Решение № 1240 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2016 г.

Решение № 1240 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Г. И., гр. Б., чрез проц. му представител адв. К. Т., против решение № 1049/30.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1927/2015 г. по описа на Административен съд Б. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Я. Г. И. против заповед № 2356/14.09.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Строителство" при община Б., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "масивна двуетажна постройка", находящ се в УПИ IV, кв. 32, зона "В", в ж. к. "Меден рудник", с приблизителни размери 5.00/04.80 метра и височина 5.20 метра. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗР на ЗУТ от V категория и не попада в нито едно от изключенията визирани в ЗУТ, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, съответно разрешение за строеж, а именно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ЗУТ, като извършването му при липсата им превръща същия в незаконен. Безспорно е установено, че поземленият имот, върху който е извършен строежът е държавна собственост, извършен е без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на ПУП (действалия към момента на строежа и сега действащия такъв). В хода на съдебното производство са били потвърдени изводите на административния орган за незаконността на изградения строеж, като по делото не са ангажирани доказателства за наличието на строителни книжа за процесната постройка. Изследвани са и условията за търпимост, които не са налице, както правилно е приел съда. Жалбоподателят не е представил документи за узаконяване или търпимост съгласно правилата на § 127 във вр. § 184 и § 16 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. Основаното възражение в касационната жалба е, че съдът е постановил неправилно решение, като е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като в същата липсва индивидуализация на посочения за премахване строеж. Това възражение е неоснователно. Строежът е идентифициран както в административния акт, така и от вещото лице, по изслушаната и приета в съдебно заседание СТЕ. Освен това съдът не е компетентен да извършва проверка за целесъобразността на административния акт, поради което подобни доводи в касационната жалба са недопустими. Ако се има предвид съответствието на акта с целта на закона, тази проверка е извършена от съда в контекста на цялостния контрол за законосъобразност по основанията на чл. 146 АПК, проведен в изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК, за което са изложени надлежни мотиви. Същите следва да бъдат споделени. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав