Решение № 12742 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11090/2016 г.

Решение № 12742 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11090/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане за отмяна на С. И. А. от гр. С. по реда на чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК на влязлото в сила решение № 661 от 09.02.2015 г. по адм. д. № 11887/2014 г. по описа на Административен съд - С. град и решение № 3043 от 17.03.2016 г. по адм. д. № 3406/2015 г. на Върховен административен съд, V отд., с което е оставено в сила, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. срещу решение № РД-44-28/25.11.2014 г. на директора на Национален исторически музей досежно отказа по т. 5 на заявлението от 28.03.2014 г. за предоставяне на "протокол от извършена експертиза за автентичност на предметите от Панагюрското златно съкровище, на които са нанесени инвентарни номера, отразено с протокол от 03.04.2013 г.". В искането за отмяна и подадената уточняваща молба от 01.08.2016 г. се твърди наличие на основанията за отмяна по т. 1, т. 2 и т. 4, чл. 239 от АПК, тъй като "директора на НИМ Б. Д. лъже, че не е извършена експертиза...". Прилагат се писмени доказателства, за които се твърди, че удостоверяват действия по извършване на експертизата, относими към законосъобразността на атакуваните решения, в частта на искането по т. 5 от заявлението за достъп до обществена информация. Твърди се и противоречие по т. 4, чл. 239 АПК на атакуваното решението, в частта по т. 5, с влезлите в сила решения по адм. д. № 10911/14 г. и адм. д. № 3336/15 г. по описа на Административен съд - С. град, които са с идентичен предмет, между същите страни и на същото основание. Претендира се отмяна на процесното решение със законните последици. Ответникът - директор на Национален исторически музей, гр. С., чрез адв. Б., заявява становище за неоснователност на искането за отмяна, поради липса на предпоставките по т. 1, т. 2 и т. 4, чл. 239 от АПК, за което излага подробни доводи в писмена защита. Моли за отхвърляне на искането и присъждане на разноски по представен списък. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна, но неоснователно по следните съображения. С решение № 3043 от 17.03.2016 г. по адм. д. № 3406/2015 г. на Върховен административен съд, V отд., в атакуваната му част, е оставено в сила решение № 661 от 09.02.2015 г. по адм. д. № 11887/2014 г. на Административен съд - С. град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. А. срещу отказа за предоставяне на протокол от извършена експертиза за автентичност на предметите с нанесени инвентарни номера от Панагюрското златно съкровище, който отказ е материализиран в т. 4 /т. 5 от заявлението/ на решение № РД-44-28/25.11.2014 г. на директора на Национален исторически музей. Прието е, че е изпълнено задължението по чл. 33 от ЗДОИ с уведомяване на заявителката за липсата на извършена експертиза за автентичност на съкровището. От влезлите в сила решения по адм. д. № 10911/14 г. /решение № 870 от 18.02.2015 г./ и адм. д. № 3336/15 г. /решение № 5265 от 23.07.2015 г./ по описа на Административен съд - С. град е видно, че административните актове, предмет на контрола за законосъобразност, са различни. По първото дело съдът се е произнесъл по оспорване на изричен отказ, материализиран в писмо № РД-44-84/22.10.2014 г. и е върнал преписката за ново произнасяне, а с второто е прогласена нищожността на отказа за предоставяне на обществена информация, материализиран в писмо № РД-44.35/30.03.2015 г. на директора на Национален исторически музей. Следователно не е налице основанието за отмяна по т. 4, чл. 239 АПК във връзка с Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г., поради липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно: идентичност в предмета на оспорване по цитираните дела и предмета по адм. д. № 11887/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. Неоснователно е искането за отмяна и по чл. 239, т. 2 АПК, което се позована на изнесена невярна информация от директора на Национален исторически музей, "че не е извършена експертиза". Съгласно чл. 239, т. 2 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, т. е. изисква се съществуването на съдебно установяване на престъпни обстоятелства, произтичащи от действия на страната или неин представител, върху които е основан съдебния акт /решението/. Твърдяната неистиност на заявената липса на извършена експертиза на съкровището, в случая, не е обвързана с "престъпното действие" на ответника, а съставлява предмета на оспорване - мотивиран отказ за предоставяне на експертиза за автентичност на предметите с нанесени инвентарни номера от Панагюрското златно съкровище. Освен това престъпното действие на страната или на неин представител следва да бъде установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда по наказателно дело. Такива доказателства не са представени, а приетото по делото Постановление на СГП от 12.07.2016 г. касае проверка за евентуално осъществен състав на престъпление по чл. 319 НПК по повод преписка № 9763/2012 г. Снетите писмени обяснения на проф. Б. Д. в това производство, обсъдени в мотивната част на Постановлението на СГП не могат да обосноват приложимост на т. 2, чл. 239 от АПК. Освен това обясненията сочат на изготвена експертиза към дата 14.01.2015 г., т. е. след постановяване на отказа по т. 4 от решение № РД-44-28/25.11.2014 г. на директора на Национален исторически музей, което е било предмет на оспорване по адм. д. № 11887/2014 г. на Административен съд - С. град и адм. д. № 3406/2015 г. на Върховен административен съд, V отд. С искането за отмяна се твърди наличие и на основанията по т. 1, чл. 239 АПК, като са представени множество писмени доказателства. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната и то при положена грижа и процесуална активност в процеса. Част от представените към искането за отмяна доказателства не съставляват "нови" по смисъла на горната разпоредба, а "новосъздадени", тъй като удостоверяват настъпили след влизане в сила на атакуваните съдебни решения факти и обстоятелства. Такива са: писмо изх. № РД-44-32/31.03.2016 г., писмо изх. № 94-00-1972/22.04.2016 г., писмо изх. № РД-08-31/05.04.2016 г. и писмо изх. № 97-00-14/04.06.2016 г. Представеният Протокол от изпитване № 7670/10.10.2014 г. също не е доказателство по т. 1, чл. 239 АПК, тъй като е представен в хода на процеса пред Върховен административен съд по адм. д. № 3406/2015 г. /лист. 50/. Освен изложеното следва да се отбележи и фактът, че описаните доказателства сочат на последващи действия, заявления и процедури по предоставяне на обществена информация с идентично съдържание и искане - предоставяне на молителката на протокола от експертизата за автентичност на съдовете от Панагюрското златно съкровище, изготвен на 14.01.2015 г., т. е. протоколът е издаден след постановяване на решение № РД-44-28/25.11.2014 г. на директора на Национален исторически музей, в частта му по т. 4, срещу което е отхвърлено оспорването с атакуваните по реда на отмяната съдебни решения. Така изготвената експертиза на 14.01.2015 г., видно от писмо изх. № РД-44-32/31.03.2016 г. и протокол № РД-44-32/05.04.2016 г., е надлежно предоставена на молителката в последващо производство по ЗДОИ. Предвид изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за неоснователно и на трите предявени основания по т. 1, т. 2 и т. 4, чл. 239 АПК, поради което следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от процесуалния представител на ответника, молителката А. дължи разноските по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лв., съставляващи заплатен адв. хонорар. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,