Решение № 11626 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2019 г.

Решение № 11626 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Лалева от [населено място] против решение № 757/17.04.2019 г., постановено по адм. д. № 232/2018 г. на Административен съд-Бургас. По подробно изложени в жалбата оплаквания за нарушения на материалния закон при постановяване на съдебния акт се иска отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответната страна –заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС-Бургас отхвърля жалбата на Т. Лалева против уведомително писмо с изх. № 01-6500/7505 от 30.11.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в предвидената писмена форма, изложени са фактически и правни основания, от които се установява, че след извършените административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените /референтните парцели по мярка 214 "АЕП" с тези, които са заявени по направлението през кампания 2016 г. в ИСАК, е констатирано припокриване на площта от пресичане в размер на 88. 80 %., с което органът приема, че са нарушени разпоредбите на чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11/06.04.2009 г.) Като правно основание за издаване на акта са посочени разпоредбите на чл. 63, т. 1, вр. с чл. 77, т. 4, б. "в"от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, както и основанието по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. След изслушване на заключенията по допуснатата по делото инженерно-техническа експертиза, които съдът кредитира като компетентно дадени и ги обсъжда в решението, постановява обжалвания правен резултат като отхвърля оспорването на Лалева срещу уведомителното писмо с мотиви, че е законосъобразен административен акт, съобразен с целта на закона. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Решаващият съд обсъжда всички събрани по делото доказателства, включително заключението на съдебната експертиза, от които установява фактическата обстановка по делото. Приема, че Т. Лалева е земеделски производител, който през 2013 г. е одобрен за участие по мярка 214 ’’Агроекологични плащания’’ от ПРСР 2007-2013 по направление ’’Биологично растениевъдство". Прието е също така, че Лалева подава в срок заявление за по-малко площи за кампанията 2016 г. По повод това заявление се развива административното производство пред ДФЗ, което приключва с оспореното пред АС-Бургас уведомително писмо. Основният спорен въпрос по делото е относно обстоятелството дали намалението на заявените за подпомагане площи е в рамките на допустимото изключение по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.). По принцип съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агробиологичното задължение, но по изключение, предвидено в ал. 2 на същата разпоредба, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В разглеждания казус констатациите в оспореното писмо, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие е 88, 80 %, тоест не достига изискуемите 90% са потвърдени и от инженерно-техническата експертиза. Според вещото лице жалбоподателката заявява процесния парцел 30853-244-5-9 за подпомагане през 2013 г. с площ от 2, 41 ха. Той представлява орехова градина и е с площ 2, 245 ха, а заявената и референтна площ е 2, 41 ха. При заявяването му през кампания 2014 г. припокриването е 100%, а през 2015 г. – 99, 59%. През 2016 г. жалбоподателката заявява за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" същия парцел, но вече само по границите на правното си основание, т. е. по границите на площите, за които има представени документи за собственост или сключени договори за наем/аренда – 2, 14 ха. Вещото лице посочва, че през 2016 г. Лалева представя документи за правно основание - Договор за аренда на земеделски земи № 245, том II, вх. per. № 1362, съгласно който тя в действителност има правно основание да бъде изчертан и заявен целия парцел с кадастрален № 30853-0052-53 с площ 2, 245 ха, (първоначално одобрената площ), но заявява за подпомагане само 2, 14 ха, като предположението, посочено в заключението е, че причината за изключването на тази площ е липсата на орехови дървета, макар и част от БЗС. На база на това вещото лице потвърждава констатациите в уведомителното писмо относно процента на намалената площ. Административният съд се позовава на заключението, което кореспондира с фактическите установявания от административния орган и постановява решението, без да отчете, че административният орган не излага съображения по съществени въпроси, относими към приложението на наложената административна санкция на земеделския производител. На първо място не е изяснено в административния акт дали законодателната промяна от 01.01.2015 г. на чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП и въведеното изискване към кандидатите за плащане по Схемата за единно плащане на площ, и коректното подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. от Т. Лалева в тази връзка, с което се достига до намаляване на площта, представлява неправомерно поведение на земеделския производител, което да обуслови най-тежката санкция. В тази връзка не се споделят разсъжденията в първоинстанционното съдебно решение относно нормативното изискване, въведено след поемането на агроекологичния ангажимент при едни параметри на заявената площ, които са допустими и одобрени от административния орган и промените, които налага чл. 41, ал. 1 след 2015 г. във фактическата обстановка, които водят до негативни за земеделския производител последици. Следва да се отбележи, че по делото няма данни за промяна на първоначално заявената площ за извършване на агроекологични дейности, освен наложената редукция с оглед нормативната промяна. На следващо място, налагането на административните санкции на земеделските производители е обвързано с прилагането на европейското законодателство в тази материя. Както е посочено и в уведомителното писмо, правното основание, на което се позовава административният орган, за да произнесе оспореното писмо за отказ от финансиране и прекратяване на агроекологичния ангажимент е разпоредбата на чл. 63, § 1 във връзка с чл. 77, § 4, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11. Разпоредбата на чл. 63, § 1 от Регламента гласи: 1. Ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. При неспазване на критериите за недопустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по член 67, параграф 2, налагането на административните санкции по чл. 63, § 2 от цитирания Регламент става при условията на чл. 77. Преди да бъдат наложени санкциите обаче следва да бъде направена преценка дали е налице една или повече предпоставки, посочени в § 2 на чл. 77 от Регламента, които изключват налагане на административни санкции. В уведомителното писмо липсват мотиви по посочените въпроси свързани със субективното отношение на Т. Лалева към задълженията по спазване на поетия агроекологичен ангажимент от една страна и приложимостта на чл. 77, § 2 от цитирания Регламент, преди налагане на най-тежката административна санкция. Такава преценка е задължителна при посочената обвързаност на административните санкции с европейското законодателство, което има предимство пред националните правни норми, а в конкретния случай нормите на Регламента са посочени като правно основание за постановения отказ от финансиране. Липсата на мотиви представлява нарушение, което е самостоятелно основание за отмяната на акта, тъй като опорочава формата, в която следва да бъде издаден- чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Като разсъждава в обратна насока административният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора като бъде отменено уведомителното писмо и административната преписка –върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по прилагането на закона, дадени в настоящото решение. Предвид изхода на спора на Т. Лалева следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 2389 лв. за двете инстанции, представляващи възнаграждение за един адвокат, внесени държавни такси и разноски за съдебни експертизи, платими от ДФЗ. Воден от горното, ВАС, пето отделение