Решение № 9657 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15177/2012 г.

Решение № 9657 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15177/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "ЕКСПРЕСРЕКЛАМА " ЕООД, гр. София, против решение № 5493 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 2985 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2000904731 от 8.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София-град, потвърден с решение № 298/4.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, в частта на отказан данъчен кредит за данъчни периоди от 1.03.2007 г. до 31.12.2007 г. по фактури, издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К." ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД.

В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е необосновани и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Соколова оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция.

Първоначално, с решение № 3105/22.06.2011 г. по адм. д. № 2722/2010 г. на АССГ е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения РА, с който са били установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 99 800 лв. и лихви за забава.

По касационна жалба на дружеството, Върховният административен съд с решение № 3891/19.03.2012 г. по адм. д. № 11667/2011 г. е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е била отхвърлена жалбата за непризнат данъчен кредит в размер на 47 500 лв. по фактури, издадени от "Евроконсултинг 2007" ЕООД, а в останалата част - за непризнат данъчен кредит над тази сума до 99 800 лв., по фактури издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К." ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД, решението е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да се укаже на на страните необходимостта от представяне на информация за влизане в сила на представените РА на тези доставчици, да се обсъдят от съда фактическите констатации и резултатите, съдържащи се във влезлите в сила РА и да се преценят от гледна точка преценката по непротиворечив начин на облагаемостта на дадена услуга при доставчика и при получателя на фактурата.

При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на Върховния административен съд в отменителното решение, първоинстанционният съд е задължил административния орган да представи информация за влизане в сила на РА, издадени на доставчиците "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К." ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД. Видно от представените справки, РА са влезли в сила, без да са били оспорени по административен и съдебен ред, като само РА на "Юнайтед Требъл 99" ЕООД е връчен на представляващия дружеството, а РА на "Трансгруп 2007" ЕООД и "Вега Комерсиал О. К." ЕООД, са връчени по реда на чл. 32 ДОПК, с непотърсени съобщения, приложени към данъчните им досиета.

Други доказателства не са ангажирани при новото разглеждане на делото.

Правилно съдът е анализирал констатациите по РА.

На оспорване пред първоинстанционния административен съд при новото разглеждане на делото е бил РА, в частта на отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД, "Вега Комерсиал О. К." ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД за периода м. 03-м. 12.2007 г., с предмет материали и услуги, необходими за извършване на реклама и проектиране, като основанието за отказ е поради недоказана реалност на доставките.

В хода на ревизионното производство доставчиците не са открити на данъчните адреси, респективно на посочения адрес за кореспонденция.

"Трансгруп 2007" ЕООД е уведомен по реда на чл. 32 от ДОПК и не е представил документи в законоустановения срок.

От "Юнайтед Требъл 99" ЕООД и "Вега Комерсиал О. К." ЕООД са постъпили писмения обяснения в отговор на извършените насрещни проверки, че необходимите документи не могат да бъдат представени, тъй като същите са иззети от органите на МВР с Протокол за претърсване и изземване от 21.11.2008 г. на 04 РУ на СДВР.

На 7.10.2009 г. е извършено посещение на ревизиращия екип в 04 РУ на СДВР с цел проверка на иззетите документи.

По отношение на "Юнайтед Требъл 99" ЕООД е установено с Протокол № 905148/7.10.2008 г., че в иззетите документи не са открити първични и вторични счетоводни документи на дружеството за период м. 07.2007 г. - м. 11.2007 г. във връзка с издадени фактури на касатора.

По отношение на "Вега Комерсиал О. К." ЕООД ревизиращите са установили с Протокол № 905149/7.10.2008 г., че в иззетите документи не са открити първични и вторични счетоводни документи на дружеството за период м. 11.2007 г. във връзка с издадени фактури на "ЕКСПРЕСРЕКЛАМА" ЕООД, с изключение на фактура № 653/23.11.2007 г., справка-декларация по ЗДДС и протокол за приемане от 13.12.2007 г. От прегледаните банкови извлечения за м. 11.2007 г. в посочена сметка в ПИБ АД не са открити постъпили плащания от жалбоподателя по фактура № 653/23.11.2007 г. Банкови извлечения по друга сметка и в друга банка не са открити.

