Решение № 263 от 25.06.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 225/2009 г.

Решение № 263 от 25.06.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 225/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия А. М. М. против решение № 557/27.01.2009 г. по въззивно н.о.х.д. № 1004/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, II състав. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение. Правят се алтернативни искания - за отмяна и признаване на подсъдимия за невинен или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения, които да са основания за отмяна на въззивното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно н.о.х.д. № 1004/2008 г. (второ след постановяване на решение № 54/15.02.2008 г. по въззивно н.о.х.д. № 1307/2007 г., с което на процесуално основание е отменена присъда № 255/26.09.2007 г. по н.о.х.д. № 869/2006 г. на Благоевградския окръжен съд) потвърдил изцяло присъда № 161/30.06.2008 г. по н.о.х.д. № 147/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с която признал подсъдимите В. С. Б. и А. М. М.з а виновни в това, че на 29.06.2003 г. в гр. Б. в съучастие като съизвършители, а за М. и при условията на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи - 10 лева, от владението на св. Ц с намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за това сила. На основание чл. 198, ал. 1, пр.1 за Б. и чл. 199, ал. 1, т. 4 за М., вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ги осъдил на лишаване от свобода съответно - Б. на една година, а М. - на 2 години. Признал ги за невинни и ги оправдал по обвинението за разликата до 20 лева. Приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК като наложил едно общо наказание, най-тежкото, от определените - на Б. по това дело и с влезлите в сила съдебни актове по н.о.х.д. № 204/2005 г. и н.о.х.д. № 383/2005 г. - 1 г. лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, а на М. по това и с влезлите в сила съдебни актове по н.о.х.д. № № 716/2003 г., 1789/2004 г., 784/2003 г. и 200/2004 г. - лишаване от свобода за срок от 2 години, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл. 25, ал. 2 за двамата подсъдими, чл. 59, ал. 1 НК за подсъдимия М за размера на дължимите разноски. Въззивният съд е възприел изцяло установената фактическа обстановка, за която приел, че е основана на събраните по предвидения процесуален ред и оценени с оглед действителния смисъл доказателствени материали, съдържащи обстоятелства от относимите към предмета на доказване. Отговорил на всички възражения, поддържани във въззивната жалба и допълнението към нея, на защитника на подсъдимия М по начин и със съдържание, предвидени в чл. 339, ал. 2 НПК. Не е вярно твърдението в касационната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с утвърждаване на първоинстанционниясъдебен акт, въпреки наличието на основания от предвидените в чл. 348, ал. 2 НПК за отмяна, каквито са поддържани и пред въззивната инстанция. Правилно и в съответствие със съдържанието на показанията на свидетелката Ц изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК въззивният съд е направил извод, че за относимите обстоятелства следва да бъдат приети, защото са достоверни. Доколкото е имало противоречия по установената причина - продължителен период между извършване на престъплението и провежданите разпити, съдът ги е отстранил като е изложил съображения защо и в коя част ги приема за несъответстващи на установените с останалите доказателства, съдържащи данни за същите обстоятелства. Свидетелката по убедителен начин е възпроизвела поведението на двамата подсъдими - от влизането им в заведението до момента на извършване на посегателството по отношение на имуществото и личността й, подробно е описала и индивидуализирала всеки един от тях като е очертала физическите им данни и облеклото, което е дало възможност в кратко време да бъдат издирени и задържани. Неоснователно е възражението, че авторството не е доказано, защото не е извършено разпознаване. Няма нарушение на чл. 143 НПК, съгласно която разпоредба това процесуално следствено действие е предвидено като възможност, когато по преценка на съответния орган това е необходимо, какъвто не е настоящият случай. В съдебните заседания, които са провеждани в присъствието на двамата подсъдими, свидетелката без съмнение и колебание ги е посочила като извършители и е конкретизирала поведението на всеки един от тях. Нейните показания в този смисъл са потвърдени и от св. И, пред когото е дала подробно описание веднага след деянието и което съответства на действителния вид на двамата подсъдими. Не е вярно твърдението, че съдът е пренебрегнал противоречивите показания относно размера на имуществото. Установено е, че св. М на магазина, първоначално е депозирал показания, в които се съдържат данни за отнемането на сумата от 200 лева, но мотивирано при последващите разпити е обяснил противоречието, което е допуснал като впоследствие е посочил за действителен размер на вредата 10 до 20 лева, което е обяснил с взети от него преди деянието пари от касата, което обстоятелство първоначално е забравил. Съдът е отчел както наличието на противоречие, така и причината, поради която приема достоверни и благоприятни за двамата подсъдими показанията, съдържащи данни за предмет на престъплението минималната посочена от свидетеля сума 10 лева. Изложил е съображения, които и настоящият състав споделя, основани на вярната и правилна оценка на доказателствения материал за това обстоятелство. По тези съображения като е отстранил противоречията по предвидения процесуален ред в показанията на свидетеля съдът по същество правилно ги е възприел като достоверни. Относно възраженията, че показанията на Ц. за това обстоятелство поради липса на конкретизация на действително отнетата сума са недостоверни и настоящият състав намира, че отказа да се възприеме за основателен е мотивиран в съответствие с установеното, че тя е само продавачка в магазина, че е било в началото на работната й смяна и че установяването на факта за наличието на пари в касата потвърждава показанията на свидетеля М от една с., а от друга опровергава позицията на подсъдимите за невъзможност да извършат престъплението. Очевидно противоречивите обяснения на подсъдимите в различните стадии на процеса - съдържащи признаване на обвинението или отказ да са извършители, правилно са възприети като позиция на защита в подкрепа на искането да бъдат оневинени. Съпоставянето с останалия доказателствен материал, анализирането и правилната оценка са довели до единствения верен извод, че са автори на престъплението, за което са привлечени да отговарят и затова решението да бъдат признати за виновни и осъдени е в съответствие с изискването по чл. 14 НПК - да е взето по вътрешно убеждение и съобразно закона. Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал нарушения, които да имат характер на касационни основания от предвидените в чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение