Решение № 234 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2019 г.

Решение № 234 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Поморие, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ю. Бошнаков, срещу решение № 334 от 25 февруари 2019 година, постановено по адм. дело № 3012/2018 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед № РД-16-924/09 октомври 2018 година и община Поморие е осъдена да заплати на Д. Панталеева сума в размер на 1610. 00 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Д. Панталеева в писмен отговор на касационната жалба, в постъпило писмено становище и в съдебно заседание излага съображение за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Д. Панталеева срещу заповед № РД-16-924/09 октомври 2018 година на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 225a, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Преустройство на втори жилищен етаж чрез изграждане допълнително на бани с тоалетни", находящ се в УПИ Х, кв. 58 по плана на [населено място]. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е неправилно. При напълно изяснена и правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че в случая извършеното може да се определи като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и за него не е необходимо издаване на разрешение за строеж. От данните по делото безспорно е установено, че в периода 2012-2013 година Д. Панталеева е извършила преустройство на втория етаж на жилищна сграда чрез изграждането на още два броя самостоятелни санитарни възли, находящи се в коридора и на входа на кухненския бокс в жилището. Те са извършени чрез използването на съществуващите стени и изграждането на по три нови стени за всяко от двете помещенията за да могат те да се обособят като самостоятелни. В новоизградените стени са направени отвори за врати и са монтирани такива от алуминиева дограма, стените и пода са облицовани с фаянсови плочки. Първото от двете новообособени помещения се използва за баня с тоалетна, а второто като перално помещение. За двуетажната жилищна сграда има издадено разрешение за строеж № 85 от 30 декември 1987 година на името на Д. Иванова и П. Николова, съгласно одобрен проект на Общ. НС – Поморие от същата дата. В тях изграждането на подобни помещения не е предвидено, а за осъщественото строителство не е издавано разрешение за строеж, за което не се спори между страните. Установено е също така, че към момента на проверката строежът е напълно завършен и се ползва по предназначение. При тези данни незаконосъобразно съдът е приел, че извършеното не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а следва да се определи като текущ ремонт, за който не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Законодателят е дефинирал понятието "текущ ремонт" в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ като подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Процесното изграждане на две нови помещения не може да бъде квалифицирано като "текущ ремонт" на жилищния етаж, собственост на Д. Панталеева. Налице е промяна в предназначението и разположението на помещенията, обособени са две изцяло нови санитарни помещения чрез изграждането на стени и отвори за врати в тях, извършено е зазиждане на съществуващите отвори в стените, както и са извършени нови водопроводни свръзки, независимо, че по твърдение на Панталеева, те попадат изцяло в нейния собствен имот. Видно от заключението на вещото лице от конструктивна гледна точка след извършването на преустройството е налице промяна в експлоатационните натоварванията на помещенията, които сградата е годна да понесе. Установено е още по данни на жалбоподателката, че между двата етажа на жилищната сграда и разположената на калкан с нея съседна сграда са налице периодични течове, които безспорно влияят и засягат конструкцията на сградата. Всичко изброено води до извод, че в случая извършеното преустройство не попада в дефиницията за "текущ ремонт", както неправилно е приел първоинстанционният съд, тъй като се касае за вътрешно преустройство, засягащо конструкцията на сградата, извършени са нови зидове с направа на отвори в тях и е променено предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. В случая, предвид времето на извършване на строежа, не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. С оглед горното оспореното съдебно решение, с което е отменена заповедта на кмета на община Поморие като валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон ще следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което жалбата на Д. Панталеева срещу заповед № РД-16-924/09 октомври 2018 година на кмета на община Поморие да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на касатора ще следва да бъдат присъдени направените в хода на производството разноски в общ размер на 670. 00 (шестстотин и седемдесет) лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат 600. 00 лева и 70. 00 лева за внесена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,