Решение № 4409 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2019 г.

Решение № 4409 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Л. Д. обжалва Решение № 764/11.12.2018 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 643/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-21/01.06.2018 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Южен централен район, отменяща Разрешение за строеж № 49/08.08.2017 г. на главния архитект на Община Ракитово, ведно с инвестиционните проекти, за "Пристройка за жилищни нужди" в УПИ IV-1422, кв. 113 (ПИ 62004.6.580) по плана на гр. Ракитово.

От ответниците началникът на РДНСК – ЮЦР е на становище за неоснователност на жалбата, гл. архитект на Община Ракитово не взема участие в касационното производство, К. М. е на позиция за недопустимост, евентуално – за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от кодекса и против подлежащо на касационен контрол първоинстанционно решение – чл. 215, ал. 1 и по аргумент за противното от ал. 7 ЗУТ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1. В качеството си на съсобственик на поземления имот, в който е разрешен строежът, М. е заинтересована страна в производството по издаване на РС – чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При отсъствието на данни актът да му е съобщен (както, впрочем, не му е съобщена и скицата – виза, по която е издадено РС), подадената от него жалба пред началника на РДНСК против РС е била допустима за разглеждане, а позоваването от касатора на стабилитета на РС – чл. 156, ал. 5 ЗУТ, е неоснователно. Несъобщаването на акта на страната не е поставило в течение срока за оспорването му, чието изтичане е предпоставка за влизане в сила на РС.

1. а. Праводателите на Д. и М. са си учредили взаимно с нотариален акт от 2013 г. правото на строеж в съсобствения недвижим имот, в частност Ю. М. е учредил на съсобствениците си правото да пристроят от югозападната част на собствения им югоизточен калкан от жилищна сграда– сключено застрояване, пристройка с площ от 40 кв. м. съгласно виза за проучване и проектиране от 28.11.2013 г. на гл. архитект на Община Ракитово. РС е издадено въз основа на скица – виза за проектиране от 31.01.2017 г.

б. Съпоставката между двете визи сочи на различна конфигурация на застроителното петно, чиято дължина е намалена и намалената площ е прехвърлена от източната на южната фасада на сградата – вж. заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, с което съдът допълнително е аргументирал извода си за несъответствието.

1. При тези факти отменящата РС контролна заповед е законосъобразна, а потвърждаващото я съдебно решение правилно е мотивирало порока на разрешителното с нарушение на чл. 183, ал. 1 ЗУТ при издаването му.

а. Правото на пристрояване е обвързано от изричното условие в акта за учредяването му то да бъде упражнено в параметрите на визата от 2013 г. Независимо че е запазена предвидената в нотариалния акт площ, строежът по разрешението е с различно местоположение и форма. Противоречието между дължимия и одобрения строеж е съществено, тъй като липсва идентичност между обектите, т. е. строежът по РС излиза извън съдържанието на уговореното и придобито от касатора право. Затова за правомерното издаване на РС с предмета на отмененото е било необходимо ново съгласие на съсобственика на поземления имот във формата за действителност по чл. 183, ал. 1 ЗУТ.

б. Неприложима към случая е ал. 4 на чл. 183 ЗУТ, уреждаща хипотеза на нов строеж, надстрояване или пристрояване в съсобствен имот, при която такова съгласие не е необходимо. Разпоредбата визира изключение от общото правило по ал. 1 и по тази причина не може да се тълкува разширително, а се прилага само при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки – тя предполага не взаимно учредено право, както е в конкретния казус, а инвестиционно намерение на съсобственик при вече реализирано, започнато строителство или притежание на правото за съответното строителство с титуляр друг съсобственик. Разрешенията по ал. 1 и ал. 4 на чл. 183 ЗУТ се различават по времевото проявление на юридическите факти, обуславящи необходимостта от съгласието на съсобственика на имота.

1. РС е незаконосъобразно и на друго алтернативно основание.

Няма доказателства визата от 2017 г. да е съобщена на М., който е заинтересована страна по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По аналогия със съображенията за влизането в сила на РС, възниква проблемът дали визата по чл. 140, ал. 3 ЗУТ към момента на съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти е била стабилен акт – чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Последица от отрицателния отговор на този въпрос е изводът за опорочен фактически състав на РС.

1. Противно на довода в жалбата, началникът на РДНСК се е произнесъл в срока по чл. 216, ал. 7 (отм.) ЗУТ, но дори и да не беше, заповедта отново би била действителна - вж. Тълкувателно решение № 1/17.09.2018 г. на Върховния административен съд по тълк. дело № 4/2016 г.

1. Подаването на жалбата против РС директно до контролния орган, а не чрез издателя на разрешението – чл. 216, ал. 3 (отм.) ЗУТ, има отношение към процеса на комплектуване на преписката, а не към законосъобразността на заключителния акт в административното производство.

1. Останалите възражения в касационната жалба, черпени от съответствие на одобрения строеж с подробния устройствен план и анализ на уредбата относно издаването на скици по ЗКИР и ЗУТ и срока на тяхната валидност, са неотносими към естеството на констатираните пороци на РС, представляващи самостоятелни основания за отмяната му, поради което и евентуалното им обсъждане не би се отразило на резултата от инстанционния контрол.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационната жалба, в полза на ответника М. следва да бъде присъдено заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение