Решение № 828 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11770/2011 г.

Решение № 828 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11770/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Иванка Петрова Петрова - Цекова против решение № 3664 от 21.07.2011 г. по адм. дело № 3358/2011 г. на Административен съд - София град. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - председателят на Националното бюро за правна помощ, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Иванка Петрова Петрова - Цекова срещу решение № 08-06 57-1/08.04.2011 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на основание чл. 41, ал. 1 от Закона за правната помощ и Директива 2003/8 относно подобряване на достъпа до правосъдие при трансгранични граждански и търговски спорове и чл. 44, ал. 6 ЗПП е отказал да й предостави правна помощ по реда на глава осма от Закона за правна помощ във връзка със защита на авторските права върху нейни и на баща й произведения на изкуството, откраднати по твърдения на жалбоподателката от наследствения й апартамент в гр. София. Решението на административния орган е мотивирано с обстоятелството, че се касае за инкриминирано деяние, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПП наказателните дела са извън приложното поле на Глава осма от с. з. Съдът е приел, че жалбоподателката Иванка Цекова, постоянно пребиваваща в Р Франция е гражданин на държава - членка на Европейския съюз и в това качество има право да иска правна помощ по реда на Закона за правната помощ. Посочил е, че производството е започнало по молба на жалбоподателката вх. № 08-06-57/09.12.2010 г. до председателя на Националното бюро за правна помощ, в която иска да й бъде определен адвокат - повереник за възбуждане на наказателно производство срещу сестра й Красимира Петрова Петрова с доводи, че е лишена от същата от достъп до наследственото жилище в гр. София и е обсебила и продава картини и вещи, принадлежали на баща им Петър Петров и нейни собствени. При така заявеното основание за предоставяне на правна помощ съдът е счел, че правилно административният орган е постановил оспорения отказ по съображения, че не са налице материално правните предпоставки по чл. 41 и сл. от ЗПП. Изтъкнал е, че за жалбоподателката се е възползвала от правото си да сезира компетентните органи с доводи за извършено спрямо нея престъпно деяние, (приключило с отказ да се образува досъдебно производство), а по образуваното гражданско дело за делба на наследствения имот от родителите й, на жалбоподателката е предоставена правна помощ. При липсата на данни за заявена претенция за водене на иск по реда на чл. 301, ал. 1, т. 3 от ГПК за защита на авторски права от жалбоподателката, съдът е приел, че обжалваното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволна от решението жалбоподателката го оспорва, като поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото в резултат на което е достигнал до необоснован правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество, като й се предостави правна помощ за водене на гражданско дело за защита на авторски права - лични и наследени такива от нейния баща Петър Петров върху произведения на изкуството, подробно описани в жалбите по делото. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че решението е неправилно, по следните съображения: В Глава осма на ЗПП се уреждат особеностите при предоставянето на правна помощ при международни спорове в съответствие с основните положения на Директива 2003/8 на ЕС от 27 януари 2003 г. за усъвършенстване достъпа до правосъдие при трансгранични спорове чрез установяване на минимални общи правила, отнасящи се до правната помощ за такива спорове. Разпоредбите на тази глава се прилагат при предоставяне на правна помощ по международни спорове с граждани на държава-членка на Европейския съюз, както и с други физически лица, законно пребиваващи в държава-членка на Европейския съюз, по граждански и търговски дела, пред всички съдебни инстанции и с тях се гарантира уеднаквяване на минималните стандарти за предоставяне на правна помощ при трансграничните спорове с тези на страните-членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПП, разпоредбите на тази глава се прилагат при предоставяне на правна помощ по международни спорове по граждански и търговски дела пред всички съдебни инстанции. Те не се отнасят за наказателни и административни дела. В чл. 42 ЗПП е предвидено, че на гражданите на Европейския съюз или на законно пребиваващите лица в държава - членка на Европейския съюз, се предоставя правна помощ, ако имотното им състояние не превишава социалното равнище, установено в чл. 22, ал. 1, а когато имотното състояние на лицата по ал. 1 превишава социалното равнище, установено в чл. 22, ал. 1, но те нямат възможност да заплатят разноските по делото, НБПП преценява дали кандидатът може да ги заплати. При преценката се вземат предвид обстоятелствата по чл. 23, ал. 4, както и разликата в необходимите минимални средства за живот в държавата членка и в България. Съдът при решаване на спора по същество е приел, че искането на касаторката за предоставяне на правна помощ не е във връзка с гражданскоправна претенция, а за защита срещу престъпни действия, респ. бездействия на нейната сестра, които следва да бъдат разследвани по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс от оторизираните органи. Този извод е изградил според съдържанието на молбата на жалбоподателката, приложена на л. 89 от делото, която обаче е постъпила в Националното бюро за правна помощ с вх. № 08-06-57/08.09.2009 г. Видно от оспореното решение е, че административният орган се е произнесъл по искане на Петрова с вх. № 08-06-57/09.12.2010 г. Заявление от тази дата по делото не е приложено. Приобщената в преписката жалба с дата 09.12.2010 г. не е входирана в НБПП, поради което не може се приеме, че това е заявлението, по което се е произнесъл председателят на бюрото с оспореното решение. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че към касационната жалба са приложени две страници от заявление на касаторката с дата 09.12.2010 г. до НБПП, които са различни по съдържание и форма от приложената на л. 109 по адм. дело № 3358/2011 г. на АССГ жалба от същата дата. При положение, че по делото не е приложено заявлението на жалбоподателката с вх. № 08-06-57/09.12.2010 г. до председателя на НБПП, касационната инстанция не разполага с възможността да провери правилността на решението на съда по същество, с което е прието, че искането на Петрова не отговаря на критериите по чл. 41 и сл. от ЗПП и направеният извод за законосъобразност на оспорения административен акт, респ. - основателността на касационните доводи за неправилност на съдебния акт. По делото не са приложени и данните във връзка с имущественото състояние на жалбоподателката, за които от съдържанието на предходните актове на председателя на НБП и разменената кореспонденция може да се направи извод, че са били представени от нея на административния орган и също са относими към преценката отговаря ли лицето на законовите условия за предоставяне на правна помощ. Съдът е следвало да констатира, че административната преписка не е попълнена с релевантните за спора документи и да задължи административния орган да ги приобщи по делото. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът следва да изиска да се приложат от административния орган заявлението на жалбоподателката с вх. № 08-06-57/09.12.2010 г. и документите във връзка с имущественото й състояние, след което да прецени основателността на жалбата й против решението на председателя на НБП. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,