При така установените фактически констатации, органът по приходите е приел, че в хода на ревизионното производство доставчиците не са представили документи и доказателства за начисляване на данъка по реда на чл. 86 от ЗДДС, за извършено разплащане по сделките, за предходни доставчици, за притежавана кадрова и техническа обезпеченост, за заведена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството, както и търговска документация за доставките - договори, приемо-предавателни протоколи и др., доказващи реално извършена доставка и на основание чл. 68, ал. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит, като е начислил лихви за просрочие по процесните фактури.

В хода на съдебното производство, при първоначалното разглеждане на делото, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която не е открило доставчиците на декларираните адреси за кореспонденция.

Заключението е изготвено въз основа на представените по делото писмени доказателства, без възможност за проверка в счетоводството на дружествата.

Констатациите относно отразяване на процесните фактури в отчетните регистри и извършените счетоводни записвания за всички доставчици са идентични и са на база отчетните регистри: дневници за продажбите, съответно справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.

По отношение на кадровата обезпеченост на доставчиците вещото лице е дало заключение, че за процесния период няма данни "Юнайтед Требъл 99" ЕООД да е разполагало с работници и служители на трудови договори. Представените доказателства за изплатени възнаграждения по граждански договори, през периода м. 07.2007 г., с предмет корекции по проектни чертежи, не установяват връзка с издадените фактури на "ЕКСПРЕСРЕКЛАМА" ЕООД, при липса на редовно счетоводно отчитане във фирмата на доставчика.

По отношение на доставчика "Трансгруп 2007" ЕООД вещото лице е приело, че от приложеното заверено копие по делото от Справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ за периода м. 11.2007 г. се установяват данни за сключени 18 трудови договора, един от които за длъжността архитект интериор и останалите 17, за длъжността работник строителство, но при липса на счетоводни документи от този доставчик, въз основа на констатацията от иззетите документи от разследващите органи, връзка с предмета на доставките по оспорените фактури, не може да се установи.

От справката относно "Вега Комерсиал О. К." ЕООД за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ за периода 1.01-31.12.2007 г. не се установяват данни за сключени трудови договори.

Като крайно заключение, относно материалната и техническа обезпеченост на доставчиците, вещото лице прави извод, че от представените оборотни ведомости на доставчиците може да се съди за наличие на материалната и техническа обезпеченост по отношение на дейността им въобще, но не и в частност, тъй като без аналитична разшифровка по документи относно ДМА и движението по материалните сметки, няма как да се установи от какво естество са активите и др. имущества и доколко те са относими към процесните доставки.

Съдът е анализирал данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приложимите правни разпоредби, приетата по делото ССЕ, спазил е указанията, дадени от ВАС по реда на инстанционния контрол, от което е извел извод, че липсват убедителни доказателства за реално извършени доставки, което е основополагащ елемент от състава, правопораждащ правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че неговото установяване е в тежест на жалбоподателя.

Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства и правилно е извел извод, че от същите не може да се установи реално получаване на доставките по процесните фактури, поради което с РА е постановен отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит.

В хода на оспорване на РА в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи посредством годни и убедителни доказателства, че са налице предпоставките на закона за признаване на правото му на данъчен кредит по процесните фактури.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства и документи, от които да е видно, че процесните доставки са осъществени. Наличието само на данъчни фактури и начисляване на ДДС по чл. 86 от ЗДДС не представлява основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Липсата на доказателства, които установяват кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците прави недоказана тази реалност, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда, че представените по делото и влезли в сила РА на доставчиците не съставляват доказателства за установяване на реалността на процесните доставки. В тази част от решението съдът е изложил мотиви, съответстващи на практиката на Съда на Европейския Съюз, постановени решения по дела С-642/11 и С-643/11.

Съгласно решението по дело С-642/11 СЕС по отправено преюдициално запитване на български административен съд, във връзка с издаден РА на доставчика, СЕС е дал отговор, че чл. 203 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че:

• ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка,

• само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка.

В същото решение СЕС е постановил, че принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност.

Съдът правилно, въз основа на обективно установените фактически данни по делото, е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила.

С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 3 244 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение