Решение № 6859 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р М. Д. И. срещу Решение 317/23.06.2023 г., постановено по адм. дело 1030/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение РС-68-22-034/18.05.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), в частта, с която е установен на основание чл. 74, във връзка с чл. 171 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ, отм.) и чл. 81, ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ конфликт на интереси, в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение [заличен текст] ЕООД, като заемащ висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.46 ЗПКОНПИ, за това, че е сключил Граждански договор 6/09.10.2021 г. и Граждански договор 1/13.01.2022 г., в частен интерес на свързано с него лице, по смисъла на пар.1, т.15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ нарушение по чл.58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ, и му е наложена глоба в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева) за осъществен конфликт на интереси по чл.52 ЗПКОНПИ, както и на основание чл. 81, ал.1 ЗПКОНПИ е отнета сумата от 375,83 лв., представляваща нетно дневно възнаграждение за 09.10.2021 г. и за 13.01.2022 г. датите, на които е осъществено нарушението по чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Поддържат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи в жалбата и в писмени бележки касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт на КПКОНПИ или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Плевен. Ответникът по жалбата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с ново наименование Комисия за противодействие на корупцията, въз основа на приетия и влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията (Oбн., ДВ, бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г., изм. и доп., бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Георгиева, оспорва основателността на касационната жалба. Твърди, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с нормативно регламентираната цел на ЗПКОНПИ. Излага съображения, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Релевира доводи за наличието на частен интерес. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства, и е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи, прилагайки действащите материалноправни норми на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение РС-68-22-034/18.05.2022 г. на КПКОНПИ, в частта, с която на основание чл. 74, във връзка с чл. 171 ЗПКОНПИ и чл. 81, ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ е установен конфликт на интереси по отношение на д-р М. Д. И., в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) [заличен текст] ЕООД, като заемащ висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.46 ЗПКОНПИ, за това, че сключил Граждански договор 6/09.10.2021 г. и Граждански договор 1/13.01.2022 г., в частен интерес на свързано с него лице, по смисъла на пар.1, т.15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ нарушение по чл.58, изр. второ, предложение първо ЗПКОНПИ, наложена му е глоба в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева) за осъществен конфликт на интереси по чл.52 ЗПКОНПИ, както и на основание чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ е отнета в полза на общината сума в размер 375, 83 лева (триста седемдесет и пет лева и 83 ст.), представляваща нетно дневно възнаграждение за 09.10.2021 г. и за 13.01.2022 г. датите, на които е осъществено нарушението по чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. От органа е посочено, че от упражнените от д-р М. Д. И. правомощия по служба в нарушение на чл. 58, изр. второ, преложение първо от ЗПКОНПИ е реализирана от една страна нематериална облага по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ за свързаното с него лице и негов първи братовчед П. С. П., изразяваща се в помощ, във възможност за получаване на работа, което от своя страна води до възможността за реализиране и на материална облага за свързаното лице, изразяваща се в получаване на уговореното възнаграждение за възложената му по гражданските договори работа. Първоинстанционният съд намира, че актът е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 АПК. От първоинстанционния съд е прието, че в конкретния случай облагата е материална и е реализирана. Обоснован е извод, че с подписването от д-р М. Д. И. на платежни нареждания, с които е изплатил в полза на П. С. П., свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ, сума в размер на 1200 лв. месечно по Граждански договор 6/21г. и сума в размер на 600 лв. по Граждански договор 1/22г., ежемесечно, в качеството му на изпълняващ длъжността управител на МБАЛ [заличен текст] е участвал в издаването на акт в частен интерес на свързаното с него лице, с което е нарушил забраната, въведена с чл. 58, изр. първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ настоящият касационен състав съобразява, че е настъпила промяна в нормативната уредба, предвид влизането в сила нов Закон за противодействие на корупцията (ЗПК, обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ, загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), включително относимите към настоящия правен спор разпоредби на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.). Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, т. е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по - ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Според определението на понятието облага, същата може да бъде материална или нематериална, като съответната й проявна форма е относима към съставомерността на конкретното нарушение. В обжалвания административен акт е приета за реализирана нематериална облага, по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ за свързано с оспорващия лице и негов първи братовчед П. С. П., изразяваща се в помощ, във възможност за получаване на работа, което от своя страна води до възможността за реализиране и на материална облага за свързаното лице, изразяваща се в получаване на уговореното възнаграждение за възложената му по гражданските договори работа. В противовес на горното, в първоинстанционното решение е прието наличие на материална облага, която е реализирана. С разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ (отм.) са въведени осем конкретни забрани по отношение на лице, заемащо висша публична длъжност, нарушаването на които води до конфликт на интереси, като следва: да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Разпоредбата на чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ, от своя страна, установява две алтернативни хипотези на конфликт на интереси: предложение първо - сключване договори в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията по служба; предложение второ - извършване на други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията по служба. Видно от решението на КПКОНПИ в хода на производството са установени факти и обстоятелства и е формиран правен извод за наличие на нарушение, попадащо в хипотезата на чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Първоинстанционционният съд приема за установено нарушение, различно от констатираното от органа. В решението на КПКОНПИ липсват констатации и изводи относно участието на д-р М. Д. И. в издаването на актове, с които е изплатил в полза на П. С. П., свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ, сума в размер на 1200 лв. месечно по Граждански договор 6/21г. и сума в размер на 600 лв. по Граждански договор 1/22г., ежемесечно, в качеството му на изпълняващ длъжността управител на МБАЛ [заличен текст] , с което е участвал в издаването на акт в частен интерес на свързаното с него лице, с което е нарушил забраната, въведена с чл. 58, изр. първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ. Първоинстанционният съд е преквалифицирал нарушението, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, подменяйки основанието, на база на което е установен конфликтът на интереси. Горното се е отразило и на правилното приложение на материалния закон по отношение на съставомерността на вмененото нарушение по чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Първоинстанционният съд е дописал мотивите на органа като е приел наличието на различна фактическа обстановка и е дал различна правна квалификация по отношение на установеното нарушение, с което е накърнено правото на защита на лицето. Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство, съгласно чл. 220 АПК, с оглед изясняването на всички посочени обстоятелства, се налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Плевен. При новото разглеждане, първоинстанционният съд следва да се произнесе по законосъобразността на вмененото на жалбоподателя нарушение, обусловило наличието на конфликт на интереси по чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. По делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора и подведени под съответните относими материалноправни норми за изясняване на основните спорни въпроси, вкл. и след обсъждане на всички възражения на страните в процеса. Съгласно чл. 172а, ал.2 АПК, съдът следва да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като обоснове решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,