въз основа на решение на ОСЗГ - В., с оглед на влязло в сила съдебно решение на ВРС, което следва да се отрази в КРНИ. Съобразени са чл. 41, ал. 6 и чл. 53, ал. 2 ЗКИР, както и обстоятелството, че нито пред административния орган, нито пред съда, жалбоподателят не е представил доказателства, за правото си на собственост в/у процесния имот, не е представил документи относно правото на собственост въз основа на което е било отразеното в КРНИ, преди издаване на оспорената заповед, не се представят такива и с касационната жалба. С основание в съдебния акт е отбелязано, че в административното производство не могат да бъдат решавани спорове за право на собственост м/у наследниците на Н. Д. и С. Д., нито са налице условията за записване като собственици на данните на всички лица в КР, след като първата група наследници не са установили правата си на собственост, за разлика от вторите. Основателно в тази връзка, не са взети предвид възраженията на жалбоподателя относно твърденията му за неправомерни действия в проведените административно и съдебно производства, които не могат да бъдат проверявани в хода на настоящото административно производство. Наведени и в касационната жалба, те не следва да се обсъждат. В случая е правилен извода, че с издаването на заповедта, са спазени целите на закона, с оглед на правното значение на отразяванията в КРНИ и основните принципи на законност и истинност - да бъдат отразени действителните права по отношение на имота, в съответствие с представените документи, удостоверяващи правото на собственост. Затова съдебният контрол за законосъобразност на акта, изразен в касираното решение, е проведен цялостно и задълбочено и не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. При този изход на процеса, на ответната по касационната жалба страна - Н. С. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лв., своевременно претендирани с представения по делото отговор на касационната жалба и доказани като заплатени с договор за правна помощ № 21/01.02.2017 г., с адв. Йотова. Като ответни страни в касационното производство без основание са конституирани лицата Е. Г. В. и Г. Й. В., които с процесното решение са заличени като заинтересовани страни и по отношение на които производството по адм. дело № 1167/2015 г. на АС-В. е било прекратено. Липсват данни решението, с характер на определение, в прекратителната му част, да е било оспорено от Вълеви. По постъпилата и съобщена им касационна жалба, Е. Г. В. е упълномощила за защита пред ВАС адв. Дюлгеров, представил по делото отговор по касационната жалба и претендиращ разноски по приложен договор за правна помощ, в размер на 600 лв. С оглед това, по отношение на Е. В. и Г. В. производството следва да бъде прекратено, а разноските - да бъдат понесени от страната, така, както ги е направила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 53 ЗКИР
- чл. 221, ал. 2
- чл. 4